Феноменалната ясновидка предрече смъртта си, отказа да празнува 65-я си рожден ден
В началото на декември Кочовска беше приета в болницата с белодробен отток в резултат на възпаление. Според близките й от тогава състоянието й е било изключително тежко. Издъхнала е тази нощ в дома си в Плевен.<br /> <br /> Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в Перник, но живееше в Плевен. През 2006 г. тя беше удостоена с почетния знак на президентсвото, а музикантът Теодосий Спасов посвети на нея диска си &quot;Вяра&quot;.<br /> <br /> Погребението на лечителката ще бъде на 15 февруари. <br /> <br /> Миналото лято пророчицата отказала да празнува своя 65-ти рожден ден,&nbsp;казала на близките си: &bdquo;Това е последният ми рожден ден и последната ми година! В декември няма да ме има по волята на Бог, който ми изпрати последно изпитание&hellip;&ldquo;. Явно само за няколко месеца повече са стигнали силите й.<br /> <br /> Неотдавна тя споделила, че е натоварена с греховете на хората и тежестта, която носи, е непосилна.<br /> &bdquo;Тогава разбрах, че тя се подготвя за пътя си към отвъдното&ldquo;, споделя близка до пророчицата с трето око.<br /> <br /> Но Кочовска не се страхувала от смъртта и твърдяла, че лошият дух се преражда веднага, докато на добрия са му нужни години. Тя споделяла, че се чувства щастлива, когато види добри хора, в чиито очи има пламък.<br /> <br /> Макар лекарите да твърдели, че състоянието на гадателката е стабилизирано, самата тя мислела друго.<br /> <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong>На младини Вера Кочовска ходела боса при минус 40 градуса, само с едни галоши <br /> <br /> </strong></em></span>За този неизвестен период от живота на Вера Кочовска, за който никога не е споменавано дори,&nbsp;разказа преди време пред <strong>кореспондентката на БЛИЦ Тодорка Николова&nbsp;</strong>една от най-близките приятелки на родната Касандра - Станка Люташка от Димитровград. <br /> <br /> В ония години самата Вера не знаеше, че е много по-различна от всички нас, мислеха я за луда, казва тя.<br /> <br /> В края на 80-те години на миналия век една млада, напориста българка пристига в руския град Стари Оскол, Белгородска област, като обща работничка в строителството. Дават й да управлява компресор, с който се подава въздух за строителните работи. Жената е с две малки деца и съпруг на име Цветан, който също работи в строителството. <br /> <br /> Тази жена още не знае, че след година-две ще стане известна най-напред в Русия като втората българска Ванга. Хората, с които работи, я смятат за леко превъртяла. При минус 40 градуса ходи чисто боса само с едни галоши, пуши по две кутии цигари на ден и псува по-добре от каруцар. Тази жена е младата Вера Кочовска.<br /> <br /> Но тя все още не е тази Вера, която подлуди със способностите си половината свят. Тя е най-обикновена българска жена, която просто работи в строителството на Стари Оскол. Подава въздух от компресора...<br /> <br /> Ето какво разказа за вестник &bdquo;Над 55&rdquo;&nbsp;жена, докоснала се до дарбата на младата Вера Кочовска:<br /> <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong>Галина Савченко, бивша библиотекарка в град Железногорск, Курската магнитна аномалия: Позна, че съпругът ми е избягал от мен и има жена и дете<br /> <br /> </strong></em></span><em>Оттогава изминаха повече от 30 години, но аз продължавам с опитите си да се свържа с Вера. Сега съм дошла в България специално за да се срещна с нея, защото прочетох, че не била добре. На 74 години съм сега, а тогава бях на 34 години и работех в Дома на културата в Железногорск. <br /> <br /> Две години преди това загина съпругът ми. Тръгна с москвича за вилата, но не се върна. Беше катастрофирал. От милицията ми съобщиха за инцидента, но ми казаха, че в изгорялата кола не са намерили труп. Няколко години се води следствие и случаят приключи. <br /> <br /> Само че аз нямаше кого да погреба и гроб, на който да запаля свещ. Обичах съпруга си и фактът, че не се намери нито една кост от него, ме разяждаше отвътре. Нямаше логично обяснение за случилото се. Тогава случайно чух за една необикновена българка в Стари Оскол, която можела да вижда и невидимото. Качих се един ден на автобуса и отидох при нея. <br /> <br /> Намерих я на строежа до един компресор... <br /> <br /> Днес тя няма как да не си спомни за мен, защото бях една от първите й клиентки. Още като ме видя, и започна да ми крещи, да ми се кара, че съм се повлякла по следите на мъж, който не ме иска и не може да ме понася. <br /> <br /> Тази е луда, си рекох, ние с мъжа ми така се обичахме... <br /> <br /> Поисках от Вера само да ми каже къде са костите му, та да се успокои душата ми<br /> <br /> Какъв гроб, разкрещя се Вера, какво спокойствие, твоят си има семейство и малко дете. Пуснал си е брада, сложил си е 4 златни зъба и живее щастливо в едно село на Север... Открих го, разбира се. Всичко онова, което каза Вера, беше вярно &ndash; и за брадата, и за зъбите, и за детето... <br /> </em><br /> <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong>Станка Иванова Люташка от Димитровградтвърди, че първа разбрала за изключителните способности на Вера Кочовска:<br /> <br /> </strong></em></span>С Вера работехме заедно в българската строителна група в Стари Оскол. Сега се говорят и пишат най-различни неща за това кога Вера за първи път е проявила способността си, но малко хора знаят истината. Аз ще ви кажа &ndash; тя си имаше тази способност, тя се беше родила с нея, но не знаеше какво точно й се случва. Живеехме една срещу друга, делеше ни само улицата. <br /> <br /> Да, вярно е, Вера беше колкото си искаш луда. Идва у нас, нахлува като хала, чисто боса и без връхна дреха, а навън от студ се пука кората на дърветата. Краката й направо посинели от студа, а на нея сякаш нищо й няма. Чорапи ли си нямаш, Веро, та си тръгнала боса, я питам. А тя ми вика: Ела да ме пипнеш, Станке, да видиш как горя отвътре. <br /> <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong>Вера пушеше като комин <br /> </strong></em></span><br /> Палеше цигара от цигара и две кутии не й стигаха за деня. Като пуснеше компресора, и тичаше у нас да пием чай. Имаше много свободно време. Ходехме заедно до близкия магазин, който се казваше &bdquo;Птичье молоко&rdquo;, защото управителката Галина Михайловна ни беше приятелка. Даваше ни под тезгяха шоколадови бонбони с името на магазина, които трудно можеха да се намерят в онова време. <br /> <br /> Един ден като си седяхме у дома, и Вера скочи. Станке, вика, звъни бързо на Галина да изнесе ония документи от мазето, че след малко в магазина идва проверка от Белгород. И преди аз да взема телефона, тя скочи, грабна слушалката и започна да нарежда на Галина: &bdquo;Веднага изнеси онези фактури от мазето и ги скрий някъде, че не искам да влизаш в затвора...&rdquo; Онази усуква, увърта, нямало такива фактури, Вера си въобразявала нещо. <br /> <br /> Грабна ме Вера за ръката и право в магазина. Галина ни направи по едно кафе, а Вера настоява да слизаме в мазето. С чашите кафе в ръцете слизаме долу и сред толкова много кашони Вера изрови един единствен, грабна го и хукна да излиза навън от задната врата. Аз бързам след нея с кафето в ръцете. В същото време в магазина вече бяха влезли инспекторите от Белгород. <br /> <br /> После питам Вера как видя и инспекторите, и кашона със скритите фактури, а тя ми вика: <br /> <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong>Някой ми диктуваше отгоре...<br /> <br /> </strong></em></span>Това беше първият случай, който изненада и самата Вера. По-късно се разчу и случаят с &bdquo;катастрофиралия&rdquo; мъж, който беше избягал с любовницата си, и домът на нашенката започна да се пълни с рускини. Лекуваше им главоболието, депресията... Тогава при нея се отбиваше и Емил Димитров, който известно време пя с оркестъра си в ресторант &bdquo;Руда&rdquo;. Нямам спомен за какво са си говорили, но веднъж Вера ми каза: &bdquo;Хубаво момче, талантливо, но ще го погубят...&rdquo;<br /> <br /> И ако кажа, че изведнъж тя се превърна в нещо като Джуна за хората от Курската магнитна аномалия, няма да сбъркам...<br /> <br /> По онова време не даваха да се носи много багаж от България за Русия, а веднъж Вера се връща с пет пъти повече кашони, отколкото бяха позволени. Питам я как успя да ги пренесе през границата, а тя ми казва, че хипнотизирала с поглед митничаря и той само минал покрай нея, сякаш не я забелязва. Това беше бойното й кръщение за хипнозата. Ние с мъжа ми, който също като мъжа на Вера се казваше Цветан, си тръгнахме по-рано за България. <br /> <br /> После научих, че Вера и мъжът й пък са отишли в неговото село Борован, а след няколко години откри кабинет в Плевен. При нея ходиха дъщеря ми Иванка и зет ми Стефан, защото сватанакът ми беше много зле. Приела ги като близки хора, помогна им и човекът още е жив благодарение на Вера. После от пневмония се разболя сестрата на мъжа ми и състоянието й ставаше все по-тежко. Решихме Цветан да потърси Вера за помощ и той отиде в Плевен. <br /> <span style="color: #ff0000"><em><strong><br /> Пред кабинета й чакали над сто души<br /> <br /> </strong></em></span>Той рекъл на момичето да каже на Вера, че я търси Цветан Люташки. Още като чула името, излязла и го прегърнала. Още преди мъжът ми да си отвори устата, и тя му казала: Знам за какво идваш, брат ми, тя така му викаше и в Стари Оскол, но е много късно. След два дена сестра му почина...<br /> <br /> <em>Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в гр. Перник. Баща й Крум Балкански умира рано и детето е настанено в дома за сираци в с. Кочериново. На 12 години претърпява автомобилна катастрофа и близо 2 месеца е в кома. Постепенно разбира, че вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциите им. Малко след това открива, че може да чете чужди мисли и да прави прогнози какво ще се случи в бъдеще. <br /> <br /> Преди 6 години московски специалисти направиха сензационно откритие - снимаха и документираха третото око на прочутия феномен. По-късно изследователите й доказаха, че това око вижда в четвърто измерение. И признаха, че подобни способности се проявяват у един на 50 000 души. <br /> <br /> През 1993 г. Кочовска изуми и японските учени. Оказало се, че докато работи с пациентите си, едната й ръка се затопля, а по другата избива студена пот. Това може да се случи единствено при двойно кръвообращение, което е абсурдно. Значи тази жена не принадлежи на човешкия род, произнесоха се капацитетите. При изследванията в Токийския технически университет най-прецизната апаратура уловила, че при сеансите сърцето на Кочовска е в състояние на прединфаркт. Когато й направили електрокардиограма, шокът бил пълен - докато Вера лекува, на екрана се появява права линия, а апаратурата отчита клинична смърт.<br /> <br /> Смаяни били и вирусолозите, когато тя описала микроорганизми, видими единствено с електронен микроскоп.<br /> </em>