Преди 75 години на този ден Пловдив изтръпва. Градът е обхванат от зловещ вой на сирени, които алармират населението да се крие кой където намери. На 6 ноември 1943 г. е първата бомбардировка над Пловдив по време на Втората световна война. Самолети от британската авиация, които се завръщат от атака над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив. Жертви обаче няма, пише Марица.

Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за радост на жителите не нанасят значителни щети. Леко пострадали са няколко сгради. Убити няма. 

Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 г. Вечерта около 23,31 ч. градът е атакуван от 30 самолета. 

Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.


Тези атаки на ВВС на Англия и САЩ се дължат на две пагубни действия на българското правителство начело с Богдан Филов от 1941 г. На 1 март Филов подписва споразумението, в което влизаме в тристранния пакт начело с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 г., когато под натиска на силите от пакта България обявява война на САЩ и Великобритания.

„Датата, на която обявяваме войната, всъщност предрешава съдбата ни за следващите 45 години. Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и след това в Ялта - с подписаното споразумение след войната, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин“, разказва историкът от Пловдив професор Георги Марков. 

Въздушните нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места започват през пролетта на 1941 г. и продължават до есента на 1944 г. 

Резултатът са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали, и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански, обществени и жилищни сгради. Българската противовъздушна отбрана също нанася на противника загуби - свалени са над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329. 

Българите смело се изправят с едва 36 самолета срещу тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма. 

Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски - първата българска „жива торпила“. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и сваля водача на вражеската американска ескадрила.