Мине се, не мине месец или два и Мартин Димитров, позабравеният вече бивш председател на някогашното СДС, подхваща старата дъвка „фалита на КТБ“. Така, да не бъде забравен съвсем – самият Димитров, не фалирала банка. И пак едни и същи „разсъждения“ на ангро.

Нищо не било направено за седем години по темата с фалита на банката, поискали били (той и колегите му от десницата) международно разследване, което така и не се случило, в момента настоявали за одит, който да покажел дали интереса на държавата и кредиторите в процедурата по несъстоятелност бил защитен ....

Сметната палата имала такава възможност. И още от познатите мантри, като – „за 7 години нарочно не бяха давани отговори на въпросите“ (на кои въпроси няма отговори след всичките доклади (и български и международни), комисии и разследване, не е ясно) и „темата си заминавала и всички я забравяли ...“, и прочие още „умни“ мисли. Когато няма какво смислено да кажеш, по- мъдро е да не говориш, за да не станеш за резил.

Ако Мартин Димитров поне малко си беше направил труда да провери направеното по казуса КТБ, щеше да е наясно, че това е една от най- разследваните теми през годините на българския преход.

Разследвана и от институциите в страната – Народното събрание и прокуратурата (Народното събрание създаде специална комисия, която изготви публичен и подробен доклад), и от големите одиторски фирми – „Делойт одит“, „Ърнст енд  Янг“ и „АФА“, като всяка една от тях независимо от другите определи КТБ като финансова пирамида и посочи 3,5 млрд. лева (или близо 87%) от кредитния й портфейл като лоши кредити, а докладът по извършената от тях проверка бе внесен в Българска народна банка. Разследвана и от международната разследваща фирма „Аликс Партнърс“, която проследи пътя на парите, източени от банката в посока на десетки кухи фирми, без дейност и без възможност за връщане на кредитите (като докладът на „Аликс Партнърс“ също е публичен, подробен и осветява схемата за източване на банката на повече от 500 страници).

Да не говорим за обема на прокурорското разследване, като само обвинителният акт надхвърли безпрецедентните 11 хил. страници, а томовете на съдебното дело се съхраняват в отделна стая, защото не могат да се съберат в деловодството на съда. А десетките медии и журналисти, чиито хиляди статии и публикации по казуса КТБ направиха през годините почти всеки български гражданин съпричастен към разследването. Дори бащата на валутни борд Стив Ханке каза в телевизионно интервю, че КТБ никога не е била истинска банка, не е функционирала като такава .....

Но на Мартин Димитров това не му стига – нищо не било направено и нямало отговори на въпросите по фалита на КТБ (???) Да се чуди човек, този на Земята ли е живял през последните седем години или сега идва направо от Луната. И какво още да бъде направено, след като всички възможни институции и частни одиторски компании са разследвали фалита на КТБ и всички са констатирали едно и също нещо.

КТБ е функционирала като финансова пирамида, а не като банка – и почти 85% от кредитния й портфейл са били лоши и необезпечени кредити. Което положение неминуемо е щяло да доведе до фалита на банката. Една предизвестена финансова смърт.

Само фактът, че за да се обслужват лихвите по кредитите, раздадени на свързани с Цветан Василев кухи фирми, от КТБ са давали нови и нови кредити, като по същата схема– от една куха фирма на друга такава, част от новите кредити са се връщали в банката като лихви, е повече от красноречив и показателен.

Да не говорим, че кредитите не са били реално обезпечени, а са се прехвърляли между кухите фирми като последната по веригата е придобивала актив – имот или предприятие, което обаче не е било под контрола на КТБ, а на фиктивните директори на кухите фирми. Така и за синдиците се оказа невъзможно да стигнат до реалния актив през поредицата от съдебни дела и отменителни съдебни искове, които трябваше да водят. Класическа финансова пирамида от типа „Понци схема“ или „Бърни Мейдоф“.

Много може да се говори за КТБ, а и много може да се прочете (всички доклади на парламентарни комисии и на одиторски компании са публични, също и докладът на „Аликс Партнърс“), стига само Мартин Димитров да иска да чете, а не само да ръси празни „мъдрости“ от телевизионния екран.

Казаното от Димитров по БНТ с „достолепието“ на гуру от древността, че събраните от синдиците около 25% от източените от банката пари не било достатъчно, направо напушва на смях. Кое друго производство по несъстоятелност на банка - финансова пирамида познава Димитров, че да знае калко точно може да се събере? Нито едно разбира се, защото до момента друга такава финансова пирамида у нас не е имало.

По време на масовите банкови фалити през 90-те години колко процента се възстановяваше в масата на несъстоятелността ? Тогава за 25% можеха само да си мечтаят. Казаното от гуруто и относно извършените прихващания също е толкова неадекватно.

Точно вие, депутатите, позволихте прихващанията да бъдат извършени, като не променихте навреме нормативната уредба. А и ръкопляскахте, когато Конституционният съд отмени поправките в закона за банковата несъстоятелност, внесени от Пеевски и ДПС, с които се даваше възможност на синдиците да си свършат по- добре работата и да съберат повече пари в масата на несъстоятелността.

Напълно ясен е мотивът зад периодичните напъни на Мартин Димитров по темата КТБ. От една страна разбира се е опитът му да се изтръска от нафталина и да се измъкне от шкафа на политическата забрава – трудно ще го постигне с есплоатиране на тема, която е позната до болка на обществото ни, която стотици пъти е коментирана, разследвана и прочие .... (каквато несъмнено е темата „КТБ“).

А от друга страна да върне в обръщение мантрата за „връзката“ на депутата Делян Пеевски с фалита на банката. Услужливо да подхвърли топката на новите управляващи и техния ментор олигарха Иво Прокопиев, които отново да подхванат онези митични „500 млн. кредити“, които уж били дадени на Пеевски и не били върнати и които явно съществуват само в тяхното въображение.

Напълно обречена на провал манипулация, защото в нито един доклад на разследващите одиторски фирми такава сума не съществува, дори напротив – синдиците също неколкократно публично опровергаха твърдението, че Пеевски имал невърнати кредити от фалиралата банка.

Само болната фантазия на хора като Мартин Димитров и Иво Прокопиев може да роди, а и да повтаря неуморно подобна манипулация. Тези хора не се ли убедиха накрая, че не всяка лъжа повторена сто пъти се превръща в истина. А че по казуса „КТБ“ вече всичко е казано, проверено и разследвано, е ясно на всички, както се казва - дори и на децата, с изключение само на Мартин Димитров.