Познаваме проф. Георги Рачев от малкия екран. Често го виждаме да ни съобщава какво ще бъде времето следващите дни или пък дава интервю какво време да очакваме идния месец. 

Успявам да го хвана между записи в студио, за да направим интервю, но не толкова за времето, което ни очаква тези дни, колкото за неговия път в живота. За мен беше изключително интересно! Това е човек, с когото може да разговаряш на много теми и няма как да ти омръзне, толкова е обаятелен. 

- Познаваме ви от малкия екран, но не знаем много за вас. Може ли да ни разкажете?

- Нищо интересно, стандартно развитие на нещата. Роден съм в София, завършил съм 7-а гимназия, след това кандидатствах в Софийския университет с любимата ми специалност - география. Имаше и една закачка. Първия път, когато кандидатствах, а тогава се влизаше много трудно, държах 3 изпита - по история, география, а тогава имаше и политически изпит. Майка ми настояваше да продължа семейната традиция и да стана юрист, но не успях да вляза. След това кандидатствах от армията, имаше възможност директно от казармата, с география и се класирах на 3-то място. Просто имах огромно желание. 

- Как се запалихте по географията?

- Навремето имаше две шарени книги. Едната беше с някакви болести, а другата беше атласът - огромен хубав атлас, немски. Всички други книжки бяха глупави и нямаше нито една картинка. А в него имаше за България, за света, дори и животни... Грабва те от раз. 

Оттук може би се пръкна тази любов към географията

И така, завърших Софийския университет с много, много приличен успех, кандидатствах в географския институт на БАН и ме приеха като някакъв специалист. След 2 г. усилена работа пуснаха конкурс към нашата катедра “Климатология и хидрология” към СУ за асистентско място и аз го спечелих с пълен отличен. И така от 1982 г., та до 2021 г. бях в Университета. Както се разказва в една басня как охлювът стигнал до върха - бях асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор и така... 

- Явно любовта, която се е запалила по географията от малък, ви следва цял живот.

- По-правилното е, че аз следвам любовта си. А ако не я следваш, тя гасне. Имал съм и други възможности, но любовта ми си беше географията. Мечтаех да пътувам в България, да пътувам в чужбина. Но не ме пускаха, през социализма не можеше да пътуваш свободно. Не можеше да отидеш до Драгоман, Резово, Синеморец, Петрич... Мой приятел имаше гадже от Петрич и връзката им се разпадна, защото не можеше да отиде при нея. 

Аз обяснявах, че съм преподавател в СУ и няма как да разказвам на студентите, а да не съм го видял. Но не може и това е. Сега, като се разказва на младите хора, те не могат да го разберат. А мечтата ми да отида до Цариград, до Солун, Битоля или Охрид, да видя части от старите български земи беше детски наивитет. В днешно време могат да се качат на колата, да отидат да пият кафе в Солун и да се приберат, няма никакъв проблем. 

- Аз самата съм 1982-ри набор и ми е интересно как не е могло да се отиде в друг град.

- Не можеше. Беше много смешно, защото мои приятели от Виена донесоха топографски карти на България, а те, с мащаб 1:25 000, бяха секретни в СУ и навсякъде. Т.е. това, което се продаваше свободно в книжарниците на Запад, у нас беше секретно. Така че секретността беше насочена навътре, тя не беше насочена навън, срещу тези, които се готвят да ни нападнат всеки момент. Беше насочена срещу собствените граждани. 

Куриозни и страшни неща имаше

Бедна им е фантазията на младите хора колко ограничени и колко смачкани бяха нашите мечти. 

- Имате син и дъщеря, разкажете за тях.

- Да, слава на Бога! Синът ми беше планиран, а дъщеря ми падна от небето, както обичам да се шегувам - аз я родих. Появи се изневиделица. Има едно много близко пространство между баща и дъщеря, ако някой попадне там - тежко му.

- На тати момичето, както се казва. Вече са семейни, имате внуци.

- На тати момичето, както и на мама момчето, то си е съвсем нормално. Аз съм три пъти дядо. Номер едно е прекрасната ми внучка, която е на 12 г., номер 3 е последният внук, който е на 2 г., а между тях има още един сладур, който е на 6 г. Това е радостта. 

Няколко пъти вече съм говорил, искам да съм татко, искам да съм дядо, не искам да съм родител номер еди-кой си

Такъв е законът на природата - жените раждат, мъжете не. Сега медицината е отишла толкова напред, че може да създадем дизайнерско дете. Но все пак чак след време можеш да разбереш на видеозона дали е момченце или момиченце, това си има своето очарование. Така или иначе, природата събира в дечицата най-доброто от родителите, не бива да се месим там. 

- А вашите наследници къде живеят в момента?

- И двамата са френски възпитаници, но на сина ми не му хареса, не се чувстваше добре във Франция. И до ден днешен западният свят пренебрегва моите студенти. Млади, образовани, интелигентни, а може би точно затова не са приети на Запад. Продължават да бъдат някаква друга категория. Не може един необразован сладур от колониите, който е безкрайно далече по интелект и по какво ли не от нашите деца, да се ползва с предимство, особено във Франция. Нашите деца са особено висока категория. От това губи Европа. А тя има нужда от свежа кръв, от млади хора, които да оправят, директно го казвам, демографията на Западна Европа. 

Синът ми се радва на успешен бизнес, а дъщеря ми се омъжи сполучливо за един голям сладур и успешно се развива в Нидерландия. Хубавото е, че мога да взема самолета, да им гостувам за вечеря и да се прибера на следващия ден, да не бързам и да бъда още с дъщеря ми. 

- А правите ли го? Обичате ли да разказвате на внуците си за света?

- Ооо, да. Обожавам да летя и да пътувам. На внуците разказвам с много плам и жар, обяснявам всичко онова, което е около нас, и те го откриват. И това ужасно много ме радва. Навсякъде ги мъкна и те обичат да пътуват. 

- Наистина днес светът не е като преди. Сега можем да отидем навсякъде.

- И добре, че е така, иначе е много тъпо. Аз им обяснявам на дечицата, че когато играеха Спаски и Корчной, примерно, на следващия ден в 4 ч. чаках първия влак за София, за да си купя вестника и да видя какво се е случило с партията, която е изиграна преди един ден. Толкова ни беше информацията. Казвам им, че през 1992 г. е пуснат първият смс, а те стоят и мигат като мишлета. Не могат да си представят света без сегашните устройства. 

Днес един ученик от гимназията с нормален телефон има повече информация, отколкото Горбачов и Рейгън преди години

Да не говорим, че от един такъв телефон може да влезе в 10-ина първокласни синоптични сайта и да научи за времето всичко онова, което му се преподава в момента. Те го правят и са много напред, и така трябва да бъде. 

- От няколко години сте пенсионер и вече не преподавате?

- По малко преподавам в Софийския университет, но повече в Университета по библиотекознание и информационни технологии - УниБИТ. Оттеглих се в момента, в който дойде и законният срок, повече от 4 г. съм пенсионер. 

Цял живот съм мразел старите професори, които искат да стоят до смъртта си там

Трябва да се дава път на младите, бъдещето е в тях. Ако мога да помогна, с удоволствие помагам. 

- Тази година навършвате 69 г. Смятате ли, че човек с възрастта се променя, помъдрява?

- Понякога и много оглупява. Говоря го сериозно. Това вманиачаване, че ти си най-големият, едва ли не че светът се крепи върху теб... Ами не се крепи върху теб. Тези млади хора, за които сега говорим срещу тях - бъдещето е тяхно. Както навремето някои баби и дядовци казваха, че нищо няма да излезе от нас. Ами излезе, много нещо. Просто всичко е много индивидуално. И ако имаш добри приятели, които да бъдат коректив, да ти казват не това, което ти искаш да чуеш, а това, което те виждат реално, и ти им вярваш, това е много добре. Иначе се превръщаш в един нервен дядка, на който всичко му е криво.

- Имате ли такива приятели?

- Да, слава на Бога! Имам и най-много тях ценя, защото те могат да ми кажат “ей, сладур, я се погледни, чуй се какво приказваш, какво правиш”. Това е голямото приятелство. Иначе ласкатели около теб винаги могат да се намерят, стига да имат някаква полза от това. 

- Има ли държави, които не сте посетили все още, а искате?

- О, да. Малко се учудвам на онези, които се бият в гърдите, че са посетили 100 или 120 държави. Аз ги броих преди известно време, бяха над 75, сега може би са над 80. Като отидеш и се снимаш с Айфеловата кула, не значи, че си видял Франция. Тя е многолика, да не говорим за Лазурния бряг. Париж не е светът. Да се завреш в местната кръчма, да отидеш в централния масив, това важи за всяка една държава. 

Аз съм бил няколко пъти във Виетнам и много го харесвам. Югоизточна Азия ми е любимата. Всеки път откривам нови и нови неща, които просто са били пред очите ми, а аз преди това не съм ги виждал. Това е да познаваш една държава, това е да познаваш света. Не да ходиш по хотелите и по туристическите агенции, а да се потопиш в ежедневието на хората и да разбереш какво мислят, какво правят. Не съм видял да посегнат на едно дете, няма такова нещо, като у нас някоя мама да нашляпа детето си. Там децата са богове, но слушат, страшно слушат, каквото им се каже, това става. Това е азиатският тип. 

- Затова ли станахте и туроператор?

- Ами аз от това разбирам и още в началото на капитализма го направихме. Без география няма как да се работи добре туроператорска дейност, особено когато става дума за изходящ туризъм. Все пак трябва да обясниш на хората къде ще пътуват и какво ще видят. 

Щрихи от биографията

♦ Георги Рачев е географ климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет. През 1979 г. завършва география и втора специалност философия в Геолого-географския факултет на Софийския университет. От края на 1979 до 1982 г. е специалист в секция “Климатология и хидрология” към Географския институт на Българската академия на науките.

♦ От началото на 1982 г. е преподавател в Софийския университет. От 1986 г. е старши асистент, а от 1990 г. е главен асистент. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема “Обилни снеговалежи в Югозападна България”. През 1996 г. е избран за доцент, а през 2018 г. става професор.

♦ Професионалната специализация и научните му интереси са в областта на климатологията и синоптичния анализ, природните опасности и опазване на атмосферния въздух и в туризма.

- Нека ви върна към метеорологията. Има ли нещо вярно в народните поверия? Като например, че ако на 1 февруари вали дъжд, то пролетта ще е дъждовна?

- Аз съм с една много голяма усмивка към цялата тази работа, защото това са народни поверия, изградени на дългогодишен опит, но преди години. 

В днешно време нещата не стоят така

Ето например напоследък есента се оказва много топла и се случва някъде да цъфнат за пореден път кестените или някоя ябълка. И какво се получава? Една ябълка цъфнала в Кюстендил, по народното поверие това означава студена зима. Добре де, ама в Дупница няма цъфнали ябълки. Това значи ли, че зимата ще бъде студена в Кюстендил, а в Дупница, в Бобов дол или Благоевград ще бъде топло? Смешно е. Това няма прогностичен ефект. Много често е следствие на вече миналото време. Било е топло, било е влажно, провокирана е овошката да цъфне отново. Тя не разбира от метеорология и не следи прогнозите, следи своя природен начин на развитие. Простичко и ясно. 

Още повече България е в най-южната част на умерения климатичен пояс и няколкото морета - и Черно, и Егейско, и Адриатическо, и Средиземно - оказват влияние върху нашия климат. Едно са кайсиите в Силистра, съвсем друго са кайсиите в Благоевград. В Северна България главините на лозята се зариват, за да не замръзнат, а напоследък май и не ги зариват, защото климатът стана много топъл. А в Южна България никой не го прави. Това е разнообразието. 

Непрекъснато се говори как климатът на България се променя, да, така е, но няма да има нито банани, нито портокали по нашите земи

Преди доста години по долината на Велека, в най-югоизточната част на България, се правеха опити за засаждане на студоустойчиви мандарини. Даваха някакъв плод, може би не толкова качествен, колкото са по-южно разположените, но накрая се стигна до това, че веднъж на 3-4-5 г. овошките измръзваха. И в Солун (аз съм виждал и 30 см сняг), и в Измир, и в Йерусалим, на Божи гроб, виждал съм го с очите си, че може и там да вали сняг, но не може да се задържи дълго време студено, под -10 градуса. Докато в България за 24 часа такива температури се случват обикновено през няколко години, че това предполага изцяло компрометиране на тези южни култури. 

Имаме маслини дори, и то в южните части, в района на Петрич отглеждат по няколко декара маслини, но както казваше баба ми, те са само за шума

Интересно стана, че в България се разпространи смокинята. Аз съм израснал в София, в Лозенец, и въпреки че е северен склон, там има смокини. И макар и понякога да мръзнат, те се развиват доста добре на такава надморска височина. Да не говорим за морето, дават прекрасни плодове, и то в промишлено количество. Така че в тази посока ще се развива агробизнесът в България. А това, че ако на Гергьовден е така, пък ако това е онака, не се сбъдва... Важното, което е подкрепено от дългогодишните ми климатични изследвания, е, че всяка капка дъжд след Гергьовден е злато

Точно май месец, когато е активната вегетация при житните култури в България, дъждът им дава сила и те трупат хранителни вещества. 

- Доста сте запознат със земеделието в България.

- Аз години наред работя с доста фермери. Агробизнесът това е и агроклиматология, защото в климатологията често се използват така наречените фито- и зооиндикации. Това са растителни и животински видове, които се адаптират към промените на климата. Още Дарвин навремето е казал, че няма да оцелеят най-силните видове, а тези, които се адаптират. Промените на климата не са от днес, не са от вчера, те са от онзи момент, в който на земята се е появила и другата транссреда, освен сушата, появила се е и водата, и непрекъснато климатът се е променял. Реално погледнато, практически 98% от видовете са загинали, защото не са могли да се адаптират към климатичните промени. 

Всички промени влияят на белтъчния начин на живот. Неслучайно висшите животни, към които спадаме и ние, живо раждащите, бозайниците, са с телесна температура между 36 и 38 градуса. Тогава нервният импулс най-лесно преминава през системата. Неслучайно ние сме толкова самотни на света. 

Досега извънземни съм виждал само на 8 декември, когато моите студенти малко повече пийнат

Тогава приличат на малки зелени човечета (не знам защо марсианците трябва да са малки зелени човечета). Но във видимия хоризонт ги няма извънземните, за съжаление. Ако съществува белтъчен начин на живот, той при всички положения ще трябва да се съобразява с две неща - първо температурата трябва да е в тези комфортни граници между -15 и +30 градуса, говоря за хората. А животинските видове са в още по-тясна граница - между -10 и +30 градуса. И второ - трябва да разполага със страшно много прясна вода. Извънземните могат да бъдат единствено на нашето ниво или по-зле от нас като научно ниво, следователно те не могат да се скрият и няма как да довтасат до Земята. А ако са на по-високо технологично ниво, няма защо да се откриват от време на време, за да пълнят страниците на някой вестник. Няма никакъв смисъл. 

Бъдещето на човечеството е в това да се адаптира към климатичните промени, и то вече го прави. Определено в България става по-топло и мога да посоча видими фитоиндикатори, които виждам, тъй като години наред работя във високата планина, предимно Пирин. Там горната граница на гората непрекъснато се качва във височина. За последните 20 г. може би с 50 м по-високо са вече дърветата, което означава, че те се чувстват добре, особено бялата мура. Развиват се, имат достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влажност. И съвсем естествено завземат все нови и нови територии. 

Сигурен признак, че климатът на България се е променил към по-топъл 

И една мантра, която използват пишещите, е, че колкото ставало по-топло, толкова ставало по-сухо. Може да бъде и по-сухо, но може да бъде и значително по-влажно. Непрекъснато се говори, че България ще стане Гърция, а тя ще стане Египет, а той какво ще стане...? Ако станело еди-какво си, климатът щял да стане еди-какъв си. От 40 г. събирам такива прогнози. Някои са безумно глупави, както че Земята е плоска. Ами аз съм бил и от долната страна и не е плоска. Мъчихме се да стигнем до пропастта, но не можахме. Който се е качвал на самолет, е видял кривината на Земята, но страшно много хора вярват в измислици. 

Една друга безумна идея, която се налага да оборвам, е, че някой ни замърсява със самолетите, били пръскали наночастици

Ами представяте ли си колко инженери и работници трябва да работят в заводи, където правят наночастици, болести и не знам какво още. Ами нали трябва да ги натоварят на камиони и да ги заредят в самолетите. И пилотите да не знаят, че стоят на бомба? А като пръскат, как да пръскат само над София? Който е бил на “Хийтроу”, знае - по 1500 самолета кацат и излитат на денонощие, това е огромен трафик. И докато си говорим в момента, в атмосферата има между 12 000 и 16 000 самолета. И всички те пръскат и тровят?! Пилотът ще знае, че пръска собствената си любима?! 

- И за мен е много изненадващо как се вярва на тези неща, при положение че има толкова много информация на една ръка разстояние.

- Факт. Хората имат безкрайна нужда да вярват. Неслучайно когато една жена отиде на Стената на плача, може да се моли сама, защото женската вяра е много силна. Ако една жена повярва в нещо, няма кой да я отклони от вярата. А при нас, мъжете, вярата е малко по-така, ние сме си по-дървенички, ама щото сме мъже. От едната страна е физиката, всичко може да се сведе до физика. А от другата страна е метафизиката или това е философията. Там е човешкото познание и то е сигурно. Останалото е детска радост, бенгалски огън. 

Нищо лошо няма в глобалното затопляне до този момент

Веднага казвам защо. Никога светът не е бил по-богат, отколкото е в момента, никога не е бил толкова сит, колкото в момента. Милиарди хора вече се хранят всеки ден, по два пъти, по три пъти на ден. Детската смъртност от глад е почти сведена до 0. Все още, за съжаление, Световната организация по прехрана и земеделие (FAO) дава данни, че около 30 000 души на ден умират от глад. Често пъти това е поради невъзможността да си произведеш сам храна, най-човешката глупост. Липсата на адаптация към климатичните промени.

Затова пък около 3-4 млрд. души разбраха през последните 30 г., че са се хранели само с гарнитурата, те не познаваха какво е месо, а сега се хранят пълноценно. Много често се спекулира с това какво значи гладен и недохранен човек. Непрекъснато FAO вдигат норматива на калориите, които човек трябва да консумира. 

Светът е затлъстял, над 1 млрд. и 800 млн. души са с над нормално тегло

Храним се! Почти 2,5 млрд. тона зърно се произвеждат в света. Никога досега не е произвеждана толкова много храна. Лошото е, че се унищожава храна, хвърля се. Това е проблемът. 

Когато аз тръгнах да ставам студент, се говореше, че страшен глад ще настъпи, когато Земята стане с 10 млрд. души население, защото няма да стигне обработваемата земя. Сега сме 8 млрд., а гладът намалява. Земята може да понесе два пъти човешката раса, но не може да понесе това, което ние дишаме всеки ден. 

Замърсяването на въздуха е най-големият проблем, защото ние дишаме с честота между 15 и 50 пъти в минута. И всичко това влиза в нашите дробове. 

- Кои са най-големите замърсители на въздуха?

- Най-големите замърсители на въздуха са преди всичко фосилните горива. Не само по отношение на въглеродния диоксид, той е малката беля. 

На първо място, въглищата, след това нефтът, след това природният газ. Няма как светът да съществува без изобилна, лесно достъпна и евтина енергия. Как ще я добиете, това е отделен въпрос. Умираме веднага и на място без енергия. 

Въглищата са най-мръсната част от производството на енергия

Непрекъснато се увеличава потреблението им. В днешно време се добиват и се използват главно в енергетиката 8,5 млрд. тона въглища. Искам да го видя този фокус, който с някаква магическа пръчка ще махне тези въглища от енергийния микс в следващите 10 г. Аз лично не вярвам. В Европа намалиха с 20% ползването на въглища, САЩ намалиха добива и употребата на въглища с 40%, но Китай и Индия увеличават непрекъснато с всяка изминала година с поне 15% вноса и използването на въглища. Така че тук формулата “кьорав карти не играе” не играе. Защото ние сме в една кошница, няма въздух за милиардери, няма въздух за клошари, няма въздух за професори, няма въздух за пенсионери

Дори президентът на САЩ да дойде в София, и той ще диша същия софийски въздух. Това ни прави равни и свободни. 

- Изкушавам се да ви попитам какво очаквате да бъде времето в края на февруари?

- Засега се очертава да си завърши топъл, и то доста топъл, наднормено, няма как да бъде другояче. 

- Много благодаря за интервюто, мога да ви слушам цял ден, но ще запълним целия вестник. Желая ви хубав ден!

- Ами, професионално изкривяване. Благодаря и аз. Успех!

Цветелина ТОТЕВА


 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук