На 69-годишна възраст след тежко боледуване почина един от култовите наши театрални режисьори – Младен Киселов. От 1991 година той работи в Щатите, но издъхна в родината.
Името му нашумява през 80-те години с постановки по пиеси на Йордан Радичков и Иван Радоев. В периода от 83-та до 91-ва режисьорът поставя култовите спектакли “Сако от велур” на Станислав Стратиев, “Лазарица” и “Опит за летене” на Йордан Радичков, “Сън” на Иван Радоев и др., които се превръщат в събития в нашия театрален живот, но създават и доста неудобно име на Киселов. На премиерата на “Опит за летене” присъства лично Тодор Живков и видимо остава недоволен. След спектакъла Първия поканил трупата на “творческа среща” и смъмрил режисьора, че в театъра трябва да има “историческо мислене”, иначе не струвал пукната пара. Единствен се опитал да защити твореца актьорът Любомир Кабакчиев.
Бащата на режисьора - Илия Киселов - също бил “шило в торба”. През 50-та е уволнен и принуден да напусне Русенския театър заради смелата постановка на режисьора Леон Даниел – “Неспокойни дни” на Борис Илиев. Младен върви по татко си. Учи режисура във ВИТИЗ в класа на Стефан Сърчаджиев, след което – в ГИТИЗ, Москва, при Анатолий Ефрос. Поставя над 150 спектакъла у нас, в Русия, САЩ и Канада. На върха на кариерата си – след като е бил режисьор и главен художествен ръководител на Сатиричния театър, поставил е култови пиеси в Народния, а също и в Белград, Берлин, Амстердам и Варшава, през 1991 г. Киселов заминава за САЩ, където е поканен да постави скандалната “Опит за летене”. И... остава там – като преподавател по актьорско майсторство и режисура в университета “Карнеги Мелън” в Питсбърг.
Негови студенти са дъщерята на Ричард Бъртън – Кейт, и носителят на “Златна палма” за мъжка роля в Кан Джон Тортуро. Междувременно Младен се жени за суданска лекарка, която ражда третото му дете – дъщеря му Мария. По-късно се развежда с чернокожата си любов, но щерка му остава при него. От първия си брак Киселов има още две деца - момчета – Иво и Мартин.
След 10-годишно отсъствие от България първото му завръщане у нас е през 2001 г. Идва да постави “Есенна соната” на Бергман на сцената на Театър 199. За пръв път в историята на родния театър е проведен кастинг за актьори. Явяват се повече от 300 души. При едно от завръщанията си Младен Киселов е награден с “Аскеер” за режисура на пиесата “Веселите Разплюеви дни”. Приема наградата си скромно: “Във всеки успех има и шанс. Имал съм няколко пъти в живота си изключителен шанс!”, признава той и си пожелава: “Искам да съм здрав. Вътрешният ми свят никога да не пресъхне. Един поет беше казал, че би искал даже смъртта си да посрещне като нещо ново и крайно любопитно... И аз мисля така!”, каза преди време сякаш пророчески човекът, който вече не е сред нас.
Еми МАРИЯНСКА
ОЩЕ НЕИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
