В разгара на горещините в Пловдив, където по традиция градусите са много високи, се разиграват сцени, които заслужават вниманието ви.
Историите са за изчезващото добро, което е способно да вдъхнови всеки, решил да изхвърли всяка излишна егоцентричност.
Във фейсбук групата „Забелязано в Пловдив“ тези дни имаше любопитен пост. За полицай на пътя, който не е подминал зашеметена от жегата малка птичка, слязъл е и я е отместил, за да не бъде прегазена.
Мнозина са минали от там, но никой не е спрял, за да помогне.
„От жегите зашеметено животинче бе прибрано от полицейски екип! Внимавайте, хора! Не бързайте! Климатиците в колите са добре, но животни, деца и възрастни тежко понасят високите температури навън“, пише авторът на поста в групата.
И за кой ли път напомня колко е важно да бъдем преди всичко хора в различни ежедневни ситуации, в които попадаме. Не е важно кой какъв пост заема, за колко важен се мисли или дали закъснява.
От значение е единствено желанието да помогне, с каквото може в точния момент. По-важно и по-велико от това няма!
Очаквано под поста десетки потребители пишат и разказват за различни свои аналогични истории.
Жена споделя, че само ден преди тази ситуация е спасила малък бързолет, паднал безпомощен на земята.
„И аз прибрах вчера малка птичка… Днес вече е по-добре“, казва тя.
Друга потребителка обаче, е преживяла истински кошмар на оживен булевард. Нейната история също е за тази помощ, която можеш да получиш в точния момент, но все по-рядко се случва.
Докато шофира, автомобилът й внезапно блокира – воланът се заключва, а педалът на спирачката се втвърдява. Жената успява с огромни усилия да включи аварийните светлини и да се престрои към автобусна спирка, за да освободи пътя.
Вместо разбиране обаче, среща единствено клаксони, обиди и псувни.
„Днес колата ми заключи волана си в движение, загуби мощност и педала на спирачката се втвърди. Понеже се намирах в лява лента на оживен булевард в града ,включих аварийните светлини и десен мигач и се опитах да закарам колата до дясната лента (в случая имаше автобусна спирка), за да освободя булеварда. Това беше най-екстремното преживяване в живота ми!!!
Толкова майни отнесох от една забързала се госпожа (явно и пречих), бипкаше като на пернишка сватба и крещеше като бясна...Разбирам, че създадох ситуация, опасна за всички но не намерих друго решение освен да се престроя.
Ще пробвам следващият път да литна, за да не нарушавам ритъма да забързалите се.
Единствената кола, която спря беше с двама полицаи. Благодаря им! Само те ме попитаха дали всичко е на ред и имам ли нужда от помощ. През другото време, основно високопланински джентълмени ми подвикваха през прозорците": „Не се спира тука Ма" – явно бяха решили, че аварийните светлини са включени за настроение на околните водачи... Повечето изобщо не сме хора!“, гласи поста й.
Неслучайно обединихме тези истории – защото в същината си те фокусират едно и също. И заслужават да станат по-широко обществено достояние.
Всеки в един момент се нуждае от помощ за нещо. Никой не е застрахован от нищо. А това, което ни откроява от останалите истински, е именно умението да проявяваме съпричастност, човечност.
Нещо, което все по-рядко си позволяваме..!
