Жалко, ако за някого гледката може да е забавна. Защото е повече от тъжна. Толкова, че се превръща в символ на “демократичното” ни бездушие.
Жената се качи в този вид в тролей номер 9 посока центъра. Обедно време е. Навън вали сняг. Облечени сме зимно, а тя е полугола. Очевидно е болна. И гладна. Щастлива е, че поне някой й е дал баничка. На пода се отронва сирене колкото бобено зърно, но жената се навежда да го вземе от пода – ценно й е. После сяда и продължава да гризе баничката, без да се интересува от голотата си.
Едва ли предлага плът. Може би просто не й става клина. Или някой го е съдрал точно там – за да унижи докрай бездруго затритата й човешка същност. По-жестоко и от гледката обаче бе нашето бездушие. Равнодушието, с което останалите пътници се правеха, че не забелязват гледката.
Еми МАРИЯНСКА, БЛИЦ
