От 1 януари 2018 година председателството на Европейския съвет преминава за половин година в ръцете на България. Това предизвикателство жителите на най-бедната държава в ЕС посрещат със смесени чувства, констатира швейцарският вестник Le Temps.
Намираме се в Националния дворец на културата (НДК) в София, гигантско осмоъгълно мраморно съоръжение, наследено от комунистическата епоха, което в близката половин година ще бъде място за приемите и организационните мероприятия на територията на България. "Не забравяйте, че ще бъдете първите лица, които ще видят нашите гости. И тяхното впечатление за нашата страна ще зависи от вас, защото често първото впечатление остава последно“, казва зам-министърът на външните работи Евгения Колданова пред млади доброволци.

От 18 януари българската столица трябва да приеме много делегации: комисари, министри, различни чиновници и отряди от журналисти. Общо 22 000 души трябва да бъдат настанени, нахранени и да им се организира съпровождане. От всичко това организаторите ги избива студена пот. Младите хора предложиха своите услуги като преводачи.

Според мнението на Евгения Колданова тяхното присъствие е най-добрият показател за европейския стремеж на българите: за 176 места претендентите бяха двойно повече и това в държава, която остава най-бедната в ЕС. "Работата на обществени начала у нас не е много популярна", признава тя. „Това показва, че ние сме дошли на среща с историята“, гордо сподели 21-годишната Лидия, студентка трети курс в Софийския университет.

В мрачните коридори на стария тоталитарен дворец техните думи звучат като тих реванш на историята. Дворецът бе построен през 1981 година за честване на 1300-годишнината от възникването на първата български държава и все така поражда смесени чувства в жителите на София. За мнозина от тях тази постройка остава една от причудливите идеи на Людмила, дъщерята на Тодор Живков, която залитала по почести – няколко години дворецът носеше нейното име.

Политологът Евгени Дайнов, дете на онази епоха, описва НДК като "гигантска тарантула, изскочила от недрата на земята", готова да погълне целия град. Той не разбира как българските ръководители са избрали такова „прокълнато“ според него, място за символ на председателството на ЕС.

Впрочем доброволците също са смутени: как да представят НДК на чужденците? На свой ред организаторите се осланят на впечатляващите технически характеристики (НДК заема площ от 18,3 хил. кв. метра), уточнявайки относно паметта за комунизма, че „всеки е в правото да си мисли какво си иска“. 

Източник: БГНЕС