На 25 април големият български актьор Ицхак Финци навърши 85 години. До днес човечеството не е открило рационална формула, която да отговори на въпроса: Какво точно трябва да правят мъжете на тези години, за да бъдат щастливи? Ако приемат примера на Ицко, тогава те: Трябва да имат дъщеря на годинка и син на 52, да свирят на цигулка и изнасят концерти по цялата страна, да се снимат във филмите на жена си, която задължително трябва да бъде красива и поне 45 години по-млада, да са написали една книга с много дълго заглавие и да не си поставят непостижими цели. А фактът, че не са изиграли крал Лир, да не ги тревожи и отдавна да е забравен. Това е щастието по формулата "Финци". Но както вече казахме, за да я приложиш, трябва най-напред да достигнеш 85 години, което се удава на малцина. И да младееш като него.
Ицко Финци е изиграл десетки персонажи в театъра и шестдесет в киното. Но в последната година всичко това е забравено, като се изтъква само една негова роля - на баща на малката Матилка /кръстена на майка му/ и на 51 години по-голямото й братче Самуел. Биографите му вече почти не споменават “Аскера” му за цялостно творчество, подпийналия чиновник от “Преброяване на дивите зайци”, култовата реплика: “Хубав край, хубави хора”...,  “Вилна зона” и другите филми. 

Но един юбилеен материал ще седи малко безсолен, ако не се върне към началото: Ицхак Финци е роден на пъпа на София и основателно е почетен неин гражданин. 

Баща му, явно неосъществен актьор, първо му връчил цигулката, а после се размечтал синчето му да изиграе Хамлет.

Самият Ицко пък искал да блести на екрана като мъжете от съветските филми, които гледал по кината. Но се оказало, че в България тогава нямало училище за кино и той  влязъл в Театралната академия, или ВИТИЗ тогава. На всички студенти в този богопомазан за времето си институт се правели снимки, които се съхранявали във фототеката на киноцентъра. Да са под ръка, щом се наложи. 
В телевизионното предаване “Профил - анфас” актьорът разказва за отчаянието, което го обхванало, след като му съобщили, че никак не е фотогеничен, т.е. да забрави за киното. В същото време неговите състуденти, между които Татяна Лолова, Емилия Радева, вече превземали екрана, в резултат на което той основателно страдал. 


Ицко със сина си Санчо

 Първият филм, в който играл, може би 15 секунди, е “Звезди” на сценариста Анжел Вагенщайн и режисьора Конрад Волф. Избрали го може би заради еврейския му произход, защото филмът е посветен точно на трагедията на сънародниците му от Беломорието, изпратени в газовите камери на “Освиенцим”. По време на снимките младокът бил толкова срамежлив и уплашен, че помощник-режисьорът Рангел Вълчанов му се сопнал: Абе, защо гледаш само надолу! 

Във втория филм нещата тръгнали по-добре, но тогава чул, че директорът на киноцентъра е забранил на режисьорите да го вземат във филмите си. Имало и причина: някога въпросният шеф се гаджосвал със сестрата на актьора, но явно нещо не станало както трябва. После сменили директора и оттогава милиони българи се радват на блестящите роли, които юбилярят изигра в киното и театъра, за което държавата заслужено го възнагради първоначално със 145 лева пенсия, която вече може и малко да е пораснала.

Но нека се върнем към ролята, на която големият актьор се е посветил сега: съпруг на красивата Лиза и баща на малката Матилда. Историята, описвана в различни варианти, достатъчно щедро залива медиите от доста време насам. Общото между всички е, че в основата й е киното: журналистката и изкуствоведка Лиза Боева готвела дипломната си работа в курса по режисура на професор Георги Дюлгеров. Сценарият на бъдещия й филм бил готов: на бедния обущар в едно диво село се родило дете. Луд от радост, той се напил така, че подпалил работилничката си, от която остава само пепел. Тогава местният слепец, а след него  и останалите селяни започват да хвърлят обувките си в двора на новоизлюпения баща, за да им ги ремонтира. От всяка от тях се подава и по някоя банкнота. Това е сценарият, но когато започнали да обсъждат кой да изпълни главната роля, машината заскърцала. Ученичката отхвърляла всичките предложения на учителя си. Той пък все пак се съобразявал, че това е петнадесетминутен филм на дебютантка и не допуска някоя от големите звезди да се съгласи да играе в него. След като напразно изброил доста имена, накрая професорът вдигнал ръце и малко нервно и не без доза ирония казал:

- Може би ще поканиш Ицко Финци да играе.

- Да - отвърнала студентката.

Така станало. Господ, независимо от неговата националност, си знае работата. Събрал ги. И нали апетитът за всичко идва с яденето, последвало пътуване до Америка, нов филм и среща с героите на Джак Керуак от битническия му роман “По пътя”. После тандемът продължил с “13 кратки опуса за голям екран”, в който ролята на Ицко била да мълчи и два пъти да подсвирне. Наред с това бил и главен оператор. 

За да не губи творческо време, дуетът заживял в апартамента на актьора. После се разделил  с пожеланието всеки сам да търси щастието си. Това обаче не станало, защото явно съдбата предопределила, че ще бъдат щастливи, ако бъдат заедно Прочутата Мона Лиза или по-точно филмът за нея, който двамата заснемат в Париж, налива допълнително масло в огъня на общата им страст. Лиза Боева и Ицко Финци сключват граждански брак. Актьорът се мести в апартамента на съпругата си и логично на бял свят идва красавицата Матилда. Останалото: колко години лелята (Матилда) е по-малка от племенницата си Езра (дъщерята на Санчо Финци), колко зетят е по-голям от тъщата си и колко булката е по-млада от доведения си син, са само математически подробности, които вече никой не коментира.

За Лиза Боева, режисьор и вече доцент в Нов български университет, е по-важно, че Ицко е изключително добър актьор. Тя най-много го харесва във филма “Елегия” на Едуард Захариев и смята, че в Америка и двамата биха били на много високо място в класациите. 

Исак ГОЗЕС