Пловдив крие истории не само зад фасадите на сградите и калдъръмените улици, но и зад имената на самите улици. Една от тях носи името на знакова фигура - Пере Тошев. Име, пред което ежедневно се изправят стотици пловдивчани, но малцина знаят кой всъщност стои зад него, пише GlasNews.bg.
Пере Тошев е роден през 1865 г. в Прилеп - тогава част от Османската империя, днес в Република Северна Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се оформя като буден ум и родолюбец.
От 1892 г. Пере Тошев учителства в Прилепското българско училище и година по-късно, след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия й революционен комитет в Прилеп
Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 г., след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където заедно с Гьорче Петров подпомагат местния революционен комитет и издават вестник “На оръжие”, там става близък и на Даме Груев.
През 1896 г. с помощта на Върховния комитет и Димитър Матов, който пише на училищния инспектор Васил Кънчов, Пере Тошев се премества в Солун като учител в българската гимназия. От 1898 г. се намира в Солун и работи като училищен инспектор, в същото време е включен в Централния комитет на ВМОРО. През 1901 г., след Солунската афера, е осъден на 101 години крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, но през 1902 г. е амнистиран.
Участва на Смилевския конгрес през 1903 г. и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Мариовския революционен район. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков, възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 г. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на сръбската пропаганда в Македония в Поречието Пере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с Глигор Лямев, като впоследствие Даме Груев е освободен. По спомените на Гьорче Петров заради масовизацията на сръбската и гръцката пропаганди в Македония той иска да придаде национален колорит на ВМОРО.
След убийството на Гарванов и Сарафов за кратко е арестуван като заподозрян. След Младотурската революция Пере Тошев се обявява против легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците “Конституционна заря” и “Единство”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция). През 1910-1911 г. е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.
През 1912 г. Тошев заминава за София, за да се лекува в клиниката на своя единомишленик доктор Стефан Сарафов. След сключения съюзен договор между България и Сърбия, особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван.
Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистката организация Червените братя, Тошев е убит на 4 май на пътя между селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя
След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата “Света Богородица” на село Фариш. В 1994 г. костите му са препогребани в “Благовещение Богородично” в Прилеп.
През май 2012 г. в Асеновград е поставена паметна плоча по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча присъстват много хора, сред които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и председател на Съюза на македонските организации.
Днес улици в Пловдив, София и Благоевград носят неговото име - скромен, но важен знак за признание на делото му. За мнозина това е просто географска точка, адрес или ориентир. Но зад нея стои история, пропита с идеали, жертви и стремеж към свобода. Историята на човек, който е посветил живота си на борбата за национално освобождение и е платил най-високата цена.
Нека, когато следващия път преминем по улица “Пере Тошев”, си спомним, че всяко име, изписано върху табела, е история. История на човек, който е дал нещо от себе си за България.
Другите за негоСимеон Радев: “Пере Тошев е, между най-големите македонски дейци, най-неизвестният. Той живя в самота и умря незабелязано. Неговият тих и меланхоличен образ обаче е пълен с рядко и скъпоценно очарование. У никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство както у него”. Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков: “Въплощение на чест, родолюбие, бохемство и доброта, Пере бе дал, в хармонично съчетание, всичко, което би трябвало императивно да съпътствува революционера. Но нещастният Пере никога не бе допущал, че той ще бъде използуван като мъртвец от грубо тенденциозната ръка на безчестни историци, които, в желанието си да хвърлят в забвение и сянка истинските водачи на революцията, изровиха труповете на скромни труженици и с дързост и истерика кощунстваха с имената на смирените редници на революционното дело. Бедният прилепски даскал би потънал в земята от срам, ако някой някога му бе подхвърлил, че ще настъпи едно нахално и безотговорно време, когато пред имена на революционни водачи, като генерал Цончев, полковник Николов, Сарафов, полковник Янков, мичман Тодор Саев, Тодор Лазаров и десетки други, щеше смутено да се оглежда името на познатия из софийските бирарии добряк Пере Тошев”. Сребрен Поппетров: “Пере беше един типичен българин, учител, възпитател, революционер и обществен деец. Редко обикновен човек го е харесвал и понасял, но полезен бе за всички с това, което притежаваше - всичко вършеше и даваше за всички и за тия, които не го харесваха. По характер строг и пословично скромен, той имаше нежно сърце и широка душа, и когато беше строг към ученици и революционери, или към приятели и роднини, и когато наказваше некого от тех, от обич и за техна полза вършеше това. И сега даже плачат с умиление, като си спомнят за него тия, с които е имал постоянни връзки. Морален в своя живот до кристално чист аскетически живот, скромен и невзискателен към личните си нужди, той не тежеше и не додеваше много на близките си, но пак тежко му ставаше, когато нуждите го заставяха да се отнася до некои от тех. Велик беше той и светло име остави - делата ни го сочат. Възвишени добродетели и крилати идеали носеше той. Той и подобните му създатели на В. М. О. Р. О. си спечелиха вечни светли имена на вечна скъпа памет и с трогателна благодарност българските поколения ще ги спомнят в тъжни времена; защото делото, което вършеха, беше велико, свято и право. То ще се осъществи, кога и да е. Пере беше от тия, които носят народните добродетели - пръснати на частици - олицетворени в съвкупност. Народ, който ражда такива синове, които горят през целия си живот от народните идеали и изгарят за тия идеали, не може и нема да остане вечно робски. Такъв народ ще бъде щастлив и такива герои ще му бъдат светците. Пере е заслужил това право - да бъде светец на свободен български народ...” |
Подготви Валентина НЕНОВА
