Проф. Димитър Чавдаров приживе: Преодоляването на старостта не е да живееш един век

Проф. Димитър Чавдаров гостува на читателите на в. “Над 55” малко след като издаде последната си книга “Да остаряваш бавно е изкуство”. Личност като него обаче е неизчерпаем океан от информация и от разговора ни тогава остана много. Още повече че темата е прелюбопитна за хората в нашата възраст. За съжаление, не всичко зависи от нас. И все пак е добре да се замислим. Възможно ли е поне малко да се съпротивляваме на времето и да запазим младостта по-дълго? Предлагаме ви непубликуваната част от интервюто с изтъкнатия наш учен.

- Професоре, казвате, че в България трябва повече да се говори за преодоляване на старостта. Но обстоятелствата, в които живее родният пенсионер, са несравними с тези в развитите страни.

- Така е, но е добре да се преодолее народопсихологията. Българинът, когато излезе в пенсия, остава висящ във въздуха. Сяда на едно миндерче в кухнята и казва - снахо, сине, заведете децата на море, ние ще поминем тука. Това е българинът. А погледнете пенсионерите по света - когато свършат работа, тръгват на екскурзии, пътешествия...
Разбира се, с 200 лева пенсия у нас това няма как да се случи

В цял свят има институции, организации, какво ли не, които се грижат за хората в третата възраст. У нас всеки си процедира така, както намери за добре. А преодоляването на старостта не означава да живееш 100 години, това е форма на пълноценен живот до 100 години, без болести. Иначе има хора на легло, в хосписи и старчески домове, живи са. Не, смисълът е така да живеем, че да сме щастливи, да се смеем, да работим. 

- Тоест да се запазим по-дълго жизнени и млади?

- Има такъв аспект - на така нареченото подмладяване. Регенерацията е нещо изключително перспективно. Сега на мода е подмладяването. Някои казват - има ли смисъл, то е фалшиво? Ти си на възраст, но отиваш да се правиш красив и хубав. Има, огромно значение има!
Много е важно да коригираш външността си и всичките недъзи. Защото това ти дава да имаш определена позиция в обществото, а индивидуалното е - да имаш самочувствие. Когато загубиш надеждата и изпаднеш в депресия, се отделят вещества, които ни разболяват, даже раково болните потъват с тези вещества. Ако си доволен от себе си, ако външността ти е хубава, няма да стигнеш дотам. Обикновено дамите са по-напред в тази област. Все пак животът е красив, когато е изпълнен със съдържание, творчество, отдих, радост, около теб да има приятни хора, да общуваш, да живееш. Много хора са живели активно, но... кратко. 

- Сам казвате обаче, че не всичко зависи от нас. Кое е извън нашите възможности?

- Трудно е, защото има задължителни фактори, които не зависят от нас. Единият от тях е генетиката. Това, което е заложено в теб, идва от целия род и не може да се преодолее. Някои неща се постигат, други - не. Второто нещо е къде живеем. Има територии, области с мръсен въздух, с лош климат, с радиоактивни излъчвания и пр. Ние обаче живеем в една прекрасна България. И много малко са местата, за които се пише, че са лоши. 

На трето място е държавата, която мисли за хората. В това отношение у нас много неща още могат да се желаят. Например има градове като Хонконг, като Мадрид, които се планират по специален начин, за да могат хората дълги години да живеят без ограничения и неприятности. Транспортът е по-различен, на много места са направени хиляди предимства за по-възрастните хора и пр., без да ги обиждат. По-възрастните не се изключват от обществото, както у нас. Да ти кажат - ей, старчок, мръдни се да мине по-младият...

Държавата и здравеопазването у нас са съвсем друга тема, която заслужава да се коментира от обществото. Трагедията в България в настоящия момент е пълна, но аз съм оптимист и вярвам, че може нещо да се направи Затова с тази книга се помъчих да стимулирам всеки да помисли малко за себе си. 

Проблем са битът и доходите, безспорно. Не може с една жалка пенсия да очакваш, че ще живееш по културен начин и ще останеш дълго време жив. Изобщо в България, когато хората се пенсионират, започва очакването на най-лошото. Възрастните обикновено си дават парите на младите да живеят по-добре, да обикалят, да ходят. Докато във всички други страни, след като се пенсионират, тръгват по света. Разбира се, при тях пенсията не е проблем да се издържаш. В крайна сметка остава това, което зависи от нас. 

- И кое е то?

- Ами например - както се храним, така и живеем! От глад се умира, но от преяждане се разболяваш

Това е истината. Трябва така да се направи, че да няма толкова вредни продукти, които убиват нашите клетки и пречат на тяхната пълноценна функция. Те се изкривяват, разболяват ни, и рак се хваща... Защо се променят нещата? Защото нашето тяло е изградено от клетки. Те са като малки моторчета, работят непрекъснато, искат подхранване.

Това са хранителните продукти, които им даваме. Но те живеят и както един автомобил - лекичко се износват. Когато се износят, при тях подмяната става чрез гените. В България положението е трагично. Мъжът живее средно 71 години, жената - 75-76, средно 74 години и няколко месеца. В класацията сме най-долу в ЕС и в света. 4-5 страни в Източна Европа са около това място, другите са африкански. Много страшен показател. 

- Тъжно е, защото доскоро и България се славеше като дълголетна нация.

- Дълголетна нация е силно да се каже. Климатологично България цялата е хубава, но има определени области на дълголетници. Характеризират се с добив на здравословни храни и патриархален живот - много по-тих, много по-спокоен. Знаете ли колко овчари и говедари живеят до старини? Много! Никакъв стрес, никакво напрежение. Ще извади сиренцето и хляба, ще походи километри, ще диша чист въздух и така нататък. Напук на всичко, понякога ще прегрешава с някоя люта ракия, която е истинска отрова. Друг може да прегрешава с пушене - ще си свива сам цигари, още по-отровни. И въпреки това живеят дълго. 

Смята се, че Средиземноморието е най-доброто място, където може да се живее благоприятно, и затова животът продължава повече. Гърци, французи, испанци... живеят около 80 и нагоре. Френският парадокс е, че пушат, пият, ядат пикантни храни, много месо... и въпреки това има малко сърдечни заболявания, малко инсулти, малко високо кръвно налягане и дълголетие. 

- Казват, че е защото всяка вечер пият по чаша-две червено вино?

- Само във виното е трудно да се търси обяснението. Да, то съдържа едно вещество, което много помага за продължаването на живота. Става дума за ресвератрола - антиоксидант, на който се разчита. Има го най-много в испанските вина. Но от него са нужни около 150-200 г на ден, за да сте млади по-дълго време. И ако се наливате с най-доброто испанско вино, ви трябват 3-4 литра. Значи и испанците не се подмладяват по този начин.

Като минем към Гърция, всички казват - ааа, от гръцкия зехтин е... Вярно, средиземноморската диета е на преден план. И въпреки това досега няма определен фактор, който да показва откъде идва това добро. Зехтинът не е фактор. Гърците живеят 7-8 пункта по-щастливо от българите. У нас стандартът на живот е много нисък. Затова сме на дъното на класацията по щастлив живот. 

От другите страни най-дълго живеят японците - средно 83-84 години

Всички казват - тяхната храна е най-вече морска. Много рядко ядат месо, спазват режим, стегнати са... И техният принцип е - винаги оставай малко гладен, приемай храна до 80%. Никога не ставай от масата, когато си кажеш - нахраних се. И наистина, те са една от най-щастливите нации. Да, но пък са най-високо в класациите по самоубийства. Пак не можем да намерим истината. 

- Излиза, че няма правила. 

- Науката има много прогресивни техники, които вървят напред, но докато достигнем до фазата да кажем - това е така, така трябва да го направим..., сме далече. Значи трябва да намерим нещо вътре в себе си. Да се въздържим от някои прегрешения, но да живеем пълноценно, с удоволствие...
 
- Как да внимаваме с какво се храним, когато за много хора въпросът е въобще да има какво да ядат?

- Работата е там, че и храненето не е основният фактор. Нашият живот е претоварен с един мощен дразнител - стресът. Разбира се, без стрес няма живот. Ако ние не се възбуждаме, ако не се дразним, няма никаква емоция. Но лошият стрес преобладава у нас. А най-лошият е дистресът - съвкупност от много стресови фактори. Той ни влияе от сутрин до вечер. Вкъщи - печката се развалила, асансьорът спрял, по пътя - транспортът нередовен, началникът, парите, децата, болестите...

- Проф. Чавдаров, кога според вас настъпва старостта?

- Когато в нас се появи някакъв белег, знак, че нещо се е разклатило. Не е за диагноза, че си болен, но чувстваш, че не си в прекрасно здраве. Тогава се предприемат мерките. Не се налага взимането на лекарства, но всеки може да върне пълноценното си здраве.

2 пъти в годината трябва да си направим здравно огледало

Това означава - изследване от горе до долу, биохимия, кръвна картина, урина, маса, мазнини, функции... Без маниакалност, без пристрастеност да се вземат мерки да се решат нещата по-рационално. Има и тестове, които могат да се направят с лекота. Те не са чисто научни, но са популярни и лесни за изпълнение.

Освен това, когато става въпрос за спорт и движение, си има специалисти. Никой не може да каже - аз избрах това. За съжаление, ние се поддаваме на влияния - съседката каза, че са пуснали много хубав препарат, трябва да си го купя. Ама дали ти трябва, дали е за теб... няма значение. Купуваме си го. Има препарати, които стимулират. Един от тях се използва почти като допинг, има 52-53 наименования и фигурира в хиляди продукти.

Доказва, че върши работа. Обаче е вреден, та ни съсипва и хормоналната система, и черния дроб. И затова се прикрива с различни приказки... Следователно много е трудно в днешно време да се преборим с тази трагична бизнес атмосфера. Всеки гледа да ти даде нещо и да те убеди, че е хубаво. Добре че българинът е малко недоверчив. Макар, от друга страна, пък е и безкрайно доверчив. Хвърля си парите от прозореца, така и не можаха да научат бабите
. 
В действителност ние сме страна, в която може да живеем по друг начин. Имаме си киселото мляко. То обаче се цени повече в Япония. Там го препоръчват като лекарство 2 пъти по 50 г на ден. У нас истинското кисело мляко започва да се губи, заменихме го с йогурт, който няма нищо общо с истинското българско кисело мляко. Вкусничък е, сладичък е, но не е кисело мляко... Нещата са многолики и в крайна сметка всеки от нас трябва да се замисли, да си проверява здравето, да си сверява часовника с другите хора, да живее пълноценно. 

- Вие имате прекрасно чувство за хумор. То помага ли за по-дълъг живот?

- Хуморът е неотменна част от личностната характеристика. Той е знак на събуждане на хиляди течения и продукти в организма. Има хора, които наричаме безчувствени. Те не страдат, когато някой загине, случи се някакво нещастие. Той седи, мълчи, не страда, болката не му действа. Този човек не може и да обича. Който не го боли, той не може да обича, не може и да се смее.

Това са хората, лишени от всички емоции в живота. На всичкото отгоре тази личност може да живее и 150 години, защото нищо не я засяга. Но какъв живот е това?! Човешкият мозък се нуждае от две неща - непрекъснато поддържане на напрежението, но и отдих. Почива, после пак работи, но в никакъв случай да не се претоварва и да не почива непрекъснато. Затова в градинките пенсионерите играят шах, за да си поддържат мозъка. Има обаче и такива, които изобщо не мислят.

В никакъв случай не е вярно това, че като се увеличат годините, и човек изкуфява

Такъв филм няма! Обвиняват старите хора, че забравят, “кукуригат” и т. н. Не могат да понасят новото, модерното... Това са неща за цяла лекция и не са верни. На стари години хората стават най-продуктивни. Някои, които са талантливи, стават световноизвестни. Други на стари години живеят най-пълноценно. Могат да ти дадат съвет. Ако някога се замислят, то е защото регистърът им е много по-пълен от този на младите, много по-голям капацитет имат. Това, че са по-бавни като реакции, все пак си е от възрастта.

- Изкушавам се да ви попитам има ли място за любов, след като си натрупал години?

- Истината е, че любовта в зряла възраст е по-съществена, по-ценна. Защото тя е свързана с чувства. Докато при младите много често половият акт е нещо като спорт, без емоцията. Те се натискат по улицата, на всеки тротоар ги виждаме... И си мислят - колко много любов има в това. След 5 дни са с други. Те живеят съвсем различно. На стари години не можеш да се правиш на мачо, има много повече ласка, повече внимание, с което се постига същото дразнене на хормоните, на отделянето на веществата в организма, в сравнение с 30-секунден секс. Е, стига толкова за секса, защото ще стане много сексуално. (Смее се.)

Щрихи към биографията

Валентина ИВАНОВА