Преди седмица Столична община гласува 6 приоритетни зони, които ще бъдат включени в интегриран план за възстановяване на София с пари от еврофондовете след 2014 г. Работата по събирането на проекти в една от зоните - центъра на столицата, вече започна. Какво иска да промени в облика на София главният архитект на столицата Петър Диков разказа пред “Стандарт”.
- Г-н Диков, какво ще се промени в София с пари от еврофондовете?
- Най-общо искаме да се обновят площади, градски градини, улици, настилки, осветление. Вече започнахме публичните обсъждания. До края на октомври ще кандидатстваме пред МРРБ за осигуряване на парите за проектирането. Проектите, които спечелят, ще се реализират като част от общия, интегриран план за възстановяване на София.
- Стана ясно, че имате големи планове за площад “Батенберг”?
- Тепърва ще се събират идеи, но в този вид категорично площадът не трябва да остава. Той е най-важният площад в държавата, а в момента е един паркинг. Искаме да се превърне в площад за хората. Ще търсим решение как движението на автомобили да не пречи. Една от възможностите е площадът да се вдигне на нивото на входа на Двореца и движението да минава отдолу. Така както направихме за Ларгото, така и тук искаме да отвоюваме градско площадно пространство от колите и да го предоставим на гражданите. Там те може да се разхождат, да се правят изложби.
- Кои са другите площади в центъра, които искате да промените?
- Един от тях е “Славейков”. Много деликатно място, защото не искаме да влизаме в конфликт с хората, които продават книги на него. София трябва да има букинистки площад. Аз обаче съм против такъв тип пазари да са постоянни. Привърженик съм на дневните пазари, каквато е масовата практика на Запад - пазарът е през определен период на деня, след което се разчиства и се използва за нещо друго. Например хората да си седят, да си приказват, съседните заведения да извадят маси.
- И за пазара на ул. “Граф Игнатиев” ли смятате, че трябва да се прибира вечер?
- Да. Само минете и вижте гърба му. Пълно с кашони, живеят клошари и бездомни кучета в тревната площ. Така се съсипва и градината пред църквата "Св. 40 мъченици", за която също има планове за обновление.
- “Граф Игнатиев” втора “Витошка” ли ще става?
- Няма да стане, защото трамваят със сигурност ще остане. Но поне може да я направим като една от най-красивите пешеходни улици на Страсбург, където също минава трамвай и прекрасно съжителства с пешеходците. В тези участъци той ще се движи много бавно. Идеята е улицата да е без бордюри. Разбира се, всички проекти ще предоставим на хората и ще ги питаме за тяхното мнение.
- Стана ясно, че има идеи и за Перловската река?
- Аз съм отраснал до нея, когато ритахме на широкото 6 метра платно, а кола минаваше на половин час. Сега, разбира се, не може да се мисли за такова нещо. Но самото пространство на Перловската река търпи облагородяване. Тази територия трябва да стане като парк. Идеята е от канал да я направим истинска река. Има идеи коритото да се изгради наново и да се повдигне. Освен това да престане да е приемник на канални води, защото все още някои от канализациите на съседни сгради се вливат директно в нея.
- А какви промени трябва да настъпят за бул. “Евлоги Георгиев”, който минава от двете страни на реката?
- Най-важното е да се разтовари от автомобили. Така ще се намали шумът и газовете от транспорта. А това може да стане не с административни мерки, а с допълнителни рингове в София. Някои от тях скоро ще са готови - връзката на алея “Яворов” и бул. “Вапцаров”, кръстовището на две нива на Тв кулата.
- Доколко са реални в обозримо бъдеще са тези проекти? Примерно след 5-6 години?
- Аз съм прагматичен човек и се занимавам само с неща, които съм убеден, че ще станат в обозримо бъдеще. Само преди пет години показвах на журналистите картинките за Ларгото и съм убеден, че никой не вярваше, това някога да се случи.
- Включен ли е площадът при храма “Ал.Невски” в реконструкцията на центъра? Там също има паркинг.
- Това е пространство, направено да събира много хора. То е много пропорционално и много красиво. Там трябва да има козметични намеси - подмяна на осветление, тротоарни настилки. Този площад наподобява западните - в почивните дни почти няма коли. Не виждам смисъл да се забранява паркирането там, защото през работните дни пък няма голям поток от хора.
Но при всички случаи трябва да се премахне паркингът пред хотел “Шератон”. Специално за пл.” Света Неделя” до края на октомври ще обявим международен конкурс за проект за реконструкция. Там първо трябва да разтоварим транспорта, включително и със закриване на част от сегашните улици. Второ, да разкрием археологията, а там е най-добрата в София. И трето, да съчетаем археологията с използването на храма “Света Неделя”. Чакаме идеи от проектантите.
- Добре, ще премахнете някои от сегашните паркинги в центъра на София, но ще се изградят ли подземни паркинги?
- В скоро време ще внесем проекти за два подземни паркинга в центъра на столицата. Нищо повече няма да кажа. Това ми е болна тема, защото от 2008 г. съм внесъл близо 20 доклада, без да има последствия заради недоволни граждани. Но сега наистина има възможност да стартира процедура. Единият е за 500 места, а другият - за 350.
- Не се ли притеснявате, че пак някой ще е недоволен и ще стопира проекта?
- Не се притеснявам, защото са на места, които не засягат пряко. До края на годината трябва да има решение, а от 1 януари влиза в сила Законът за публичното частно партньорство, който дава възможност за реализацията на тези паркинги.
- Как избрахте точно жилищните квартали на Запад и Северозапад без “Люлин”, както и някои източни квартали като “Сухата река” и "Левски" да са сред приоритетните зони за възстановяване с евросредства след 2014 г.?
- Това е цяла група от критерии, които се разглеждат в комплекс - средата, инфраструктурата, населението, социалният статус, икономическият статус, възможностите за развитие, необходимостта от нови публични услуги. Те излязоха много категорично при тази цялостна оценка. Стремили сме се да спазим изцяло критериите, спуснати от ЕК, която осигурява финансирането.
- С голямо основание жителите от други квартали ще кажат: Сградите ни също са за саниране и нашите улици са за ремонт.
- Нека да не се спекулира с това, че другите територии ще бъдат лишени от възможността за европейски средства.
- Какво все пак може да се подобри в избраните за инвестиране жилищни квартали и след колко години ще стане факт?
- По-добри градинки, тротоари, осветление, повече социални публични услуги, по-добър транспорт. Това със сигурност може да стане в следващите 5-6 години, а степента зависи от броя на проектите, които ще защитим пред Брюксел. Отделно трябва да включим възможностите от публичното частно партньорство.
- През септември трябваше да има публично обсъждане за реконструкцията на Княжевската градина и за съдбата на паметника на Съветската армия. Какво става?
- Аз си изпълних ангажиментите, тук сме се разбрали да се правят обществени обсъждания от други структури на Столичната община. Тук въпросът освен устройствен е и политически.
- А кога ще започнат обществените дебати за съдбата на това, което е останало от паметника пред НДК?
- Предстои да се насрочи такова обсъждане. Имаме разговори с проф. Валентин Станчев, автора на монумента, чакаме неговите предложения. И понеже ние кандидатстваме за еврофинансиране за реконструкцията на НДК, а до 13 януари трябва да подадем искане пред МРРБ, затова до края на годината трябва да сме взели решение какво да правим. В тази реконструкция влиза и градината пред НДК.
- Подкрепяте ли идеята да се ограничи работата на заведенията в Студентски град. Това предизвика големи дебати.
- Най-важното е самите ВУЗ-ове да изгонят заведенията от тяхната собственост. Не приемам да се твърди, че едната ръка не знае какво прави другата - ректорите, които се обявяват срещу заведенията в Студентски град, държат заведения, които са собственост на университетите и общежитията. В Зимния дворец има 4 чалготеки. Направила ли е нещо държавата да изгони тези заведения от нейната собственост, пък тогава да казва на частните собственици: "Няма да работите".
- Включването на Студентски град в интегрирания план за възстановяване на столицата какво означава?
- Че ще търсим проекти, които са свързани с развитие на образователната инфраструктура - изграждане на театри, библиотеки, научни центрове.
