Тази година, на 15 септември, се навършиха 100 години от рождението на академик Николай Хайтов. Медиите, и най-вече телевизия СКАТ, подобаващо отразиха събитието.
С този родолюбец се запознах през осемдесетте години на двадесети век в Родопите. Беше дошъл в с. Борово, където се снимаше филмът “Черешова градина” по негов сценарий. Както се казва, допаднахме си, още повече че бяхме колеги лесовъди и дружахме до края на живота му.

Срещахме се по-често след 10 ноември 1989 г., той с мъка обсъждаше разсипията на държавата. С актьора Венелин Пехливанов като апостоли обикаляха страната и изнасяха рецитали по негови произведения.


Щастливи със съпругата Жени

Така два пъти посети Правец и срещите му с хората преминаваха изключително задушевно. На такава среща заедно бяхме и в Ботевград. 

Години наред беше главен редактор на едно от най-родолюбивите списания - “Родопи”. След идването на “демокрацията” финансирането на списанието беше спряно. 

Той, а понякога и аз с него обикаляхме горските стопанства и познати бизнесмени за спонсорство. В крайна сметка списанието беше закрито. По-късно, след смъртта на Хайтов, списанието беше възстановено, но то вече не беше онова списание на Хайтов. През 1997 г., когато бях директор на горско стопанство в Етрополе, ми се обади, че ще донесе книги.

Чаках го с трепет, но в последния момент се отказа по уважителни причини. Видяхме се след това няколко пъти. На последната среща аз закъснях и повече не се видяхме. 

Обсъжданията на произведенията и честванията на този класик не спират и до днес. Издават се книги за неговия живот. Писателят Ивайло Христов го увековечава в няколко книги. Една от книгите представи и в Правец, в присъствието на съпругата на Хайтов - Жени Божилова. Мило тържество беше, група самодейци изпълниха песни. 

Не се въздържах и запях любимата му песен - “Руфинка болна легнала”. Жени се разплака и с поклон завършихме срещата. 

В Правец дъщеря му Елена и съпругът й Никола Гигов пак представиха книга за Хайтов. И този път срещата премина задушевно и на ниво. 


Хайтов обичаше да се среща с колеги.

Този класик и родолюбец е оставил дълбока следа и никога няма да бъде забравен. Но какво се случва понякога - в пресата прочетох, че ръководството на Родопския драматичен театър в Смолян отказало да изпълни решението на Общинския съвет - Смолян. Съветът предлагал театърът да носи името на Хайтов. Бях шокиран и написах следното писмо:

ДО КМЕТА 
НА ГР. СМОЛЯН
ДО ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ 
НА ГР. СМОЛЯН
КОПИЕ:
ДО МИНИСТЪРА 
НА КУЛТУРАТА
ГР. СОФИЯ
ДО РЪКОВОДСТВОТО 
НА РОДОПСКИЯ 
ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР - 
ГР. СМОЛЯН

ГОСПОДА,

Преди известно време прочетох в пресата: “Ръководството на Родопския драматичен театър отказало театърът да носи името на Николай Хайтов”. 

Това съобщение не само ме озадачи, но и ме шокира! Та Хайтов е колос в световната литература! Академик в цялостната ни култура!

Плеяда са родолюбците от Родопите, но Хайтов е с една глава над всички! Няма негово писание, от което дa не се усеща дъхът на Родопите!

Не само с писателската си дейност, но и с цялата си трудова дейност той служеше всеотдайно на Родопите.

Редактираното от него списание “Родопи” не отстъпваше по нищо на националното ни списание “Отечество”. За съжаление и двете бяха ликвидирани от “демократите”.

Няколко години след идването на “демокрацията” Хайтов намираше спонсори и списанието излизаше. Помагах и аз с каквото можех. Това списание ми лежеше на сърцето с родолюбивите си писания и го получавах до края. 

С Хайтов се запознах в Родопите, когато работех там. Това стана преди 23 години. Допадаше ми като колега - лесовъд, но писанията му ме замайваха. Фанатичното му родолюбие - също. По-чести станаха срещите ни след

1990 г. Тогава той като Апостол обикаляше страната. В срещите си с интелигенцията популяризираше българщината. Това той правеше неуморно до последния си дъх. 

През десетгодишната си служба в Родопите се убедих, че родопчаните са останали най-непокварените хора в нашата страна. Те са с реално виждане за живота. В унисон с човещината и признателността е решението на

Общинския съвет на Смолян. Това му прави чест!

За мен обаче е необяснимо с какви мотиви дребните политизирани душички от ръководството на театъра отхвърлят решението на съвета. С какво право постъпват така? Тях народът не ги е избирал! Те нямат право да подменят вота на избирателите. Избирателите са овластили този съвет да говори от тяхно име! На тези политически и културни лилипути трябва да е ясно: градът Смолян да наименоват на Хайтовото име, пак ще е малко за голямото му народно дело! За тяхната низост и безпринципност би трябвало отношение да вземе министърът на културата. Направете референдум, господа, щом има спор!

Аз се прекланям пред морала, трудолюбието и патриотизма на родопския човек. На заслепеното ръководство на Драматичния театър ще предложа: Наименовайте Родопския драматичен театър “Ени Хан Баба” или “Ахмед Доган”, те повече заслужават такава чест.

Но Хайтов е писал: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!” Прозорливо, нали?

А Пушкин пък е казал: “Я памятник себе воздвиг нерукотворный, К нему не зарастет народная тропа...”

Неразумни са действията ви, господа “демократи” от Родопския театър! 

Името на Хайтов е толкова високо, че едва ли ще можете да го докоснете и унизите!

26.09.2005 г.”

Получих отговор от Общинския съвет, че процедурата се подновява. В крайна сметка театърът бе наименован “Николай Хайтов”. А пред сградата на театъра е скулптурата на Хайтов, опрял се на рамото на Аго Мешев, който му е разказвал родопски историйки. Такава реалистична и сполучлива скулптура едва ли има по света. Заставам пред нея и стоя като замаян. Покланям се и на автора й Здравец Хайтов. Паметта за такива родолюбци като Хайтов е непреходна! Нека я тачим!

Христо В. Христов - РЕФЕРЕНТА, Правец
/вестник "Над 55"/