- Проф. Попов, миналата седмица държавният здравен инспектор съобщи за двойно увеличение на заболелите от лаймска болест у нас през последната година. Потвърждават ли се тези данни и във вашата практика? 

- Категорично да. Приетите за лечение болни с Лаймска болест, в клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Софиямед“, дори са се утроили в сравнение с тези през предходната година.

-На какво отдавате тази статистика?

На първо място на климатичните условия - през последната година имаше много валежи, създадоха се условия за продължителна влага на почвата, което е предпоставка за по-активното размножаване на кърлежите. На второ място това е по-добрата здравна култура на населението. Все повече пациенти имаме в практиката, които след изваждане от кърлеж, изследват първо самия кърлеж, след това и себе си, като в периода след ухапването се наблюдават активно за симптоми. Не на последно място значение има навлизането на кърлежите в антропургичните огнища (паркове, градини, вилни зони) и на хората в местата на естествените резервоари на причинителя на Лаймската болест.


-Как да разпознаем, че може да сме болни, ако не провеждаме редовно профилактични прегледи?

- При първична инфекция това, което притеснява основно пациента, е обривният синдром. На мястото на ухапването се появява еритемно петно, т.нар еритема мигранс или биволско око, което обикновено не сърби и не боли. Появява се от 3 до 30 дни след ухапването. Задържа се дълго време и обикновено преминава като оставя известен период време хиперпигментация. Червените петна тип еритема мигранс може и да са няколко по тялото, а не само на мястото на ухапване от кърлеж. Други кожни прояви са лимфоцитом по ушната висулка и изтъняване на кожата на ръката „като хартия от цигара“ или акродермитис хроника атрофиканс.

При 1/3 от пациентите, заразени с лаймска болест, кожни прояви може да липсват. Така най-често заболяването се пропуска, забавя се лечението и настъпват усложненията. При напреднал стадий на лаймската болест основни симптоми са ставни, сърдечни и неврологични, както и синдром на хроничната умора.

Проф.д-р Георги Попов, д.м.н.,началник на Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Софиямед“

-Лечението на тези пациенти е продължително. И все пак – възможно ли е, и само в болнични условия ли се провежда то?

Възможно е. Това е бактериална инфекция и макар малко по-особена, се лекува с антибиотици. Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-лесно и бързо е то. Напредналите форми изискват продължителна венозна антибиотична терапия, няколко курса и то с комбинации от антибиотици. Винаги за предпочитане е венозната антибиотична терапия, но в началните фази може да си позволим и перорално лечение.


-До какво може да доведе нелекуваната навреме лаймска болест?

-С напредване на заболяването се засягат ставите с появата на лайм-артрит (засягане на малките стави на ръцете, глезени, колена, лакти, гръбначен стълб); сърцето с развитие на лайм-кардит (ритъмно-проводни нарушения, перикардити, миокардити); както и засягане на нервната система, като лаймска невроборелиоза със засягане както на периферната (множествени мононеврити), така и на централната (менингити, енцефалити, миелополирадикулоневрити) нервна система. Наблюдават се паметови нарушения, такива в концентрацията, синдром на хроничната умора, фибромиалгия и др.

Дори и в тези напреднали стадии на заболяването, лаймската болест е лечима, но изисква комплексно антибиотично, патогенетично и симптоматично лечение.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук