Проф. Искра Баева е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва като специалист в Катедрата по нова и най-нова обща история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1980 г.). Сега проф. д-р Искра Баева преподава нова и съвременна история в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Сред по-важните й публикации са “Източна Европа след Сталин, 1953-1956”, “Българските преходи 1944-1999” (заедно с Евгения Калинова), “България и Източна Европа”, “За народната демокрация - полемично. Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария”, “Интелигенцията в обществено-политическите кризи на социализма след Втората световна война”, “България и “Пражката пролет” 1968 г.”, “Държавност и анархия в българската история”. Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.
- В какво време живеем сега - 30 години след знаменитата реч на Тодор Живков, която той е произнесъл на 29 април и която вие май знаете наизуст?
- Искам да припомня наистина, че преди 30 години, на 29 април, Живков произнася забележителна реч по радиото и телевизията, в която признава своя неуспех. Следват икономически проблеми, много българи напускат страната, голямо народно напрежение. Както се знае, на 9 ноември 1989 г. той подава оставка, а на 10-и започват промените. Как стоят нещата по-късно. С голямо съжаление трябва да кажа, че част от надеждите на българите, че ще има благоденствие, че ще има политически свободи, свобода на словото, че ще има общество, в което всички ще бъдем доволни, не се реализира, разбира се. Ние в момента се намираме в една не по-малко дълбока криза. Основната е демографската, която е и най-опасна. Аз като историк знам, че бавните процеси имат по-разрушителна роля, отколкото бързите процеси. И този демографски срив е може би най-опасен за българската държава. Демографската криза си има своите икономически причини. Нямам предвид естественото намаляване на раждаемостта, свързано с цивилизационното развитие, тъй като не бива да забравяме, че раждаемостта в България започва да намалява много преди прехода, още през 60-те години. И колкото и да е странно, този демографски срив се дължи на свободите и първата е тази на движение, но по-важният проблем е икономическата криза. Закриха се много предприятия, заводи, фабрики и процесът на изселване на българите от страната се засили и се превърна в принудително търсене на работа. Икономическите промени бяха изключително негативни за българското общество. И друго. Политическият плурализъм се превърна в йерархически политически връзки. А това може би е най-деградиращата последица. В момента има влияние на три партии. А това води до намаляване на участието в изборния процес. Което пък означава разочарование на все повече и повече българи от политическия плурализъм и от парламентаризма. 


- Но настъпи и криза в културата, нали?
- Да, там също. Промените изключиха държавния меценат върху културата и се наложи комерсиалната култура, която търси вниманието на обществото с всякакви средства. Не обвинявам творците, но те са принудени да се съобразяват с най-низките страсти, да търсят сензации. И това много сериозно удари високата култура. А възстановяването на интереса към театъра не е излизане от кризата, нека си го кажем. 

- Ромските набези и атаки, които се засилват, трябва ли да ни тревожат?
- Иска ли питане? Настъпи противопоставяне на големи социални групи. Има и сблъсък на етноси. Няма истинска интеграция на ромското население и не се правят истински усилия за това. И може би защото сме пред избори, има процес на сегрегация на циганското население и нищо хубаво не ни чака в бъдеще. Картината е много мрачна, а целта ми не е да внасям песимизъм, а реализъм. 


Със съавторката Евгения Калинова

- А как характеризирате процесите в БСП?
- Тези процеси нямаше как да не засегнат и БСП. Идеите, че трябва да се откажем от политическото си минало, от социалистическото такова, решението да се приспособяваме към европейските тенденции и да завием надясно, това беше правилен процес, съгласна съм с него. Въпросът е, че този път надясно трябваше да спре там, където се напуска идеята за големите общности, които страдат от експлоатация. Страхувам се, че тази граница беше прескочена. БСП постепенно се превръща в прогресистка, но капиталистическо прогресистка група, която защитава модерния капитализъм, даже и модерната средна класа. И което почти заличава границата между ляво и дясно.

- Да, има сериозни обвинения срещу БСП? 
- И все по-често се чуват обвиненията, че БСП не е лява партия. Има по-леви партии днес от БСП, а моите опасения са, че БСП загуби основата си, върху която това движение съществуваше над 100 години. Важното е сега кой ще я води, само това занимава ръководството й. Прекалено е обърната към изборите и печеленето на гласове, като се забравя, че БСП винаги е била идейна партия, както и да се е наричала в миналото. И днес много малко се различава от ГЕРБ. 

- Искате да кажете, че става дума за политическия театър ли?
- Ами, да. Това, че едната се определя като лява, а другата като дясна, означава точно това. 

- А какво ще кажете за действията на АБВ и това, че открадна “Коалиция за България”?
- Първо, формацията АБВ беше неуспешен проект на бившия президент Георги Първанов, при все че той е признат за най-успешния политик на прехода. Никой друг не е печелил повторно президентски мандат, бил е лидер на БСП и т. н., но пък направи много грешки след това, изброявала съм ги многократно. За мен “Коалиция за България”, както се нарече АБВ е лека измама, е опит да се привлекат избиратели. Не мисля обаче, че това е истинска кражба, защото идеята за тази “коалиция“ си беше на Първанов, а пък и БСП сама се отказа от нея. И все пак това, което ще стане, е да отнемат гласоподавателите за БСП и ще помогнат на ГЕРБ в евроизборите.

- А “Апартаментгейт” ще се забрави ли?
- Според мен споровете и вътрешните битки в БСП просто повишават шансовете на ГЕРБ да се върнат в играта. И то много. 

- Какъв е образът на опозицията всъщност?
- Аз не знам кой е точно опозиция. Формално има една опозиция, тя беше най-голямата парламентарна опозиция, но сега не знам колко е ефективна. А ДПС и “Воля” вече не знам какви са. Изтрила се е границата между управляващи и опозиция. Нещо, което създава нагласи, че всички са маскари, че всички са еднакви и нямаме избор. И много хора предпочитат и ще предпочетат да не гласуват.

- А какви проблеми виждате в президентството?
- Да, има. Президентът Радев не се знае накъде ще тръгне след влизането на Иво Христов в активната политика. Не е много ясна идейната основа, на която ще стъпи неговата опозиционност. 

- Ще има ли предсрочни избори у нас? 
- От резултата на евроизборите ще се разбере. Още в началото на годината казвах, че най-важни са евроизборите, а не местните. Защото това са най-важните избори за бъдещето на Европа, макар че всички говорят за бъдещето на България. Жалкото е, че се вълнуваме само от гледна точка на Западните Балкани, която е една много малка точка. 

- Последно. Като софиянка как се чувствате при тези ремонти безкрайни, безкрайни?
- Много зле. Преди няколко години имаше видимо подобряване на средата в София, а сега ходенето пешком в столицата е огромен проблем. И не само от това непрекъснато ремонтиране и строене, а от резултатите от това ремонтиране. Оказва се, че всички строители правят компромиси с качеството и после се дистанцират. А пък проверяващите се опитват да замажат нещата. Случващото се на “Граф Игнатиев” е обща картина, а не изключение. Болно ми е, сърцето ме боли, като ходя по улиците на София, особено като се върна от чужбина. Няма такова нещо нито в Русия, нито в Западна Европа. Явно има някакъв системен проблем. Кой да ни каже.

Елена КОЦЕВА  
/вестник "Над 55"/