Сред реликвите на стотици български семейства се пазят писмата от младините на родителите, дядовците и бабите. Някои от тях със сигурност са скътани в пощенски пликове от 60-те. Ей на тези поизмачкани и поизтрити от времето парчета хартия се кипри пухкаво момиченце в компанията на видимо по-голям батко – взират се съсредоточено в книжка. Така ги е научила баба им, възпитаница на „Робърт колеж“, съобщава "Телеграф".

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Ванчето и братовчедът Валери.

Сладураната днес е достолепна дама. Ваня Антонова е председател на Български дамски автомобилен клуб Класик, преводач от руски – с неустоимо чувство за хумор, справедливост и приятелство. На славната снимка са с братовчед й, известния столичен анестезиолог д-р Валери Кирилов.

Спомени

„Бях общително и лъчезарно дете. На нашата улица „Секула“ живееше фотографът Димитър Сиримишкин, фотограф. Мама искаше фотосесия, за да ме изпрати на татко в Москва – тогава той учеше там. Снимаха ни. После как чичо Митко е направил плика, не зная. Но съм била на 2 години и половина. Значи преди 62 година е било“, разказва Ванчето, както приятелите до ден днешен наричат атрактивната лъчезарна жена.

Детството й направо плаче за филм – от едновремешните, черно-белите. Разделено между София и Истанбул.

Родена е на 16 октомври 1959-а в София. Баща й – в с. Боженци, Габровско. Неговият баща пък – в Кукуш, майка му – в Битоля, бежанци. Майка й обаче е софиянка, завършила е Търговската гимназия. Когато се родила Ваня, татко й – който по-късно ще стане дипломат, консул на България в Турция и при неизяснени обстоятелства ще намери гибелта си през 1981-ва между Одрин и Бабаески – следвал в Москва, после карал дипломатическа школа.

До 6-годишна я поверили на баба й. „По градини не са ме водили, гледаше и мен, и батко (същия този д-р Кирилов от пощенския плик). Той кротък, аз бяс за десет села. Злояда, що бой съм изяла от мама. А що пържени яйца... Дядо беше купил 3 кокошки, да имаме пресни яйца. Милите, аз ги скубех редовно, за да съм автентичен индианец“, смее се Ваня.

Бабата четяла много на внуците си, та нашата героиня на 4 години рецитирала Вазов наизуст, на 6 сричала самостоятелно и знаела наизуст „Патиланско царство“.

„Обичах сцената, пеех, рецитирах. Предводител на момчетата. Прашки, ластици, топчета, мач. Кукли не! Краката ми бяха все в рани. Татко говореше тихо, не съм го чула да повишава тон. Мама беше почитател на Макаренко. Винаги бях облечена като кукличка, но това беше за кратко – я дупка ще копая, я по дърво ще се катеря. Следваше бой“, реди сладкодумната г-жа Антонова, после издава: „Сега ми е забранила да звъня по време на новини и турски сериали. Иначе тя ми отгледа децата.“ Имала и идол – вуйчо й: „Той возеше националния отбор по футбол, аз пък им бях талисман.“

Когато я дали на забавачка, на Ванчето й било адски скучно и по цели часове висяла в ъгъла за поредното наказание. Баща й все казвал на майка й: „Наде, ние нали момиче родихме, бе?“ През март оказала да ходи на предучилищна, през август семейството заминало за Истанбул, където татко й бил назначен за консул.

Истанбул

На 1 септември 1966-а завели Ванчето на училище в руското генерално консулство в Истанбул. „Ужас, нищо не разбирах – разказва Ваня. – Първата ми учителка Ирина Ивановна говори нещо и ме гледа. Аз го приех като покана за участие. И докато не си изкарах целия репертоар, не си седнах. Първите три месеца беше голяма мъка, аз плача, мама плаче. Но за три месеца ужасът отмина, вече говорех и четях на руски.“ Разправя как руският генерал я поканил да му пее. Обаче при него се озовал… целият клас на гласовитото българче. И пак беля: „Смотахме кристали от полилея на Екатерина Велика. Пак ядох бой, ама си ги пазя до днес.“

Любов

Имала една голяма първа любов преди съпруга си, с когото са като скачени съдове вече дълги-дълги години. „Ученическа, но голяма и днес като го срещна случайно, имам пеперуди“, без смут признава Ванчето.

С Антон ги запознават комшии през 80-та. „Връщах се от последен изпит, ама наджапах в кал. Изпрах си еспадрилите и ги нося в двора на съседите да съхнат, че е слънчев. Тони и баща му – там. Запознават ни, а погледът на Пилота, насочен в бюста ми... Така започна всичко.“

Пилота – Ваня нарича така мъжа си Антон заради страстта му към колите, която прехвърля и на нея. Не пропускат ретро рали, там той е пилот, тя – навигатор. Вкъщи той повече си мълчи, тя не спира да дърдори.

Вляво: Ванчето с Пилота като млади; Вдясно: Ванчето с татко си

 

Пилота е пътен инженер, изпълнителен директор на Автомагистрали – ЕАД до 2012 г., когато го уволнили – но това е друга история. Имат син и дъщеря. „Разкошни деца, с професии, с положение, с големи доходи“, хвали ги майка им и чака внуци.

Мечта

„Мечта ми беше Миланската Скала. – отново изненадва някогашната видна софийска и истанбулска беладжийка. – Много исках да играя Азучена и Леонора от „Трубадур“. С тях кандидатствах през 1978 г. в Консерваторията, бях прекрасен мецосопран. Казваха, че съм с бъдеще. Но съдбата реши друго. Скъсаха ме на втория тур. Кандидатствах в СУ, влязох с отличен руска филология. Станах даскал. Не беше мечтата ми, но си обичах работата. После ни изхвърлиха и отидох, където ме искаха, станах преводач от руски.“

Къща

С Пилота от доста години вече живеят на село, в къща, която Ваня определя като „най-голямото предизвикателство“.

 

Ретро изпълнения

„Имаме много ретро автомобили, трябваше да ги приберем някъде. Тук намерихме огромно хале, голям двор и една недостроена къща. Купихме я. Аз 59 години не бях пипвала мотика или лопата. Полудях, копая, садя.

На всичко отгоре се потроших, болки, мъки, но с ортезата на терен бях. Но пък хубава къща построихме.“ Казва, че сега „китките“ изместили колите: „Тази страст да садиш, да ги грижиш, да виждаш красотата им, да търсиш екзотика в цветята е страхотно.“

Аличка

„Имахме куче Лари, 54-килограмов красавец. 17 години го гледах като принц. Наложи се да взема тежко решение. Приспах го. Толкова страдах, че приятелка ми донесе в шепи 500 грама любов – Аличка. И се започна с безмерната обич.

Моята малка палава принцеса“, разказва жената, чиито дни винаги са били изпълнени с любов. Обича да чете, да пее, да сади, да шие гоблени. Да кара кола, да пазарувам, да готви. „Зависи в какво душевно състояние съм, когато съм нервна шия“, обобщава.

Цени верността, презира лицемерието

„Ценя верността, почтеността, адски верен човек съм. Презирам лицемерието, предателството. Доволна съм от живота, благодаря на Бог за всичко. Обичам, обичана съм. Избирам си приятелите, не общувам с всеки. И защото мразя да ме правят на абдал, съм право куме, та в очи! Затова и създавам врагове. Но да си призная, не ми пука“, казва 60 и кусур години момиченцето от пощенския плик.

И добавя: „За да не изглеждам идеална, обичам да ходя на фризьор, на спа, на маникюр, да се тафря. И да, забравих, нарцис съм! Но винаги има причина да бъдем щастливи. Просто трябва да погледнем от хубавата страна на живота и да благодарим за всичко, което имаме.“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук