Празник в памет на Светите Равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е свързано с налагането на християнството като официална религия - Милански едикт, 313 г. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието, майка му царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Денят е свързан с годишнината от смъртта на Константин Велики, римски император /около 280-337/. Той премества столицата на Римската империя в гръцката колония Бизантион. На 11 май 330 г. новият столичен град е осветен и наречен в негова чест Константинопол.
На този ден именници са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица, и Койчо.
Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
