Истинската цел, с която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в България, е да бъде спазарено ветото на България за членството на Скопие в ЕС срещу парите от Плана за възстановяване и устойчивост.

Това коментираха пред “Труд” политически и международни анализатори и уточниха, че именно това я е накарало да каже, че нашият план бил превъзходен. Това пасва на сделката, отбелязаха още експерти по горещата тема.

По думите им Брюксел поставя пред България безпрецедентно политическо условие - да пусне РС Македония за членство в ЕС, ако иска да получи 12-те млрд. лв. от Плана.

Въпреки че визитата бе анонсирана за подкрепата на ЕК за българския план, фон дер Лайен говори и за Скопие, като напомни, че още през 2020 г. Европейският съвет е взел решение, и сега било времето да се започнат преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС, а темата за защита на малцинствата е била основна ценност на ЕС.

Междувременно управляващата коалиция от дни се тресе от скандали по темата. Лидерът на ИТН Слави Трифонов осветли в позиция във фейсбук съмненията, че премиерът Кирил Петков през цялото време се опитва да заобиколи коалиционното споразумение и да отхвърли ветото на България без никакви условия.

Трифонов посочи, че “националната чест и достойнство не са за продан” и намекна за “уговорки на тъмно”.

“Труд” научи, че е имало часове разговори между правителството и шефката на ЕК, както и поредица разговори между лидерите на четворната коалиция по темата Скопие.

Паралелно с визитата на шефката на ЕК президентът Румен Радев се срещна с посланика на САЩ в България Н. Пр. Херо Мустафа. Разговорът на “Дондуков” 2 е включвал темата за РСМ.

На 10 януари президентът Румен Радев свика Консултативния съвет по национална сигурност за европейската интеграция на РСМ.

Анализатори разчетоха многочасовото заседание тогава за опит на усмиряване амбициите на Петков за бързо отваряне на врата на ЕС за Скопие. Дни преди това премиерът обяви, че ще направи официално посещение в РСМ.

След КСНС Радев заяви, че Съветът е потвърдил, че при провеждане на външната политика на страната МС ще изпълнява националната политика на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 година, Рамковата позиция от 2019 година и Декларацията на 44-ото Народно събрание.

Още по време на формирането на правителството на “Промяната” политически наблюдатели разчетоха ясни знаци, че Кирил Петков е склонен на големи компромиси към властите в Скопие и вместо на принципна политика за защита на националните интереси, премиерът предпочита бизнес подхода. 

На кого да вярваш?

Костадин Филипов

Премиерът Кирил Петков трябва да се сърди на себе си. Някак си без да забележи, той влезе в ролята на лъжливото овчарче с поредицата от изявления, които после се оказаха неистини. И сега, когато трябва да защити себе си, а и високата гостенка от Брюксел Урсула фон дер Лайен, че няма обвързаност с утвърждаването на Плана за развитие и устойчивост с вдигането на ветото за Скопие, никой не му вярва.

Откакто шефката на Европейската комисия кацна в София и направи първите си изявления, не мога да престана да се питам, всъщност за какво дойде тя.

Когато на границите на ЕС имаш криза като войната в Украйна, когато се задава нова бежанска вълна в Европа, макар и предимно от християнско население, когато... абе, когато си имаш други важни дертове, това ли ти е най-важно?

Да идеш в София, да потупаш Кирил Петков по рамото и да му кажеш, че има на разположение очакваните милиарди за реформи, или словесно да направиш така, че публиката да остане с впечатление, че всичко това е обвързано с промяна на позицията ни по отношение на Северна Македония.

И да потвърдиш парадокса, който от толкова време ни разтриса и ни държи в пълно недоумение, според който Европейската комисия нарушава святото правило на всеки съюз - да защитава интересите на членовете му, а не на кандидатите за членство.

На всичко отгоре да използваш терминология, която показва или дълбоко неразбиране на ситуацията, или лоша предварителна подготовка, или пък направо си е чиста провокация. Българско малцинство в Северна Македония?

Няма ли кой да каже на тази жена, че такова няма, че самата употреба на подобни термини и определения е в противоречие с основния закон на България - държава, която, ако не се лъжа, от началото на 2007 г. е пълноправен член на ЕС и всеки представител на брюкселската администрация, независимо на какъв пост е, трябва да защитава нейните интереси.

При съседите ни има част от българския народ, която е държавотворна, както всички останали части от други народи, записани в тяхната конституция.

От двадесет и повече години пиша и говоря за това, че основният проблем на Република Северна Македония, която ние първи признахме, която подкрепихме за НАТО, на която помогнахме реално и на място в бежанската криза през 1999 г. и при въоръжения конфликт две години по-късно, както и при всички други случаи, когато е имала нужда, та, основният проблем на това общество и държава край Вардар е дълбокият и системен дефицит на демокрация.

А Петков, вместо да се кълне, че няма да направи нищо без българските институции по отношение на Скопие, да беше се опитал да поясни на своята гостенка тъкмо това. Може би щеше да го разбере. Стига и той да го знаеше.

Проф. Николай Овчаров, историк, пред “Труд”: Ако отстъпим от позициите си, ще видим какво означават истински протести

Няма условия, но има загатване на позиция. Никой не е поставял условия на България публично, в тайни разговори ние не може да знаем какво се е говорило. Ако има такова условия обаче, това е крайно неприемливо. Казвам го отговорно и ясно.

България трябва да защити своята позиция, която е казана от парламента. Многократно е приемана рамковата ни позиция, а всичко това стъпва на договора, който имаме с Македония за приятелство и сътрудничество. Тоест Европейският съюз не може да се меси във външната политика на България.

Още повече, казвам го към Европейския съюз, приемането по този начин на страна, която има проблеми с членка на съюза, е в крайно противоречие с устава на ЕС. Известно е, че една от основните клаузи за започване на договорите е съответната страна, която трябва да бъде приета, да си е изчистила всички отношения със своите съседи, особено когато става дума за страни, които са в ЕС.

Слушах министър-председателя на блиц контрола в парламента, на който той каза, че няма да се отстъпи от позициите, които имаме до този момент. Надяваме се, че този път той няма да излъже, а ще бъде наясно какво е казал. Още повече знаем какво е мнението на българския народ.

Някои казват, че ако това се случи, това означава, че това правителство, което и без това е много нестабилно и несигурно, си отива моментално.

Ако се случи това нещо, тогава ще се види какво означават наистина протести, истински и огромни, които ще дойдат. Историческите проблеми са ясни, че трябва да бъдат решени. Въпросът е, че сега наблюдавам едно нещо, което не ми харесва никак, а именно да се говори за правата само на българите в Македония. Това е една дълбока грешка.

Страхувам се, че става дума за нещо, което може да ни подхлъзне, тъй като виждаме колко човека се обявиха в Македония за българи. Ако допуснем, че се направи схема, по която те уж признаят тези българи, и ние оставаме без аргумент - не е така.

Ние трябва да говорим за цялата палитра от неща, които са заложени в договора за приятелство и добросъседство.

А именно освен правата на българите в Македония, те трябва да признаят всички клаузи от нашата история. Съгласен съм, че може да се направят компромиси, но те трябва да бъдат в рамките на нормалното.

Проф. Пламен Павлов, историк, пред “Труд”: Понятието „малцинство“ за българите в Македония не отговаря на истината

За мен няма съмнение, че трябва да се върви към приемане на Македония. Това, което направи госпожа Урсула фон дер Лайен беше достатъчно дипломатично и то нямаше как да отсъства от подобно изказване.

От друга страна обаче, България трябва категорично да се придържа към националните си интереси и започването на преговори с Македония да бъде обвързано със стриктното спазване на договора за приятелство. Без пряка връзка министър-председателят Кирил Петков отново, съзнателно или не, използва понятието българско малцинство, макар че след това се опита да го коригира немного успешно.

Съответно Даниел Митов правилно обърна внимание, че България приема индивидуалните човешки права, а не общности, каквото са в сила в РСМ и че трябва да се говори за българи като държавотворен народ.

От гледна точка на историческата наука и на всичко, което имаме като универсални човешки права, в Македония имаме българско мнозинство и това е факт.

Това от гледна точка на историческата истина, от гледна точка на всичко, което в продължение на повече от 1000 години казват както местните хора в Македония, включително българските царе, които управляват в Охрид или в Преспа, така и всички византийски, западни, сръбски, турци и всякакви извори.

Над 1000 години в Македония се говори за българи и никъде за македонци в народностния смисъл на думата. Моят апел към министър-председателя и към всички хора, които говорят по темата, е не само да избягват понятието “малцинство”, с оглед на това, че то изобщо няма как да бъде приемливо от наша гледна точка, но то не отговаря и на истината. В Македония има българско мнозинство.

Това ние няма как да го наложим на РСМ, но там трябва да влезе текст, че това е държава, в която има българи и те трябва да бъдат вписани категорично в конституцията им. Кирил Петков каза, че решението ще е на парламента.

Разбира се, на тази тема има много спекулации. Вероятно някой някъде нещо е обещавал, но в крайна сметка, българският дневен ред е ясен - това може да стане само с решение на парламента. Ако някой пък очаква Русия да каже кое как да стане, това би трябвало да бъде категорично пресечено. Защото опитът по линия на Москва и Белград да се създават раздори, също е факт.

Доц. Спас Ташев, историк, пред “Труд”: Северна Македония купува съвести, а ние стоим и бездействаме

Подобен резултат е в следствие на липсата на адекватна разяснителна работа през последните 30 години по македонския въпрос. България ужасно много закъсня с изработването на своя работеща позиция, която да отстоява нашия национален интерес на един разбираем, адекватен, модерен език.

Едва през последната година, когато акцентът беше поставен върху правата на човека, Западът започна отчасти да ни разбира. Но ние пропиляхме много време, за да стигнем по подобен подход. България е поела обещание да съдейства на РСМ за нейната евроинтерграция, но тя пък също е поела ангажименти да се реформира.

Нашият проблем е, че ние не съумяхме да покажем защо в Северна Македония на практика няма реформи и това, което е най-страшно, по претекст, че Европа се бори да пресече руското влияние, ако ние не предизвикаме промени в Скопие, ще се получи така, че в ЕС ще бъде вкарана официалната доктрина на македонизма, която е създадена в Белград и Москва.

Тоест Путин ще бъде големият победител, а ние за пореден път ще бъдем губещ, заради нашата пасивност. Ние не правихме нищо, за да имаме съюзници. Това се поредица от бездействия в последните 30 години.

Дотолкова доколкото в дневния ред на ЕС периодично се появява точката за разширение, именно следвайки този дневен ред, европейските политики започват да разговарят с България, за да видят какъв е напредъкът.

Смятам, че от тази гледна точка, натиск няма, ако съумеем да даваме аргументирани отговори защо България налага вето, като ние много закъсняхме с тях. Те са дават само на водещите европейски полици.

В същото време ние не сме работили със западни учени, които да познават проблематиката. Да не говорим, че на практика нямаме спонсорирани публикации в западни медии по тази прословута комуникационна стратегия, чрез която да се обяснява даден проблем. А срещу нас е Скопие със своята лобистка стратегия, която е много добре финансово подкрепена, те развиват активна такава дейност. И тъй като лобизмът на практика означава купуване на съвести, точно това на практика правят Северна Македония, а ние стоим и бездействаме.

Кристиан Вигенин, зам.-председател на 47-ото НС (БСП), пред “Труд”: Не сме на етапа да кажем, че сме постигнали необходимото за вдигане на ветото 

БСП се придържа към заявените вече позиции към договореното в споразумението за коалиционно управление по отношение на Република Северна Македония.

В последните месеци се работи активно за постигане на резултата, който цели България в отношенията с Република Северна Македония.

Не сме на етапа, на който можем да кажем, че сме постигнали необходимото за вдигане на ветото. Но все пак работата продължава, когато наближи моментът, коалицията ще обсъди ситуацията и ще прецени. Българският национален интерес няма да бъде предаден и това трябва да бъде ясно.

Според мен внушенията, че Кирил Петков и “Продължаваме промяната” сами могат безусловно или без условия да вдигнат ветото не са верни.

Ако няма подкрепа от всички партии в коалицията, ако няма подкрепа от парламента, такава стъпка не може да бъде направена. За мен лично не е достатъчно подкрепа само от управляващото мнозинство.

Ние винаги сме търсили национална позиция по темата с Република Северна Македония, до този момент тази национална позиция е поддържана и ако преценим, че нашите изисквания са изпълнени, трябва да се търси подкрепа и опозицията по този въпрос. Разбира се, и на останалите институции, особено от президента.

Димитър Гърдев, международен секретар на ИТН, пред “Труд”: Позицията на Слави Трифонов беше представена и пред 
Урсула фон дер Лайен

Позицията на нашата партия е абсолютно ясно изразена и в поста на председателя на партията Слави Трифонов, в който беше посочено, че ние няма да приемем абсолютно никакви пазарлъци. Под никаква форма.

По време на посещението на председателя на Европейската комисия Урлуса фон дер Лайен в София и срещата с политическите лидери, позицията на “Има такъв народ” е представена в този вид и пред нея. Абсолютно ясно и точно.

Република Северна Македония трябва да изпълни условията, които не са само на България, а включват общоевропейски ценности - защита на българите от дискриминация, гарантирането на техните права, премахването на езика на омразата.

По този въпрос ясно сме заявили и пред коалиционните си партньори, че трябва да се изпълнява коалиционното споразумение, което беше подписано в началото на формирането на това правителство. 

Станислав Анастасов, зам.-председател на комисията по външна политика в 47-ото НС (ДПС), пред “Труд”: Всяка от партиите в управляващата коалиция има доста различна позиция по темата

От коалицията трябва да отговорят, но ние виждаме, че има много сериозни разногласия по темата за Република Северна Македония вътре сред формациите на управляващото мнозинство. За съжаление, разнобоят там е жесток и те трябва да отговарят на въпросите. Всяка от партиите има като че ли доста различна позиция по темата, което само затвърждава впечатлението за разнобой вътре в коалицията по този въпрос.