„Частни западни компании взеха участие в Пловдивския панаир. Много от техните стоки се предлагаха на твърде ниски цени и привлякоха много посетители. Държавна сигурност конфискува стоките и затвори изложбата с обяснението, че е пропаганда“. Това пише в свой доклад от 18 август 1953 г. резидентът на ЦРУ в Пловдив, пише plovdivtime.bg.
През декември тогавашният президент на САЩ Обама разсекрети 13 милиона страници секретни документи на американския шпионаж.  Те могат да бъдат прочетени на cia.gov/library/readingroom. 

Името на града под тепетата фигурира в 1607 от публикуваните досега документи. В материалите, които са от 1950-те години, се съдържа обилна информация за Пловдив – карти, транспортни схеми, справки за военния гарнизон, бойните поделения в окръга,  съставите на МВР и Държавна сигурност, информация за болниците, училищата, бомбоубежищата, промишлените и селскостопански предприятия и какво ли още не.

Особено любопитство ЦРУ е проявявало към Международния мострен панаир в Пловдив, който заедно с изложенията в Лайпциг и Познан са били най-големите търговски форуми на социалистическия блок.  На панаира американците са имали възможност да хвърлят едно око как напредват съветската, китайската и другите промишлености в комунистическите страни. Те са следели кои страни и фирми участват, кои са техните представители, какви стоки показват, сключените сделки, броят и естеството на посетителите.

Един от подробните доклади е посветен на изложението през 1950 г. По това време САЩ налагат търговско ембарго на социалистическите страни и на Панаира в Пловдив същата година пристигат само 136 чужди фирми. Затова пък американците са впечатлени от напредъка на родната индустрия. България за пръв показва цяла серия от строителни и металообработващи машини, мощни пневматични чукове, автоматични перални, дизелови двигатели, електрически и газови компресори, механизирани фурни, хладилници, помпи, резервни части и други.

Между 1947  и 1950 г. производството на селскостопански машини в България се е увеличило шест пъти, се посочва в отчета. В друг документ се обръща внимание на новите бронзови сплави, които са започнали да се произвеждат у нас с помощта на съветските специалисти.

Сериозен пожар унищожи голяма част  от сградите в Пловдивския панаир, щетите са за 25 млн. лв. пламнали са складове с памук. За умишления палеж са обвинени затворници, освободени наскоро от лагерите, съобщава записка на ЦРУ от 29 ноември 1954 г.
В друго донесение резидентът съобщава, че през 1953 г. руснаците са се оплакали, че домакините са им предоставили твърде малко пространство за техните стоки. Оплакването им е нелепо, тъй като не могат да използват адекватно дори това място, заключават американците. Те посочват, че показаните от източно-германците стоки превъзхождат по качество продукцията на всички останали комунистически държави.




 
ЦРУ са отразили подробно изданието на Пловдивския панаир през 1958 г. Те са филмирали и изпратили в Ленгли информационния бюлетин и целия каталог от 1100 страници, заедно със специалното издание на вестник „Пловдивски панаир“.

Разузнавачите са пояснили, че лек автомобил „Шкода“ струва 34 000 лв, колело - 700 лв, мъжки костюм -700 - 900 лв, цигари - 3,80 лв., руски часовници - 1200-1800 лв., бутилка вино - 14 лв. Официалният обменен курс е 6,80 лв за долар, а на черно американската валута се разменя срещу 9,52 лв. Повечето изложени продукти са копия на стоки, произведени в „свободния свят“, твърдят разузнавачите.

На изложението през 1958 г. са участвали 10 държави и производители от 18 други страни. Водещо място е дадено на СССР, чиито стоки са заемали площ от 5000 кв. м . Най-любопитни за младежите са тогавашните технически средства за забавление.

Показан е за пръв път радиокомбайн „Беларус 3“ - радио, телевизор и грамофон в едно. Наред с него са изложени радиоапаратите „Беларус 57“, „Байкал“, „Турист“ и „Фестивал“; грамофоните „Люкс“, „Жигули“, „Восток 57“ и „Естония“; магнитофоните „Днепър“ и „Елфа 10“. От панаирния вестник може да се разбере и кои филми са прожектирани тогава в киносалоните на Пловдив – „Тихият дон“, „6 часа рано на летището“, „Законът на морето“, „Брачни несполуки“, „Летят жерави“, „Неповторима пролет“.

За развлечение на гостите представления са изнасяли Драматичният театър и Летният театър. В седмиците на панаира е имало концерт на Ирина Чмихова и спектакъл на илюзиониста Мистер Сенко. Едно от сензациите на Пловдивския панаир през 1958 г. е съобщението за изобретяване на незапалима хартия.

„Група учени от Ленинград (дн. Санкт-Петербург) са конструирали машина за производство на хартия, която не гори, не пропуска вода и е издръжлива на киселини. Като суровина за направата на тази хартия се използва памук или азбест. Хартията се произвежда по т. нар. сух метод“, гласи дописката.