В обществото все още се задават въпроси относно продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране, могат ли да се ваксинират някои групи лица с имунен дефицит, съществува ли необходимост от поставяне на подсилваща доза ваксина, какъв дял от хоспитализираните са ваксинирани и неваксинирани.

Ето и отговорите на някои от тези въпроси според последните научни данни, разпространени на страницата на Министерството на здравеопазването във фейсбук.
 
Ясно ли е вече колко време след ваксиниране и след преболедуване се задържат антителата в организма?

Датски учени от Университета в Копенхаген публикуваха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че неутрализиращи вируса антитела се доказват и 6 месеца дори след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай публикуваха резултати от изследвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна.

При 70% от тях 12 месеца след първите симптоми се доказват антитела срещу рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, макар че те започват да намаляват след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите жени.

Подобно е проучването в Каталунския научен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също показват наличие на антитела в продължение на поне една година след преболедуване.

Интересно е, че хоспитализираните болни произвеждат по-голямо количество антитела, но способността на тези антитела да блокират нови варианти на вируса след това е по-ниска в сравнение с тази на преболедувалите без симптоми или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, но са по-защитени от повторна инфекция.

В процеса на изследването е установено, че няколко месеца след ваксиниране у преболедувалите се засилва имунният отговор, а 50% от неваксинираните болни от COVID-19 са податливи на повторна инфекция с бета варианта на коронавируса. Ако обаче се появи нов щам със съществени генетични промени, едва ли произвежданите антитела и клетки биха били толкова ефективни.

По-рано - през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при ваксинираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина.

Чуждестранни проучвания, а и в някои наши научни лаборатории, показват, че имунният отговор с образуване на антитела след ваксиниране срещу COVID-19 започва да намалява след 6-я месец, докато след преболедуване може да трае и повече от година.

Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да доведе до фатален изход или тежка клинична симптоматика с усложнения, избягването на които се цели с прилагането на ваксините? Трябва да се отбележи, че наличието на всякакви антитела срещу вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната протекция.

Съвместно проучване на гръцки и американски учени доказва, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела срещу S-протеинa на вируса, но в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у ¼ от преболедувалите. В това е смисълът на ваксинирането след преболедуване.

Задължително ли е да се поставя втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в периода след първата ваксина?

Не е задължително да се поставят две дози, защото срещата с причинителя на заболяването след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подпомага изграждането на по-напрегнат имунитет.

Също така, има данни, че „дългият“ COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране. Предполага се, че ваксината пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната инфекция, която вероятно е в основата на тези симптоми.

Ако преболедувалият е неваксиниран и е под 65 години, без имунен дефицит, 6 месеца след преболедуване една доза от ваксините при двудозов режим е достатъчна. Научни данни показват, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до образуване на имунна памет с неутрализиращи вируса антитела и специфични клетки.

Joseph Ebenger и колектив показват в сп. Nature Medicine, че нивата на специфичните IgG антитела, които са генерирани след прилагане на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди ваксиниране, са съпоставими с нивата на антителата, образувани след пълния курс на ваксиниране при лица, които не са боледували. Няма данни все още за трайността на имунния отговор след еднодозово ваксиниране на преболедували.

Вярно ли е, че ефективността на ваксините срещу Делта варианта на коронавируса намалява?

Колектив от английски учени, ръководен от д-р Лопез Бернал, през миналия месец публикува данни, че макар и с леко намалена ефективност, ваксините на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech дават добри резултати и срещу Делта варианта на вируса.

Например при първата ваксина двудозовият режим осигурява ефективност от 75% при Алфа варианта и 67% при Делта, а при втората ефективността след две дози е 93.7% при алфа и 88% при делта варианта. Тези данни подкрепят факта, че ваксините предпазват от заразяване, дори и с Делта вариант, голяма част от имунизираните.

Проф. д-р Мариана Мурджева, дм е завършила Медицински факултет при ВМИ-Пловдив, специалност медицина през 1985 г. ОНС „доктор“ от 1997 г. Магистър по здравен мениджмънт от 2011 г. (ФОЗ, МУ-Пловдив). Специалист по клинична микробиология и имунология. Работи като лекар –микробиолог в гр. Карлово от 1985-1988 г.

Заема последователно длъжностите асистент, старши и главен асистент в Катедрата по Микробиология и имунология на МУ-Пловдив. От 2001 г. е доцент по микробиология, а от 2012 г. е професор по имунология в същата катедра.

Началник на Лаборатория по Микробиология в УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Специализира в Англия, Унгария, Германия, Холандия. Има над 180 научни труда, над 250 научни участия в международни конференции и конгреси. Ректор на Медицински университет – Пловдив от м. септември 2019г.