На 29 август 1782 г. поради нехайство в залива Спитхед край Портсмут при рутинни дейности се преобръща и потъва закотвеният линеен кораб Royal George (Крал Джордж) – имащ 100 оръдия и флагман на британския флот. Носи името на кралете Джордж от Хановерската династия.
Построяване и служба
Поръчан е на 29 август 1746 г. Заложен е за изработване през 1746 г. под името Royal Anne, но в процеса на построяването е преименуван. В момента на спускането на вода на 18 февруари 1756 г. е най-големият кораб в света – дълъг (по кила) 44 м., водоизместимост – 2047 т.
Първи командир на кораба е капитан Ричард Дърил. След като е попълнен с екипаж, той влиза в състава на Западната ескадра от Флотата на Канала през май 1756 г. под командвнето на адмирал Едуард Хоук. През юли Дърил е наследен от капитан Джон Кемпбъл.
През същата 1756 г. започва Седемгодишната война и Royal George взема активно участие в нея. По-голямата част от 1759 г. той е в състава на блокадата на Брест. През ноември същата година флагманът на Хоук Ramillies влиза в док за ремонт и адмиралът пренася флага си на Royal George. Той е флагман и при Киберон, където потопява френския Superbe.
От 1763 до 1778 г. е изтеглен от операции и е консервиран. Влиза отново в строя, за да участва в Американската Война за независимост. На 16 януари 1780 г. участва в знаменитата Битка на лунна светлина срещу испанци, състояла се нощем, а това не е характерно за епохата на платноходите.
Гибел
На 28 август 1782 г. Royal George под флага на Ричард Кемпенфелдт застава на котва в Спитхед, подготвяйки се за поход в Гибралтар в състава на флота на адмирал Хау. Предстои окончателното му дозареждане с провизи, корабно имущество и боеприпаси. Времето се използва и за довършителни ремонтни дейности.
На следващата сутрин, 29 август, закотвеният кораб преднамерено е наклонен на левия борд чрез преместване към него на оръдията от десния борд и на други товари. Целта е оголване на десния борд за рутинни дейности по подводната част. Капаците върху амбразурите за стрелба на оръдията от гон-дека (най-долната от трите палуби) са оставени отворени и вълните от време на време плискат вода през тях. Така палубата събира вода, но никой не обръща внимание, че се нарушава устойчивостта й.
Допълнителен накланящ момент на кораба се получава от приемането на продукти на борда. Тогава краищата на амбразурите потъват под водата, която нахлува, Royal George окончателно губи устойчивост, преобръща се и потъва. Поради малката дълбочина на водата в залива почти целият рангоут (мачти, реи и останалия такелаж) остават над водата.
По това време на борда се намират около 200-300 близки роднини на посещение на офицерите и матросите плюс 100-200 проститутки, както и мнозина търговци. Точният брой на хората на борда никога не е уточнен, но се предполага да е около 1200 души.
С кораба загиват над 900 души, включително работещият в каютата си контраадмирал Кемпенфелд, сред тях до 300 жени и 60 деца. Спасени са 255 души (11 жени и 1 дете) – някои са посрещнати от лодки, други първоначално се катерят по такелажа, трети сами доплуват до брега.
Изхвърлените на брега удавници са погребани в общ гроб на остров Уайт. През 1956 г. на мястото на погребението е поставена паметна плоча.
Военният съд не успява да установи вина за тргедията и оправдава офицерите и екипажа, повечето от които са загинали. Оцелява и е оправдан може човекът най-отговорен за трагедията – лейтенант Филип Чарлз Дърам, вахтен офицер в момента на катастрофата. Съдът обаче приема официалната версия на флотската комисия, че причина става загниването на корпуса след 26 г. от началото на есксплоатацията му и като следствие катастрофална загуба в здравината при наклоняване.
Извличане
Впоследствие са направени много опити за извличане на останките от потънали Royal George, както и за отстраняването им, защото са само на 65 фута (20 метра) дълбочина и застрашават навигацията на останалите съдове.
Още до края на 1782 г. Чарлз Спелдинг изважда шест железни 12-фунтови оръдия и 9 месингови чрез водолазен звънец.
През 1834 г. братята Чарлз и Джон Дийн си правят примитивни водолазни костюми и извличат 28 железни и месингови оръдия.
През 1839 г. генерал Чарлз Песли организира взривяването на Royal George с дъбови бъчви с барут и покрити с оловна изолация. Задействани са с електричество. Макар мощният взрив да е под вода, разбити са прозорци чак в Портсмут.
Макар генералът да е дал на водолазите указания да се съсредоточат преди всичко върху изчистване на гредите, през следващите три години са извлечени още 30 оръдия. През 1843 г. са вдигнати килът и долните греди и мястото е обявено за изчистено.
Няколко от спасените бронзови оръдия са стопени, за да формират основата на Колоната на Нелсън на лондонския площад Трафалгар.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
