Преди 70 г. за три дни всички кримски татари са изселени от полуострова

<strong>Мотиви за изселването</strong><br /> <br /> В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че &bdquo;по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски граждани в германско робство и масово изтребване на съветски хора.&rdquo;<br /> <br /> Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.<br /> <br /> На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.<br /> <br /> След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание &ndash; началото на борбата против безбожниците &ndash; по свой обичай с молитва и повтарят след своя мулла три молитви:<br /> 1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер;<br /> 2. За немския народ и неговата доблестна армия;<br /> 3. За падналите в боевете войници от Вермахта.<br /> <br /> Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.<br /> <br /> В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.<br /> <br /> Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.<br /> <br /> Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС.<br /> <br /> По-голямата част обаче от татарите остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май &bdquo;прочистват&rdquo; прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.<br /> <br /> Това обаче се струва недостатъчно на Сталин и всъщност той е истинският автор на постановлението от 11 май. Депортирането по време на война не е изнамерено от Съветския съюз. Например след японската агресия в Пърл Харбър (1941) всички японци в САЩ превантивно и поголовно са изселени от тихоокеанското крайбрежие. Депортацията в Крим обаче е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.<br /> <br /> Цялата проявена абсурдна безчовечност на сталинизма по отношение на Кримската депортация може да бъде илюстрирана с два примера:<br /> 1. Кримските татари, воюващи храбро в състава на Съветската армия, след демобилизацията също са депортирани &ndash; общо 8995 души, в това число 524 офицери и 1392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан ветераните са наброявали 6057 души, много от които имат високи правителствени награди.<br /> Известни са малки изключения, като например летецът-изтребител Амет Хан Султан, два пъти Герой на Съветския съюз, не е изселен, но му е забранено изобщо да посещава Крим. (Неговият бюст в Крим е демонтиран от приятели, подлежал на разрушаване.)<br /> 2. Депортирани са и кримските татари, които не са живели в окупирания Крим и не са сътрудничили на германците, но са завърнали в родния край през април-май 1944 г. В частност са изселени прекаралите войната в евакуация членове на Совнаркома на КССР и партийните ръководители от Кримския областен комитет на ВКП(б).<br /> <br /> <strong>Депортацията</strong><br /> <br /> Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.<br /> <br /> В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат &bdquo;лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие&rdquo; до 500 кг. на семейство. Към всеки ешелон има лекар и две медицински сестри с лекарства.<br /> <br /> На наркома за търговия е възложено &bdquo;да осигури всички ешелони с всекидневна топла храна и чай&rdquo;. При това храната е разчетена на човек: 500 гр. хляб, месо/риба &ndash; 70 гр., булгур &ndash; 60 гр., мазнини &ndash; 10 гр.<br /> <br /> Предписано е на пристигналите в местата за заселване да се усигурят градински участъци и да се окаже помощ при строителството на къщи с местни строителни материали. Селскостопанската банка е задължена да отпуска на заселниците заем за строителство на къщи и за стопанско обзавеждане до 5000 рубли на семейство със срок на погасяване до 7 г.<br /> <br /> На практика това не е изпълнено. В някои композиции депортираните получават храна единствено веднъж през втората седмица на пътуването. Други са хранени рядко и то със солена храна, но не е осигурявана вода за пиене. Много от умрелите са оставяни край железопътната линия.<br /> <br /> <strong>Съдбата на изселените кримски татари</strong><br /> <br /> Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести. Оценките на загиналите са противоречиви: от 15-25% по оценка на съветски официални органи до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.<br /> <br /> До 1956 г. кримските татари имат статут на &bdquo;спецпреселници&rdquo;, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на &bdquo;специалните селища&rdquo; под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.<br /> <br /> За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на &bdquo;перестройката&rdquo; в 1989 г.<br /> <br /> <strong>Последствията за Крим</strong><br /> <br /> След изселване на кримските татари следва депортацията на кримските арменци, българи и гърци. Всичко това води не просто до промяна на етническия състав на полуострова, а и до неговото фактическо обезлюдяване.<br /> <br /> Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население. В Куйбишевски район жителите наброяват само 672 души, в Алущински &ndash; 2637, в Судакски &ndash; 3380, в Балаклавски &ndash; 2233. <br /> <br /> След депортацията на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички населени пунктове (80%), имената на които имат кримотатарски произход. Изключение е направено за Бахчисарай, Джанкьой, Ишуни, Саки и Судака, които са свързани с руската и украинска истории.<br /> <br /> С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. &bdquo;За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим&rdquo; се признава, че &bdquo;след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим&rdquo;.<br /> <br /> По време на &bdquo;перестройката&rdquo; Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />