Прокарването на противоконституционно и лобистко законодателство, какъвто би се явил един побългарен „Магнитски“, ще вкара управляващите в конфронтация, както с Европейската комисия, но и още по-лошо - със страните членки на ЕС, пише Trud.bg

Двете съдебни решения на върховните съдии безспорно са от съществено значение за развитието на правото у нас

Два тричленни състава на Върховния административен съд обявиха за нищожно решението на служебното правителство, с което без съществуващо правно основание бе изготвен „черен списък“ с физически и юридически лица, свързани със санкционираните по американския закон „Магнитски“ трима български граждани.

Засегнатите се оказаха със замразени активи и без достъп до собствените си средства, което бе равносилно на „гражданска смърт“.

Беззаконието на служебната власт бе реализирано, освен без основание и съдебна санкция, но така също и без никакво предупреждение. В този смисъл решенията на ВАС отчасти възстановяват справедливостта.

„Актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност по смисъла на чл.146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, български закон, Конституцията или международен договор, ратифициран от страната ни“, гласи много малка част от съдебното решение.

Следващите последици, които двете решения на съда може да имат, са свързани с възможността, ако същите бъдат обжалвани от правителството, след като почти със сигурност бъдат потвърдени и от втората съдебна инстанция, то да се стигне до завеждане на дела срещу държавата от страна на фирмите и гражданите, които се оказаха със „замразени“ активи.

Директно отговорен за своеволията на изпълнителната власт от миналото лято бе тогавашният служебен финансов министър Асен Василев, който под диктовката на ментора си - олигархът Иво Прокопиев, се зае с написването на „черния списък“, обявен от ВАС за нищожен.

„Ако ние не сложим санитарен кордон пред тях (санкционираните по „Магнитски“ - бел. ред.), това означава български фирми, лица и банки да се заразят“, обясняваше противоправните си действия Василев преди половин година. Но и тогава, а и днес, вече като редовен вицепремиер и финансов министър, Василев продължава да твърди, че, макар никъде в Европа санкциите по „Магнитски“ да не се прилагат, това следва да се случва у нас.

Според Кирил Петков и Асен Василев, а и най-вече според „Капитал“ на Иво Прокопиев, това следва да стане чрез приемането на извънредно национално законодателство. Нищо, че е ноторно известно, че то ще противоречи, както на Конституцията, така и на правото на ЕС, което има наднационален характер спрямо страните членки, каквато се явява и България.

И точно тук идва проблемът на Петков и Василев със съда. Преди още да са започнали да дискутират конкретни текстове и да внесат такъв проект на закон за гласуване в парламента, със съдебните си актове Върховният административен съд им каза да не го правят, защото дори и да се приеме подобен мракобесен по своята същност законов акт, то той ще бъде в противоречие на общностното право.

Най-добре ще е, ако управленският тандем от „Продължаваме промяната“, преди да продължи да твърди, че ще прокарва нашенски закон „Магнитски“, вземе да прочете съдебните решения на ВАС.

Мотивите подробно разясняват, че създаването на подобно извънредно законодателство, което би изкушило Четворната коалиция да се разправи с политическите опоненти и конкурентите на спонсорите им, противоречи изначално на Европейското право. Двете съдебни решения на върховните съдии безспорно са от съществено значение за развитието на правото у нас. По-важното е, че би следвало да имат и така необходимия и полезен възпиращ ефект за разправа на днешните управляващи с опозиция и конкуренция.

Самите мотиви пък имат ефекта на звучна плесница върху прясно изкачилите се на власт управленци, самозабравили се до степен, че решиха, че могат еднолично да поставят всеки техен опонент в състояние на „гражданска смърт“.

Конституционният съдия проф. Янаки Стоилов, който при изготвянето на „черния списък“ бе служебен министър на правосъдието, следва да се срамува, че допусна изобщо да се повдига темата за изготвянето на подобно извънредно законодателство.

Факт е, че Стоилов се дистанцира от самоуправството на Асен Василев, който в съучастие със служебния вътрешен министър Бойко Рашков бяха „шапката“ на междуведомствена работна група, изготвила и пуснала на сайта на финансовото министерство обявения от съда за нищожен български „черен списък“.

Но като министър на правосъдието, Стоилов бе този, който пръв следваше да се противопостави изобщо на инициирането на дебат за приемането на извънреден побългарен закон „Магнитски“. Стоилов не го направи, за да не остане без място в Конституционния съд. Интересно е да се види, ако все пак се стигне до приемането на подобен противоречащ на Конституцията закон, каква позиция ще заеме Стоилов след сезирането на Конституционния съд.

Прокарването на противоконституционно и лобистко законодателство, какъвто би се явил един побългарен „Магнитски“, ще вкара управляващото мнозинство и особено „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, в конфронтация, както с Европейската комисия, но и още по-лошо - със страните членки на ЕС. И тук оправдание не може да има, особено след решенията на ВАС, в които ясно се посочва, че въпросът за прилагането на извънтериториално законодателство, прието в държава извън ЕС, многократно е бил обект на обсъждане в общността.

Нещо повече, налице е и трайна практика на Съда на ЕС, който по категоричен начин е постановил, че няма как санкции, определени от държавен орган на трета държава, основаващи се на разпоредби на нейното вътрешно законодателство, да имат териториално приложение в Европейския съюз.

В този смисъл решението на Върховния административен съд е полезно, защото то се позовава на практика на Европейския съд в Люксембург и това трябва да служи като червен сигнал за всякакви експерименти. Противното би довело не просто до осъждането на България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург от потърпевшите, но и до това в един момент Европейската комисия да заведе дело срещу България пред Съда на ЕС за приемането на противоречаща на принципите на ЕС законодателна уредба.

Изкушението на кукловодите на днешните управляващи обаче едва ли ще бъде сломено от сигурните щети, които България би претърпяла във вътрешен и международен план, ако все пак се стигне до приемането на мракобесно законодателство, което в историята има аналог единствено с Народния съд след 9-ти септември.

Както е видно, до обявяването за нищожно на решението на Министерския съвет бяха необходими близо шест месеца, през които властта неправомерно обрече на „гражданска смърт“ невинни хора и фирми. От половин до една година време ще е необходимо на Конституционния съд да обяви за противоконституционен един закон, който днешмата власт би ползвала като бухалка, за да защитават управленския си режим.
Поне толкова време ще отнеме и за реакция на европейските институции.

И макар финалът да е предизвестен, то самозабравилата се власт ще има достатъчно време, за разправа с бизнес конкурентите и с политическата опозиция. Всъщност, точно на това станахме свидетели и миналото лято, когато пред погледа на цялата юридическа общност служебното законодателство си позволи да приеме решение, погазващо европейски регламенти, български закони и Конституцията и влизащо в разрез дори със здравия разум.

Вместо остра реакция видяхме мълчаливо съгласие и дори злорадостно приветствие на настъпващото беззаконие. В този смисъл съучастници на Кирил Петковци, Асен Василевци, Бойко Рашковци се оказаха и всички онези самоопределили се за правозащитници Екимджиевци, Кашъмовци, Атанасовци и прочие. Гробовно мълчание за арогантното потъпкване на най-висшите европейски ценности се носеше от купищата неправителствени и професионални организации в областта на правото, чието съществуване уж се обуславя със защита на правата и свободите на гражданите.

Заради това единственият начин да се опитат да измият срама от поведението си би бил, да се противопоставят на предстоящия опит за саморазправа с „идеологическия враг“, този път под формата на прокарване на законодателен акт, стоящ не на страната на правото и ценностите на съвременния свят, а обслужващ интересите на кръга „Капитал“.

Обратното би значело, че България няма място в Европейския съюз и виновни за това ще са не само юридическите камикадзета от правителството, но и присъдружните им „правозащитници“.