Пет области в България са без инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, което създава сериозни рискове за околната среда и здравето на хората.
Това се посочва в доклад на Сметната палата за управлението на опасните отпадъци в периода 2021–2024 г., публикуван на сайта на институцията, пише Труд.
Без изградени съоръжения за третиране на отпадъци от домакинства, индустрията и здравните заведения са областите Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян. Одитирана е дейността на Министерство на околната среда и водите.
Опасните отпадъци включват вещества с характеристики като токсичност, запалимост, канцерогенност и инфекциозност. В тази категория попадат и отпадъци от лечебни заведения. Извън обхвата на одита остават минните и радиоактивните отпадъци, които се регулират по отделни закони.
Данните показват, че количеството опасни отпадъци в страната нараства – от 13,7 тона през 2021 г. до близо 16 тона през 2023 г., по информация на Национален статистически институт.
Според Евростат България е сред страните с най-висок дял опасни отпадъци на човек – 2246 кг годишно при средно 266 кг за ЕС. По този показател страната е на второ място след Финландия.
В периода 2021–2024 г. срещу България са заведени девет наказателни процедури от Европейската комисия за нарушения в управлението на отпадъците, като пет от тях вече са прекратени. Сред проблемите са неспазване на принципа „замърсителят плаща“ и депониране на непреработени отпадъци.
Докладът е изпратен до Европейската комисия и до ИНТОСАЙ. В него се посочва, че резултатите от управлението на опасните отпадъци са минимални и не гарантират ограничаване на вредното въздействие.
Одитът отчита липса на приета Национална стратегия за околна среда, което оставя сектора без дългосрочна визия. Националният план за управление на отпадъците 2021–2028 г. също не акцентира достатъчно върху индустриалните източници – основен генератор на опасни отпадъци.
Сред констатациите е и липсата на ефективна координация и контрол от страна на МОСВ, както и нуждата от подобрение на Националната информационна система за отпадъци.
Проблеми има и на местно ниво – 42% от нарушенията при кметовете са свързани с незаконни сметища и липса на действия за почистването им. Близо 29% от кметовете на по-големи градове не са осигурили площадки за безплатно предаване на опасни отпадъци от домакинствата.
Такива липсват в осем областни града, сред които Велико Търново, Габрово, Смолян и Сливен. В останалите области функционират общо 57 площадки.
Одитът отчита и 41% ръст на вноса на опасни отпадъци за оползотворяване през 2024 г. спрямо 2021 г., основно за рециклиране на метали и преработка на масла.
Сметната палата отправя седем препоръки към министъра на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 г., с цел подобряване на системата и ограничаване на рисковете.
