Иконата Левски, която всички ние познаваме днес, далеч не е била толкова добре приета и позната, колкото гласят легендите. Това сподели преподавателят в УНСС и автор на книгата „Публичният образ на Васил Левски“ проф. Ивайло Христов пред Наделина Анева в „Деня на живо“.

„Ореолът на Левски придобива по-големи размери едва след смъртта му и Освобождението. По време на дейността си едва ли е бил известен на повече от 1000 души. Той е бил просто един конспиратор. Приживе оценките за него са били малко хладни, включително и от Каравелов“, коментира професорът.

Съвременната ни представа за Васил Левски е, че неговите съмишленици по онова време са го приемали радушно, където и когато да се появи, но истината съвсем не е такава, според проф. Христов. За заможните българи той е бил анархист, докато бедните селяни рядко са притежавали смелостта да приемат мирогледите му.

„Въпросът за предателството се преекспонира. Това е като една мозайка. Ако я подредим по един начин, ще докажем, че поп Кръстьо е предател, а, ако я подредим по друг начин, ще докажем, че не е. Аз предпочитам да говоря повече за залавяне, отколкото за предателство. То идва повече в следствие на грешки, включително такива на самия Левски“, казва още гостът по повод трагичния край на Апостола на свободата.

Тезата за предателството на поп Кръстьо има своите привърженици и противници, като всяка една от страните има своите аргументи към хипотезата.

Признателността към Левски идва дълго след Освобождението, тъй като „битката за постове и кресла, свързани с пари, започва да обзема българското общество“, каза още преподавателят.