Ако сте започнали работа в България през последните 10 години, съществува над 50% вероятност някой друг вместо вас да е избрал частния пенсионен фонд, в който отиват парите ви за Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, или т.нар. Втори стълб.

Според данните на Комисията за финансов надзор повече от половината от хората, които са започнали за първи път да се осигуряват в периода 2007-2016 г., са били "служебно разпределени" от Националната агенция за приходите.

Става дума за общо 630 хил. души, като през последните три години броят им непрекъснато се увеличава. Причините за този феномен са най-вече липсата на заинтересованост и информираност относно условията по спестяването за пенсия - неща, които много рядко вълнуват младите хора, които тепърва започват своя трудов стаж.
Проблемът е, че по този начин човек може да се окаже, че косвено - с удръжките за пенсионни осигуровки от неговата заплата - инвестира на места, които може и да не харесва, или пък да прецени, че има фондове, чиято доходност е по-добра за него. 

КАК СТАВА ТОВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ 

При плащане на заплата работодателят прави съответните осигурителни вноски към държавата за фонд "Пенсии", за майчинство, безработица, здравни осигуровки и задължителното частно пенсионно осигуряване. Всички тези вноски се привеждат в Националната агенция за приходите, която след това ги разпределя в съответните фондове.
Когато служителят бъде регистриран за първи път като осигуряващо се лице, той имат срок от три месеца да избере от кой частен пенсионен фонд ще се управляват парите му. Това става чрез подаване на съответното заявление в офис на избрания фонд. В случай, че този срок бъде изпуснат или лицето е попълнило повече от 1 заявление, тогава се прибягва до така нареченото служебно разпределение. 

То се извършва 4 пъти годишно от комисия, създадена от НАП, която взема предвид доходността и броя осигурени лица в различните девет пенсионни фонда. Това е била съдбата на 55% от новите осигуряващи се лица през последните 10 години.
През 2016 г. например най-големият дял от служебно разпределените лица е бил насочен към универсалните фондове на дружествата "Бъдеще" (17% от всички служебно разпределени), "Съгласие" (16%) и "Доверие (15%). Ето защо законодателят е предвидил възможността осигуряващите се лица да могат да променят своя пенсионен фонд. Това може да се прави веднъж годишно, като от миналата година процедурата вече е безплатна. Преди това се дължаха 20 лв. за всяко прехвърляне на натрупаната партида. 

КАКВА Е ПРОЦЕДУРАТА 

Промяната на пенсионния фонд наподобява на преносимостта на телефонните номера. Потребителят няма задължение да уведомява досегашния си фонд. Вместо това трябва да попълни заявление, предоставено от дружеството, в което иска да се прехвърли - това най-често се извършва в офис на приемащия фонд. Също така се подписва и договор за предоставяната услуга. Както стана ясно, такса за прехвърлянето вече няма, но по закон заявлението трябва да е нотариално заверено.
Таксата за тази дейност при нотариус или помощник-нотариус е 6 лв., като в някои редки случаи е възможно приeмащото пенсионно дружество да покрие този разход на осигуряваното лице. Другият вариант е заявлението да се изпрати по електронен път и да се удостовери чрез електронен подпис, като при този вариант не се дължи нотариална такса. Практиката обаче показва, че тази алтернатива, макар и да е въведена като опция, е много рядко използвана от пенсионните дружества. В немалко случаи това е предпоставка за възникването на услoжнения по прехвърлянето. 

След като документите са надлежно предадени на новия пенсионен фонд, прехвърлянето все още не е приключено. Практиката е всички заявления за прехвърляне на партиди, подадени в рамките на едно тримесечие, да се изпълняват наведнъж. Това се прави, за да могат пенсионните дружества да спестят транзакционни разходи.
След това има срок от един месец, в който Комисията за финансов надзор трябва да проследи дали всичко по подадените заявления е изрядно, а реално прехвърлянето приключва до средата на следващия месец. Тоест ако осигурено лице попълни заявление и договор през януари, февруари или март, неговото заявление се разглежда от КФН през април, а новата му партида би трябвало да е готова към средата на май. Осигурените лица имат право само на едно прехвърляне годишно. Изключение има единствено при фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. При тях прехвърлянето може да се извършва всеки месец. 

ИМА И ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ 

От 2016 г. съществува и вариант прехвърлянето на партидата да се извърши не към друг пенсионен фонд, а към държавата. Към момента за родените преди края 1959 г. осигурителната вноската е 19.8% и цялата отива в държавния фонд "Пенсии". За родените след 1959 г. лица вноската също е 19.8%, но тя се разделя на две - 14.8% отиват за държавния фонд, а останалите 5% за частния. Ето защо тяхната държавна пенсия ще бъде намалявана с определен коефициент, когато се пенсионират - съответно със 17% за жените, пенсионирани през 2021 г., 19% за пенсионираните през 2031 г. и т.н. 
Ако лицето прехвърли партидата си в държавата, то няма да получава пенсия от частен фонд, но и коефициентът на намаление на държавната му пенсия ще бъде по-малък. Прехвърлянето на партидата в държавния фонд също става със заявление, но подадено в НАП. Агенцията уведомява фонда за промяната, като до 10-о число на месеца, следващ този, в който е подадено заявлението, фондът трябва да уведоми НАП за размера на партидата. Самото прехвърляне към сметка на НАП се извършва в рамките на следващите 6 месеца, а парите се съхраняват без доходност в т. нар. Сребърен фонд. 

НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ И ПРОБЛЕМИ 

Процедурата изглежда съвсем обикновена и проста, но данните показват, че има проблеми. През миналата година 14% от подадените заявления за промяна на универсалния фонд са били отхвърлени от КФН, а при доброволните фондове - 81%. Причината най-често е, че заявителите не са посочили правилния фонд, в който се осигуряват. "Все още значителен брой лица не са наясно в кой точно пенсионен фонд са осигурени. Значителен брой откази се постановяват от дружествата, тъй като имената или ЕГН-то на осигуреното лице не съвпадат с актуални данни в документите, с които разполага съответното дружество, и към заявлението не са приложени документи, удостоверяващи промяната в горепосочените лични данни", коментираха от регулатора.
Често откази се постановяват във връзка с несъответствие във фамилното име на осигуреното лице поради брак или развод. Голяма част от отказите за прехвърляне на доброволни фондове е на партиди, които работодател прави за свои служители. Кодексът за социално осигуряване дава право на работодателите да ограничат възможността за прехвърляне на тези партиди в друго пенсионно дружество. Ограничението не се прилага единствено когато лицето вече не работи за въпросния работодател. 

КАК ДА ПРОВЕРЯ МОЯ ФОНД 

Най-лесно проверка може да се направи чрез електронните услуги на Националната агенция за приходите. Достъп до тях се осигурява чрез попълване на заявление за ползването им и издаването на ПИК (персонален идентификационен номер), което става във всеки офис на агенцията, независимо от адреса по лична карта на лицето. Електронната услуга дава достъп до информация за направени осигурителни вноски към универсален, професионален или доброволен фонд, както и възможност за подаване на данъчни декларации, а отскоро и за проверка на притежаваните от лицето акции и облигации през сайта на Централния депозитар. 

КОЛКО ОТ ЗАПЛАТАТА ИЗЯЖДАТ ПО-ВИСОКИТЕ ОСИГУРОВКИ 

През тази година осигуровките продължават да се повишават, а това влияе и върху стойността на крайната нетна работна заплата. Затова и при формирането  има някои особености, които служителят е добре да знае. В повечето случаи той не е наясно какви сметки стоят зад сумата, която получава в края на месеца, и каква част от осигуровките се поемат за сметка на работодателя и каква от него. Хората обикновено се договарят за чиста заплата, а пък работодателят смята колко ще е брутното и колко ще му "струва" служителят.
Договорът се подписва с посочена брутна сума. От тази година вноската за фонд "Пенсии" се повишава с един пункт и се разпределя между работодател и работник, като 0.56 процентни пункта са за осигурителя и 0.44 пр. пункта за осигурения. Така общата тежест става 14.8% за родените след 1959 г. (плюс още 5%, които отиват в задължителните пенсионни фондове) и 19.8% за родените преди тази година. Максималният осигурителен доход остава 2600 лв. При увеличение на осигуровките обикновено тежестта се поема от работодателя, за да се спази договорената нетна заплата.

Източник: Марица