Поп Пунчо Куздин е роден през 1745 г. в село Мокреш, Ломско. Последовател на Паисий Хилендарски, свещеник и учител. Автор е на “Сборник с религиозни текстове”, дамаскин, с 69 заглавия (глави) и 400 страници, съставен през 1796 г. От съществено значение е, че авторът пише на новобългарски разбираем език, не липсват и местни диалектни думи.
Важно място сред текстовете заемат преписът на “История славянобългарска”, добавените “много сказания” и “Пролога царски”. Поп Пунчо прави препис на Софрониевия текст от книжицата на Паисий. Предполага се, че Софроний Врачански е минал през село Мокреш на път за Румъния.
Външният вид на книгата е впечатляващ - корици от дърво, подплатени с тежка кафяво-червена кожа, подвързията - обвезана по периферията със златистожълта металическа сплав.
И всичко това в шарки, чертици, резки, точици, изографисани от ръката на поп Пунчо
така, че и след повече от два века тя продължава да изглежда като завършена вчера.
Нарисувани са над 50 образа на светци, Божията майка, сцени от живота на апостолите. Най-впечатляващи са двата автопортрета, оставени ни от средновековния книжовник. Поп Пунчо е с перо в ръка, приведен над една книга, облечен със зелена дреха с цветни шевици.
Любопитно е, че такива одежди са носели владетелите, а не раята и свещениците.
Присъствието на автора в Сборника е осезаемо. Често говори за себе си или от свое име. Например на заглавната страница има обръщение, което гласи: “Кой прочете това свещенное писание предь саборь и добре имь да известить да разумеють и они да прословуть име Божие - защо са глупави люде като овци, кога не имать пастире...
А ти, читателю, прочитай и накажи (напътствай) - христиани и ти да получиш прощение греховь от милостивого Бога... Но, о, братия мои, возлюблени читатели, не мойте мене грешнаго проклинати, но Бог да наставит братство всем вам. И благословете ме недостойнаго, понеже не от млого учение написах, ни от млого ортография, но от млого книголюбие и ревност, от сердци мое написах”.
И още: обръщението на Паисий към родоотстъпниците поп Пунчо откроява със заглавие, поставено от него - “Ненавистник свои родом”.
Поп Пунчо дава и някои чисто житейски съвети - как да се оре и сее земята, как да се улови пчелен рояк, как да се отглежда лозе, как да се отнася мъжът към жена си и децата и пр.
Образоваността на мокрешкия дамаскинар проличава и в следния израз: “всички думи събрах и печат не поставих”. Това е доказателство, че той е познавал Гутенберговата преса и литографията. По това време тя не е известна в Турската империя (позната е само в Австрия, която пък е воювала с Турция), но е била необходима, за да се отпечатат и рисунките, на които свещеникът особено е държал.
Днес сборникът на поп Пунчо се съхранява в Народната библиотека, а върху паметната плоча в родното му село Мокреш са написани неговите слова: “Аз, поп Пунчо, от с. Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах таз история славянобългарска най-вече за кралете и царете... написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски, заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е от там... Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година”.
Извън богослужебната работа, която е изпълнявал в параклис в селото, поп Пунчо също е учил децата на четмо и писмо в селското килийно училище, основано през 1776 г. Бил е достоен и предан на свещеническите и учителските си задължения. Стремял се е да разшири просветното дело. Ето защо през 1780 г. основава в тогавашното село Вълчедръм килийно училище.
Изследователите на делото на поп Пунчо имат единодушно мнение, че той е изключителна за времето си личност, високообразован човек, който не преписва механично религиозни текстове, а има самочувствието да изкаже свое мнение и открито, без да се страхува, разкрива вътрешното си усещане за свобода и родолюбие, така нужни ни днес.
Георги ПЕТРОВ,
журналист от град Лом
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
