В настоящите дни и седмици на практика се взимат решенията, от които ще зависи дали България ще приеме еврото от 1 януари 2026 г. Стъпките от страна на България са няколко. Първо - бюджет, който предполага фискална стабилност и второ искане за извънреден конвергентен доклад.
След това топката е във Франкфурт и Брюксел - заключения от доклада и решение.
Община Криводол, Врачанска област се оказва най-напред по пътя към еврозоната. Цените на общинските услуги вече са в лева и евро. Част от национална информационна кампания.
Но докато официалната кампания е по-скоро символична, анти-евро кампанията е агресивна и всеобхватна. В какво вярват хората в Криводол.
Криводол е с единия крак в еврозоната.
Цените на общинските услуги, освен в лева, вече са и в евро, споделя кметът на общината. Целта е хората да се убедят, че цените в евро не се променят, а се превалутират.
Общинска ливада за косене под наем струва или 9,90 лв. или 5,6 евро за декар. Лозето е 5, 11 евро или 10 лева.
„Но сега, след като се надяваме вече да бъдем приети в еврозоната, за да може и ние да се почувстваме в Европейския съюз истински“, каза кметът на Криводол Христо Доков в ефира на bTV.
Общинските услуги в Криводол в две цени, точно както ще бъдат всички цени и в магазините, след като приемем еврото. Но повечето хора в Криводол вярват, че цените ще се удвоят, когато влезем в еврозоната.
Масово са убедени, че това, което днес струва 1 лев, ще струва 1 евро. И никой не може да ги разубеди, че това просто не е истина.
Кметът на Криводол споделя, че и млади, и стари в града се информират от социалните мрежи, където се води мащабна дезифорамционна кампания против еврото. Част от хората са убедени, че цените ще се удвоят. Страховете ги водят и никакви разумни аргументи не работят.
Иван Нинов работи в Германия. Бил там, когато въвели еврото.
„Ако минем на евро, за мен нищо няма да се промени. Заплатата ми е в евро и ми се превръща в лева. И обратно. За мен това специално не ме бърка“, казва Иван.
„По принципа не съм против приемането на еврото, защото натам вървим“, казва Илияна.
Тя е сред тези, които разбират предимствата на общата валута, но признава, че кампанията против еврото я разколебава. И не знае на кого да вярва.
В Криводол са убедени, че хърватите страдат и че там се случва истински апокалипсис след въвежденето на еврото.
Хората едновременно вярват, че цените на храните в Германия са по-ниски от България и протестират срещу веригите, а в същия момент вярват, че в страните, приели евротото като Германия - има голяма инфлация.
"Ако специалистите казват, че това ще бъде полезно за нас всички граждани на Република България, има хора, които негативно са настроени. Води се сериозна анти-кампания. Точно това, което аз не смятам, че е правилно и мисля, че ще бъде добре за всички граждани“, обясни кметът на Криводол.
Преминаване към евро
Управителка на магазина се притеснява, че няма информация за това как търговците ще преминат към евро.
„Не знам колко време ще е гратисният период да бъда и в лева, и във валута. Нямам представа. Нямам никаква информация“, казва жената.
В деня, в който политици и организации обявиха бойкот на чуждите вериги магазини, собственичката на магазина в Криводол ни споделя, че не еврото, а конкуренцията на големите вериги е по-голям проблем за нея. Защото големите вериги могат да си позволят по-ниски цени от малките магазинчета.
В читалището в Криводол Силвлия Гарванска и нейни колеги от музея във Враца правят изложба на стари престилки. На част от тях са най-старите български монети. Силвия подкрепя еврото. Защото пътува:
„Аз лично нямам страхове, защото цените вече са толкова високи, че където и да отиде в чужбина, като ги сравня с нашите, виждам, че горе-долу са изравнени. Така че мисля, че разликата ще бъде много-много малка. И аз лично не се притеснявам за себе си.“
Всеки знае, че днес левът няма собствен курс, а е фиксиран към курса на еврото. Но значително по-малко известен факт е, че левът се ражда с фиксиран курс към френския франк - курс лев - франк 1:1 през 1888 година. Днешният курс на лева към еврото също е функция на чужда валута - левът е вързан 1 към 1 с германската марка от 1997 г.
До 1880 г. българите плащат с френски франкове и сребърни руски рубли. Френският франк и други сребърни монети служат за разплащания в България паралелно с българския лев дълги години след приемането на лева за официалната валута.
