Десетки семейства от Варна живеят в омагьосан кръг заради семейство, което ги тормози от поне 10 години.

Неадекватни майка и дъщеря вдигат скандали денонощно, стигало се е и до бой, но няма сила, която да спаси хората от жилищния блок на ул. „Клокотница“ от двете психичноболни жени. Пред БНТ някои от мъжете, живеещи в сградата, дори признаха, че се страхуват да излязат от домовете си, а там живеят и малки деца. 

Въпреки че хората многократно са подавали жалби и сигнали до редица институции, казусът и до момента остава нерешен, а съседите живеят в постоянен страх. 

"Излизат във входа, крясъци, удари. Аз като мъж се притеснявам да изляза във входа, защото съм непосредствен съсед на същия етаж. Във входа има поне 5-6 деца, които са между 1 и 5 години“, разказва съседът Пламен Тотев.

„Тя е тотално неадекватна. Стои някъде тука, чака някой да се прибере от живущите във хода и го атакува. Това е наистина стресиращо и за всеки един живущ, не само за малките деца. Има хора, които са я виждали, да пие вода тук от кутийките, които са оставени за котките", каза пък Мариян Георгиев.

Напрежението сред съседите нараства през август, миналата година, когато в апартамента на двете болни жени избухва пожар. Като по чудо няма пострадали.

„След инцидента непосредствените съседи от горния етаж си продадаха апартамента, тъй като бяха с малко дете. Точно бяхме подали жалбите до районната прокуратора, до полицията, беше се задействала една преписка и в този промеждутък от време се случи пожарът. Беше много критично положението", спомня си Тотев.

След редица подадени жалби съдът постановява възрастната жена да бъде настанена за 3-месечно лечение в специализирано здравно заведение. След изписването ѝ обаче тя се прибира у дома и проблемите започват отново.

"След като я пуснат в първите месец-два-три положението е ок. След това обаче отново ескалира и така всичко се повтаря периодично", алармира Мариян.

„Окръжен съд Варна се произнесе с решение - постави я под ограничено запрещение. Баща й междувременно се върна. Обеща да се грижи за тях. Как се грижи, не мога да кажа, но през последните месец-два отново ставаме свидетели на крясъците", разказва съседът им Пламен.

Необходимо е продължително, а понякога и пожизнено лечение на пациенти с психични заболявания, казва психиатърът д-р Светлин Върбанов.

„Състоянието им бива стабилизирано за периода на вътреболничното лечение, но след изписването няма механизъм, по който тяхното състояние да се проследява.Вариантът е те по собствена воля редовно да посещават психиатър, да приемат назначена терапия или тази роля да се изпълнява от близките. Когато нямаме семейна среда - тогава проблемът е сериозен и няма еднозначно решение", категоричен е лекарят.

И все пак съседите се надяват проблемът с двете жени да бъде решен.

"Знам, че няма такова чисто на законодателно ниво, наясно съм с това нещо, но си има компетентни институции, които трябва да полагат ежедневен контрол за тия хора", мисли Пламен Тотев.

Според Cтpaтeгиятa зa пpeвeнция нa пpecтъпнocттa, кварталните полицаи са задължени да минават периодично през домовете на хората, които могат да застрашат живота на други хора. Това най-често са хора с психични заболявания, които тормозят семейството и съседите си.

"И при възможност с тези лица се провеждат беседи, с които се установява моментното състояние и проблеми. При показани явни проблеми се образува така наречената преписка по Закона за здравето, с което на прокуратурата се докладват данните за проблемите, които показва лицето към този момент", посочи ст. инсп. Драгостин Тодоров от сектор „Охранителна полиция“ на ОД на МВР - Варна.

"Назначава се вещо лице психиатър, участва разбира се прокурор, задължително се изслушва лицето, за което е сезирана прокуратурата, и вече тогава се преценява дали това лице се настанява за задължително лечение. Проблемът е, че това лечение може да трае не повече от 3 месеца. След това лицето бива изписано и отново се стига до проява на агресия. Цялата тази ситуация започва от начало", каза пък говорителят на Районната прокуратура във Варна Станислава Бакалова.

В много европейски държави проблемът с психично болните отдавна е решен. Представители на социалните служби постоянно проследяват състоянието на пациентите след изписването им от лечебното заведение и не допускат лекарствената терапия самоволно да бъде прекъсната.