"Надеждността на ваксините наистина е спорен въпрос. Но няма как 10 години да не правим нищо. Изследванията ще продължат", категорична е проф. д-р Мариана Мурджева.

"Ваксината не може да промени ДНК на човека. Макар че не разпознаваме всички вируси, които циркулират в нашето тяло.

Проф. Мурджева очерта кошмарен сценарий за България заради К-19

Ако сме преболедували, по-добре да се изчака с поставянето на ваксината поне три месеца. Честотата на нежеланите реакции е по-висока сред младите хора от 18 до 65 години", допълни имунологът.

"Южноафриканският мутант на COVID-19 е по-опасен от британския", категорична е тя.

Коя е тя?
Ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева е главен координатор на Експертен съвет по клинична имунология и член на националния ваксинационен щаб. Тя участва наскоро в онлайн​ беседа, организирана от студенти на тема "Здравната ябълка на раздора - ваксината срещу  COVID-19”.

Ето какво още каза проф. Мурджева за следващата К-19 вълна, коронавируса, ваксините и пандемията в интервю за "Марица":

- Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?
- Отговарям утвърдително на този въпрос, макар и с малко условност. Възможно е и причините за това са няколко.  Преди десетилетия ваксините изискваха култивирането на патогени, бактерии и вируси и тяхното обработване. Това изисква технологично време.

Медицината разполага с доста по-иновативни технологии, за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията. Сега обаче с новите  молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване може да бъде съкратен значително. 

С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира геномът на патогена  и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъкът S1 на COVID-19. И когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък. Ала това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимите клинични изследвания.

Всъщност девет месеца след възникването на епидемията ваксината е факт и това основателно буди много тревоги. При създаването на тези ваксини, особено РНК-вите, технологията позволява първите периоди - селекцията на имуногенната структура и дизайна, да се изготви за много кратко време.

То е в рамките на седмици, казват дори, че става за 8 дни. Хората обаче са подозрителни и с основание, тъй като клиничните изпитания не са завършени и това създава съмнение колко ваксината е надеждна.

Говорим за един кратък период на създаването, ала трябва да знаем, че част от технологиите, които се използват сега за създаването на ваксините, както и платформата им не е толкова нова. Тя е известна от повече от 10 години. Те се използват срещу онкохематологичните  заболявания, простатния карцином, меланома и други. А надеждността на ваксините наистина е спорен въпрос. Но аз бих попитала има ли какво друго да направим за нашето здраве?

- Какви са етапите на нейното създаване?
- Създаването на ваксините отнема четири етапа.

Първият е селекцията на имуногенната структура и дизайна. Този период може да отнеме няколко години. При ваксините срещу COVID-19, както споменах, тази  фаза беше много съкратена, защото имаше предварителни данни за разработени ваксини срещу SARS-1 и срещу MERS епидемията.

Втората стъпка е изпитанията на ефекта на тази ваксинална конструкция. Обикновено това става върху опитни животни - мишки или плъхове, а при COVID инфекцията са използвани маймуни макаци. Този ефект се изпитва за токсичност и обикновено от 2 до 4 години. И тук отново имаме едно силно съкращаване на продължителността на този втори етап от изпитванията на ваксината.

Третият етап вече са клиничните изпитвания за даване на научна оценка. Тук вече действията и процедурите са насочени към проверка на качеството на ваксината и те определят наличието на три фази на клинични изпитвания, всяка от които трае по две години. Така че те могат да продължат между 5 и 7 години.

Първата фаза включва по-ограничен набор от хора, която  се тества на тях. Това са доброволци. Те могат да бъдат няколко десетки. Втората фаза вече е с по-голям брой доброволци, на които се оценява безопасността, а не само имуногенността. И  третата фаза, която беше съобщена по време на клиничните проучвания на "Файзер" и "Модерна", трае около две години и в нея се провеждат изследвания на десетки хиляди доброволци. Те могат да бъдат дори 100 000.

Естествено, при двете ваксини, за които говорихме, тази фаза обхвана около 40 000 души за всяка една от тях. На половината от доброволците беше приложена ваксината, а на останалите - плаце​бо мен​ингитна ваксина. Особеното тук е, че тези фази се припокриват. Между втора и трета има известно припокриване. Времето обаче е критично и за това тези фази не могат да се направят в общоприетия за това срок. При тях се оценяват честотата на самия ваксинален продукт, какви са съставките на ваксината, и то не само активните, за които знаем доста какво съдържат.

През тези фази би трябвало да се оценят и неактивните съставки на ваксините, така наречените помощни вещества. Така че средно според първоначалния замисъл този процес може да трае едно десетилетие и дори 15 години.

Какво правим обаче в условия на криза. Говорим за ваксини, които се създават за около 9-10 месеца и минават през много бързи клинични изпитания. А в третата си фаза изпитанията, проследяващи имуногенността на ваксината, са регистрирани за кратък период - за три месеца и половина.

Това са реалностите. Няма как 10 години да стоим и да не правим нищо. Изследванията за ваксините ще продължат.

- А каква е тяхната ефикасност?
- Ефикасността на ваксината се измерва със степента, до която тя е способна да прави профилактика на заболяването, на инфекцията и на механизма на предаването. Обикновено ефикасността се определя и изследва при идеални, строго контролирани условия. Такива са клиничните изпитвания. Тя се сравнява между групата на ваксинираните и тези, които са третирани с плацебо. Те са при тестванията в третата фаза.

При ваксината на "Файзер" например е установено, че при тези 20 000, които споменах като имунизирани с нея, след втората игла са заболели в естествена среда 8 от тях. Докато при тези от другата група, които не са ваксинирани и са влезли като контрола при клиничното изпитване, са заболели малко над 160. Видно е 20 пъти разлика. При ваксината на "Модерна"  цифрите са сходни. 11 души в едната група срещу малко над 170 при другата група.

По отношение на ефективността са приемат за надеждни ваксините, които имат над 50-60% ефективност. Счита се, че те могат да предпазят населението от масово заразяване и да спрат епидемията при масовото си прилагане. Да напомня, че ваксината срещу грип, която за съжаление в нашата страна не се прилагаше така масово, както ни се искаше, има 40-60% ефективност. Не бива да забравяме, че с ваксиниране  са се спасили  милиони човешки животи в света.

- Как действат ваксините срещу коронавирус?
- Има яснота по какъв механизъм действат, защото тези факти излизат в публикациите в авторитетни списания до три месеца след инжектирането им. Това са изследвания за тяхната имунна активност. Вече е ясно, че след три месеца ваксината индуцира хуморален и клетъчен имунитет.

Хуморалният имунитет е свързан с изработването на антитела, които са много важни за превенция от инфекцията, защото те циркулират в кръвта и когато вирусът попадне там, тези антитела го посрещат. Нещо повече, те го неутрализират. Така че антителата имат неутрализиращ ефект. Не всички, разбира се, защото структурата на вируса е много разнообразна.

Първото звено на имунния отговор е х​уморалният имунитет. Второ звено е клетъчният имунитет, ко​йто се поддържа от лимфоцитите. Ролята им е важна, тъй като унищожават заразените с вируса клетки.

Доказано е, че при тези две ваксини три месеца след имунизацията се създават и такива клетки. Има и паметни клетки. Те пазят паметта за срещата с коронавируса. При следваща среща с него могат да организират един по-силен и надежден имунен отговор. Това е вторичният имунен отговор.

- Може ли ваксината да промени ДНК на човек?
- Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, трябва да има нещо, което да <210> помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен обратна транскриптаза, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро.

Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло.

Така че, теоретично и хипотетично, е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на "Астра Зенека" и "Гамалея", някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. Аденовирусният конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал е нулева.

- Ваксината действа ли при мутациите на вируса?
- Този вирус има над 12 000  мутации. Ала не всяка прави вируса отделен щам. Такива има и при грипния вирус. Тук обаче съществуват три мутации, които създават чувства на напрежение и тревожност. 

Една от мутациите е британската. А вторият е така нареченият южноафрикански мутант. Той има същата мутация както британската линия, само че има още една мутация. И оттам идват безпокойствата дали именно тази мутация ще докаже ефективността на ваксините. И тук са вече различните мнения на изследователите.  

Някои  твърдят, че тази мутация може да доведе до понижена ефективност на неутрализиращите антитела. Доказано е в едно изследователско проучване, че активността на антителата срещу тази генетична линия намалява десетократно. Това на този етап все още не е доказано категорично.

Други учени считат, че  е възможно клетъчният имунитет, който се смята  за доста ефективен и много надежден, да направи това, което антителата могат да сторят, като неутрализират вируси и по този начин попречат на свързването му с рецепторите на нашите клетки.

Доказано е също така, че при пациенти, при които изчезват неутрализиращите антитела, остават паметните клетки. Те именно подържат този имунен отговор. Така че надеждите на тези учени, които считат, че тази мутация може да бъде овладяна от ваксината, са насочени към клетъчния имунитет, а не към антителата.

- Ако сме преболедували коронавируса и имаме изградени антитела, трябва ли да се ваксинираме?
- Не препоръчваме веднага ваксинация, ако преболедувалият има достатъчно антитела, макар че те не са единственият критерий за имунна защита. По-добре да се изчака с поставянето на ваксината поне три месеца след преболедуването, докато се предполага, че все още организм​ът на човек има имунен отговор, защото над 79-80 от изкаралите болестта имат имунна защита.

При някои обаче това продължава по-дълго време. Установени са случаи на преболедували с антитела след шестия, а при нас имаме и след осмия месец. Тези, които са били на конвалесцентна  плазма, също трябва да изчакат поне 90 дни, преди да се ваксинират, защото тя също съдържа антитела, въпреки че техният живот е по-кратък - около месец.

- Който е ваксиниран срещу COVID-19, ще може ли по някакъв начин да го разпространява? 
- Самата ваксина не води до това вирусът да се развива в нас, защото ваксините, които споменахме, съдържат само една структура на вируса. Тя няма признаци на живот и не може да се превърне във вирус. Така че самата ваксина и самото имунизиране не водят до разпространение на вируса. Обаче ние може да сме се заразили два или три дни преди поставянето на първата инжекция.

Ако имаме тази ваксинация след заразяването, възможно е след 10-12 дни да развием признаци на заболяването, защото вирусът е в нас. Той все още няма да е неутрализиран от създадените от първата инжекция на ваксината антитела. Така че можем да разпространяваме този вирус, ако кашляме и кихаме например и го отделяме с нашите пръски.

Възможно е, ако заразяването стане между първата и втората доза, отново да развием заболяването, макар и в по-лека форма. Защото пак няма да имаме достатъчно количество антитела и клетки, които да ни предпазят от размножаването на този вирус. При определени условия можем да заразяваме, но не в такава степен, както, ако сме се заразили преди поставянето на първата доза на ваксината.

- А какво става след втората инжекция и ако минат 14 дни?
- Както казах, ваксината не е стерилизираща. Тогава вирусът може да бъде допуснат в нашите телесни кухини. Той би могъл да се размножи, но ние няма да допуснем чрез антителата и клетките  да достигне такива големи концентрации, които да доведат до сериозни оплаквания и клинична картина, която по тежест да бъде сравнена със заболяването.

- Оказва ли влияние ваксината върху репродуктивната способност и може ли ди се приложи на бременни жени и кърмещи?
- Няма такива данни, поне от продуктовите характеристики на изследванията, които са правени на ваксините. При ваксините на "Файзер" и "Модерна" се споменава, че не са изследвани при бременни жени и при деца.

- Кои хора с автоимунни, онкологични и хронични заболявания не би трябвало да си поставят ваксина?
- Липсват завършени клинични изследвания от независими източници за тези заболявания. Производителите на ваксините съобщават, че по време на тяхното изпитван​е част от доброволците са били с диабет или с хипертония.

Статистически няма значима разлика между нежеланите реакции при доброволците с хронични заболявания и другите, които са били напълно здрави.

Ако пациентите са с контролирани заболявания, ваксината може да се постави. В случай че са в остра фаза в развитието на болестта, се препоръчва да не се извършва имунизация. Така има рестрикции и за алергиите.

- А какви са нежеланите реакции при поставянето на ваксината?
- Освен локалните реакции на организма, като болки на мястото на убождането, малки алергии, втрисане, температура,  адинамия (силна отпадналост)  и други,  има два интересни факта, на които трябва да се обърне внимание и да се знаят от всички онези, които желаят да се ваксинират.

Първият  е, че малко по-ниска честота на такива нежелани реакции и събития се съобщава при възрастните, които се ваксинират. Става въпрос за хората над 65 години.

Честотата на нежеланите реакции е по-висока сред младите хора от 18 до 65 години.

Вторият интересен факт е, че по-често тези събития се съобщават след втората доза, отколкото след първата. При мен се получиха същите нежелани реакции след втората доза, и то генерализирани. Те бяха адинамия и с наченки на втрисане, по-близки до тръпки. Всички обаче отминават.