Ангел Манолов - основател и първи диригент на прочутия студентски хор! Спомени за този удивителен човек и за неговата формация пазят мнозина. Но най-ярки и въздействащи са впечатленията на Боян Михайлов - журналист, писател и дипломат. И днес той не пропуска концерт в зала “България”, смятайки я за най-хубавото място в цялата ни родина.
- Спомените ми за брилянтния български хоров диригент маестро Ангел Манолов са отпреди повече от половин век, но не са се изличили от съзнанието ми. Защото личности като него не могат да бъдат забравени. Присъствието му в културния живот на страната беше много силно. Ангел Манолов беше диригент едновременно на няколко певчески състава - единият от тях в Перник. Но любимото му чедо беше Академичният хор, където пееха софийските студенти. Той го основава през далечната 1933-та - разказва за “Над 55” Боян Михайлов. 
Хорът, естествено, бил самодеен. Пеели млади хора, млад бил и диригентът - само на 21 г. Имал някакъв опит на диригент, след като преди това основава и ръководи подобна творческа формация в родния си град Русе. Ангел Манолов работи като главен художествен ръководител на Академичния хор чак до смъртта си през 1992 г. И днес Боян Михайлов говори с вълнение за него, радва се, че Академичният хор е получил името на основателя си. 


Боян Михайлов

- През 50-те години на миналия век като студент в Софийския университет имах щастието и привилегията да стана член на Академичния хор. Не се изсилвам, като казвам “щастието и привилегията”, тъй като измежду студентите в столицата не бяха никак малко онези, които желаеха да попаднат в сплотения колектив от девойки и младежи, вещо ръководени от Ангел Манолов. Но, естествено, малцина от тях можеха да постигнат тази заветна цел. С маестрото най-дълго време прекарвахме по време на репетициите. Те се провеждаха два пъти седмично в една аудитория на Софийския университет. Маестрото се стараеше да овладеем до съвършенство изпълняваните произведения. Беше прецизен, взискателен и съумяваше да ни мотивира - спомня си днес Боян Михайлов.

Обаятелният диригент увличал студентите. Извоювал си пред тях имиджа на любим учител, който знае какво иска и как да го постигне. През годините репертоарът на хора е изключително разнообразен, интересен и привлекателен както за слушателите, така и за младите певци. Маестрото се старае да подбира творби от всякакви жанрове. 

На първо място поставя българската хорова музика. Произведения на Добри Христов, Петко Стайнов, Емануил Манолов, Александър Морфов, Парашкев Хаджиев, Петър Динев и на редица още изявени наши творци звучат на концертите в София и в други български градове. Младите хора с радост интерпретират и творби от чужди автори - Палестрина, Моцарт, Шуберт, Чайковски, Бизе, Орландо ди Ласо. Маестрото изисква безупречно изпълнение на всяко произведение. 

- “Тайната на Струма” от Петко Стайнов е забележителна творба. Беше ни настроил така да пеем, че слушайки я, човек наистина да си помисли, че се е озовал край брега на реката и преживява насладата от досега с великолепните звуци, що бързоструйните й води издават - говори с умиление Боян Михайлов. И продължава: “А как изпълнявахме “Лакримоза” от Реквиема на Моцарт! Ние бивахме така силно запленени от величието на този шедьовър на гения, че от очите ни, пък и от очите на много слушатели, потичаха сълзи. И това ставаше не само под въздействието на неповторимата музика на немския класик, но и на увлекателните разкази на маестрото за историята на тази творба и за трагичната смърт на нейния създател - припомня си Боян Михайлов.

Маестро Ангел Манолов съумява така да настройва хористите и особено солистите, че да пеят както на репетициите, така и на концертите с необикновено въодушевление и артистичен екстаз. Изпълненията се превръщат в магическо опиянение, което завладява публиката. 



В първите две десетилетия след края на Втората световна война Академичният хор се изявяваше с изключително високите си творчески постижения на световните младежки фестивали. 

На всеки фестивал безпристрастното жури обявяваше Академичния хор за лауреат! 

Всички членове на състава имаха заслуга за отличията, но най-големият принос за това имаше той - маестрото. Академичният хор беше станал лауреат на световните младежки фестивали в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Букурещ, Москва, София. Имах щастието и аз да участвам в един от тези форуми - на фестивала в Москва през лятото на 1957-а. Месеци преди да пристигнем в съветската столица, маестро Ангел Манолов работеше с нас много усилено. На конкурса, проведен в концертната зала “Чайковски”, журито беше възхитено от нашия репертоар с творби от български, западноевропейски, руски и съветски композитори, спомня си Боян Михайлов. 

През същата 1957 г., няколко месеца след триумфалното му представяне на фестивала в Москва, Академичният хор потегля на турне в тогавашната Германска демократична република. Набрали самочувствие и увереност, младите хора покоряват сърцата и на взискателната немска публика. Пеят във Ваймар, Йена, Гера и в други още няколко града в областта Тюрингия.

А на връщане, на път за родината, Академичният хор изнася блестящ концерт в салона на Консерваторията в Будапеща. Публиката в унгарската столица е очарована, трогната. 
Академичният хор винаги е бил забележителна школа за подготовка на вокални изпълнители. Много от девойките и младежите, изкарали стаж при Ангел Манолов, се посвещават професионално на музиката. Измежду бившите хористи има и световни имена. Никола Гюзелев, Димитър Узунов, Анна Томова-Синтова, Галя Йончева. Солисти на хора са Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Павел Куршумов. 

- Всички свои концерти - и у нас, и в чужбина, в онова далечно време Академичният хор завършваше с прекрасната патриотична песен “Мила родино” от Цветан Радославов, която, както е известно, той съчинява през 1885 г. на път за България - с намерението да се включи като доброволец в Сръбско-българската война в редиците на младата ни армия. Съществен принос за цялостното оформяне на тази творба има композиторът класик Добри Христов, който е автор на музикалния й аранжимент. Тази песен по инициатива на Ангел Манолов беше станала нещо като химн на нашия хор. Несъмнено той беше преценил, че точно тя трябва да се пее от студентите хористи на финала на концертите, спомня си Боян Михайлов. И днес дипломатът е убеден, че пребиваването му в Академичния хор е било най-хубавото време в живота му. “Вече в зряла възраст, когато съм заставал пред почетните армейски роти около президентските дворци на чужди държави по време на церемониите при връчването на акредитивните ми писма като новоназначен български посланик, и се изпълняваше нашият химн - “Мила родино”, аз си спомнях за маестро Ангел Манолов. Ставаше ми топло на душата. И се гордеех, че съм българин”, казва Боян Михайлов. 
Академичният хор и сега продължава да работи успешно. Ръководи го Дарена Попова - дългогодишен преподавател по музика в елитното 138-о училище “Проф. д-р Васил Златарски“. “Едно от най-ценните качества на диригента Ангел Манолов бе рядката му способност непрестанно да се учи. Сега това е основна тенденция в световната образователна система, до която Маестрото бе достигнал и осъзнал още преди 80 години!”, казва за колегата си диригентът Емил Янев. 

“Бях на концерта на Академичния хор, състоял се на 15 май 2018 г. по случай 105 години от рождението на Маестрото. Поклон, дълбок поклон пред него и пред великите му дела!”, завършва своя разказ посланик Боян Михайлов. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/