Евгений Петров е роден в Одеса в семейството на учител по история. След като завършва класическа гимназия в родния си град, работи като сътрудник на Украинската телеграфна агенция. През 1923 година се заселва в Москва, където започва работа като журналист. Две години по-късно, през 1925, се запознава с Иля Илф в редакцията на списание „Гудок“. Двамата написват романите „Дванадесетте стола“, „Златният телец“. На 2 юли 1942 г. умира, връщайки се със самолет от Севастопол.
Евгений Петров (истинската му фамилия е Катаев) имал странно хоби: изпращал писма до различни страни по целия свят с несъществуващ адрес, а след това чакал да му ги върнат обратно.

През април 1939 г. Петров изпратил писмо до Нова Зеландия, до Мерил Одзин Уесли, на фиктивен адрес: град Хайдбердвил, улица „Райтбич” 7. Той написал в писмото:

„Скъпи Мерил! Приеми искрените ми съболезнования за смъртта на чичо Пит. Бъди силен, човече. Съжалявам, че не бях ти писал толкова дълго време. Надявам се с Ингрид всичко да е наред. Целуни дъщеря си от мен. Вероятно вече е пораснала много.
Твой Евгени.”

Той очаквал да му върнат обратно това писмо, точно като всички предишни, с много печати и подпечатано “адресатът не е намерен”. Но този път писмото дълго време не се връщало. Писателят дори го бил забравил, когато изведнъж, след два месеца на адреса си получил отговор от... Мерил Уесли. Непознатият за него човек му пишел:

“Скъпи ми Евгени! Благодаря ти за съболезнованията. Нелепата смърт на чичо Пит ни извади от релси цели шест месеца. Надявам се, че ще ми простиш за закъснелия отговор. С Ингрид често си спомняме за тези два дни, през които беше с нас. Глория наистина вече е голяма и през есента ще е във втори клас. Тя все още си пази мечето, когото й донесе от Русия.”


Писмо от колекцията на автора на Дванадесетте стола и Златният телец

Евгени Петров никога не е бил в Нова Зеландия и не познава някой, който би могъл да напише такова писмо. В плика имало сложена и снимка, на която той стоял до едър непознат мъж, а на гърба на снимката имало поставена дата – 9 октомври 1938. Петров бил ужасен – нямало как да забрави деня, посочен в снимката: на тази дата го приемат в болница с тежка пневмония и в безсъзнание. Тогава лекарите се борят няколко дни да спасят живота му, без да крият истината от близките му, че шансовете му да оцелее са нищожни. За да разкрие истината за тази мистична история или може би невероятно недоразумение, решава да напише отговор на писмото, но тогава неочаквано избухва Втората световна война и писателят така и не дочаква получаването на второто писмо.

По време на войната Евгений Петров работи като военен кореспондент на вестник „Правда” и „Информбюро”. Колегите му споделят, че се бил променил много по това време: превърнал се в затворен, замислен човек, престанал изобщо да се шегува. Историята свършва изключително трагично и не забавно. През 1942 г. по време на полета му от Севастопол до Москва самолетът му е свален от германците и се разбива в Ростовска област. Писателят умира в катастрофата, а всички останали пътници оцеляват. На мястото на катастрофата след това издигат паметник.

Но мистиката не свършва дотук – в същия ден, когато става известно за гибелта на писателя, на домашния му адрес се получава писмо от Нова Зеландия, в което Мерил Уесли се възхищава от героизма на съветските войници и изказва безпокойството си за живота на писателя. Освен всичко останало Мерил му пише в писмото си: “Помниш ли, Евгени, как се изплаших и колко се притеснявах за теб, когато реши да плуваш в езерото. Водата беше много студена. Но ти ми каза, че ти е писано да умреш в самолетна катастрофа, а не да се удавиш. Моля те, бъди внимателен – лети колкото се може по-рядко”.

Милена ВАСИЛЕВА