Тази година се навършиха 75 години от бомбардировките над София, отнели най-много човешки животи. На 10 януари 1944 г. англо-американската авиация нанася най-тежкия удар срещу България, която е част от Тристранния пакт по време на Втората световна война. Бомбардировките продължават и след тази дата.

България е на страната на Германия, Италия и Япония. Макар и само символично, обявяваме война на противниците на Тристранния пакт - САЩ и Великобритания.
Между 1942 и 1944 г. авиациите на двете страни атакуват 168 населени места в България с над 45 000 бомби. Убити са повече от 4000 души, половината от които в София. Почти всички са обикновени граждани, сред които и деца.

Роден на 19 август 1920 г. в с. Кара Мусал (сега Виноградец). Произхожда от многодетното семейство на Елена и Атанас Кръстеви. Атанас има брат Спас (завършил медицина) и три сестри - Богдана, Надежда и Лиляна. Баща му е заможен селянин, занимава се с лозарство и винарство.

Атанас Кръстев завършва Държавно столарско и резбарско училище в Долна баня. Интелектът и физическите качества, които притежава Атанас Кръстев, развити в училището в професионални умения, му позволяват при отбиване на военната служба да постъпи във Въздушните войски, а от там в Пилотското училище в Казанлък. Така се сбъдват детските мечти, когато, виждайки да лети самолет над пазарджишкото поле, си пожелава и той да бъде в него. Като ученик в Долна баня често е впервал поглед към върховете на Рила - Белмекен и мислено ги е прелитал... А там нейде е и най-високият връх - Мусала.



Атанас Кръстев полага първи и втори пилотски изпит. След това като правоспособен пилот от 12-и подофицерски випуск постъпва на служба в 3-ти разузнавателен орляк в Ямбол. Подофицер Атанас Кръстев е определен за взводен командир на Школата за аеромонтьори - Ямбол, но продължава с усилената летателна подготовка. През септември подофицер Кръстев е изпратен в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Завършва я в края на същата година и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк в Карлово с командир полковник Васил Вълков. Това е времето на все по-усилените нападения на противниковата авиация над България и преди всичко над София.

Подофицер Кръстев е зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков. Той е обучен да изпълнява бойни задачи с френски изтребител “Девоатин - 520” и германските “Месершмит -109 Г”.

От края на февруари 1944 г. Кръстев започва да изпълнява бойни дежурства и задачи.

На 30 март е извършена една от най-тежките бомбардировки над София от 800 противникови бомбардировачи и изтребители. Срещу тях българските въздушни войски противопоставят изтребители, пилотирани от отлично подготвени, храбри и решени на всичко летци. Един от тях е и подофицер Атанас Кръстев със своя “Девоатин”.

През април 1944 г. над България започват да прелитат противникови самолети за нанасяне на бомбени удари по обекти в Румъния - столицата и петролните рафинерии. На 4 април прелитат 600 вражески самолета, срещу тях се опълчват български изтребители, на 15 април прелитат 400 противникови самолета - срещу тях излитат 18 български изтребителя.

16 април, неделя, първи ден от най-големия християнски празник - Великден. Тържественият звън на църковните камбани се смесва със зловещия вой на сирените. Над Северозападна България прелитат 400 самолета. Слава Богу, София е пощадена. Но на втория ден от Великден, понеделник, 17 април, влитането на противниковите самолети започва в 10 часа и 40 мин. Нападението над София започва в 12 часа и 20 мин.



В 8 последователни вълни от север, североизток, запад и северозапад. Те са около 450. Във въздуха са вдигнати 37 български изтребители. Точно в 12.00 часа на летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк, водени от орлячкия командир капитан Николай Бошнаков. С два девоатина излитат подпоручик Веселин Рачев - водач, и подофицер Атанас Кръстев - воден. Нашите са изненадани от използваните за първи път от противника изтребители “П-51 - Мустанг”, които по своя външен вид наподобяват българските месершмити. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че по своите тактико-технически параметри превишават значително използваните дотогава лайтнинги. 

В хода на боя 2/6 изтребителен орляк се разделя на две и преследва противника до района на Кюстендил. 

Съотношението на силите е 12:1 в полза на противника, като не трябва да пренебрегваме и страшното въоръжение на “крепостите”. Месершмитът на орлячния командир е тежко повреден, капитан Бошнаков се спасява с парашут. Двойката изтребители Рачев - Кръстев са свалени и загиват. 

Девоатинът на подофицер Кръстев пада при Лесново, Софийско 

В същия ден загиват още 6 летци. Посмъртно подофицер Атанас Кръстев е произведен в офицерско звание и е награден с военно отличие “ За храброст” 4-та степен 2 клас. 
Изминаха 75 години от най-черния ден за българската авиация. Но героите са винаги в строя! Поклон пред паметта им!

Капитан от резерва Васил ШУШНЕВ, Пазарджик