Завистта ни пречи да покажем културното си наследство. За да има държавни пари, от обектите да се отделят приоритетни. Това заяви в интервю за „Монитор” археологът проф. Николай Овчаров.
- Проф. Овчаров, след като преди две години в монголската столица беше открит паметник на кирилицата, предстои такъв монумент да бъде открит и в Антарктида. Как сте стигна до тази идея?
- Тази моя идея беше подкрепена от Великия приор на Ордена на тамплиерите ген. Румен Ралчев и от посланика на Монголия проф. Лхамсурен Дугержав, който се е занимавал с научни изследвания на Ледения континент и след приключване на мандата си ще ги продължи, от ръководителя на българската полярна експедиция проф. Христо Пимпирев, както и от многобройни приятели и съмишленици на тази идея. Впрочем Монголия е втората азиатска държава след Казахстан, която пише на кирилица. Проектът е подкрепен от Ордена на тамплиерите у нас и е дело на Младен Станев - приор на организацията на Ордена на тамплиерите във Варна и член на Българо-монголското дружество. В монумента, който е висок 2,3 метра и е изработен от няколко метални сегмента, са вградени капсули с пръст от Велико Търново, София, Плиска, Преслав, Варна и от гроба на хан Кубрат край Малая Перешчепина – все свети за България места. Самата скулптура е изработена от хром-никел и месинг и тежи почти 100 килограма. Основата е изградена във формата на триъгълник, а цялата конструкция е съобразена с тежките условия там, така че паметникът да издържи на вятър със 120 км/час. Монументът ще бъде закаран в Антарктида от антарктиците по време на 25-ата юбилейна експедиция, която се очаква да замине до края на февруари. Български и монголски антарктици ще изберат най-точното място за него. Предвижда се той, както и параклисът при българската база там да бъдат открити през есента, когато българската полярна експедиция ще отбележи четвърт юбилей.

- Възстановяването къде в автентичен, къде в не толкова автентичен вид на немалко крепости, вдигането на паметници в последните години не е ли малко прекалено, както критикуват някои специалисти и не дотам специалисти?
- Аз не съм привърженик на вдигането на крепости до керемида и до покрив, каквито увлечения имат някои колеги. Всичко в реставрацията трябва да се прави умело, без да се издигат зидове и стени догоре. Освен това нямаме и пари да го направим. През изминалите години, още преди приемането ни в Европейския съюз, работехме по няколко програми – по предприсъединителната ФАР, след това по 3.1 „Регионално развитие”, по тях бяха направени много хубави неща с един добър облик. За съжаление група хора атакуваха всичко, използвайки това, че действително имаше някои проблеми. Нормално е, когато човек работи, да допуска и грешки, но който е виновен, трябва да поеме и своята отговорност. Сред тях бяха такива хора, които бяха одобрили тези проекти, като например бившата шефка на Националния институт за паметници на културата Йорданка Кандулкова. През 2008 - 2009 г. тя одобряваше тези проекти. Естествено, имаше грешки, както се случи с крепостта Кракра край Перник, където имаше гафове, но преди това имаше одобрение от експерти. Затова вината трябва да се поеме, но не от Министерството на културата в сегашния му състав или от министъра в оставка, а от хората, които някога са давали разрешения. На фона на лошо направени проекти ние имаме и над 30 добре реализирани, сред тях е крепостта Мали Цари град. Също така и Перперикон, който благодарение на консервацията привлича годишно по
250 000 – 300 000 човека. Има много добре изпълнени проекти в Мезек, Хисаря и много други. От цялата програма бяха извлечени един-два лоши и се заключи: лоши са. Аз съм против това да се дава оценка на ангро, а да се посочват само тези, в които има грешки. Благодарение на европейските средства, тъй като държавата няма пари за цялата тази работа, ние успяхме да направим много от обектите в един доста приемлив вид. Сега предстои вторият етап от раздаването на тези средства и вече се чува вой. Въпросът занапред е да приведем обектите във вид, който да накара туристите да дойдат и да влязат в тях. Става въпрос за пътища и инфраструктура, които изискват много средства.

- На някои места имаме нелоша инфраструктура, но въпреки това посещаемостта е унизително малка. Защо се случва, след като България е трета по археологически паметници след Италия и Гърция, да не успяваме да привличаме туристи като тях?
- На първо място ни пречи прословутата българска завист. Към нея се добавя известна доза и користни намерения. Има и друго - за пет години ние не можем да постигнем това, което другите са градили и постигнали от десетилетия. Въпреки това аз съм убеден, че се движим в правилна посока. Въпросът е да използваме максимално добре средствата, които имаме, като рекламата също се насочи в тази посока. В днешно време много е важно да се рекламират културно-историческите паметници. Ако това се прави, то е въз основа на някои програми на медии, но без експертното мнение на специалистите и на Министерството на културата. Ние трябва да използваме максимално културните паметници и да ползваме европейските фондове. Например в момента имаме проблем с едни европейски пари за Перперикон. Заради обжалване на обществена поръчка сме на път да изгубим около 1,5 млн. лв. спечелени пари по Норвежкия финансов механизъм. Причина е лошо направеният Закон за обществените поръчки, поради което фирмите много лесно могат да обжалват. Във всички сфери на икономиката, като и в културата ние губим от несъвършено направените закони.

- Много ваши колеги споделят, че държавата отпуска унизително ниски суми за разкопки, а в същото време има амбицията да развива културен туризъм. Имат ли основание тези нападки?
- Нещата тук са по-особени. Археолозите у нас никак не сме малко, около 380 човека. Ако всеки от нас поиска да има по един обект само за себе си, това са повече от 300 обекта. Как е възможно всеки един от тях да се финансира поне със 100 000 лева?! Не е възможно. Тук говорим за средства, които държавата, естествено, няма. Ето защо аз отдавна съм казвал и казвам - необходима ни е стратегия, т.е. да се посочат приоритетни обекти, които да бъдат финансирани приоритетно. Това не означава, че не бива да бъдат финансирани и по друг път. Моите колеги трябва да се научат да търсят и да намират средства така, както аз съм се научил. Например има възможност чрез общините. По крепостта Урвич край София е работено само с финансиране от софийската община, а община Търговище даде парите за Мисионис. Там дават по 30 000 – 40 000 лева на година. Могат да се използват и спонсори, макар и такива в България да не се намират лесно, но трябва да се търсят. Колкото и да е трудно, точно от спонсори за Мисионис всяка година имам около 9000 – 10 000 лева. Просто средства трябва да се търсят, да не се разчита само на държавата. Щом аз мога, значи и другите могат. Просто колегите да обикалят общините, да създават добри отношения с кметовете, да създават контакти, да им обясняват колко е важно да бъдат разработени тези обекти. Ако на всички обекти се отпуска по малко, нищо няма да се свърши. Затова да се дават държавни пари за приоритетни обекти. Лошото е, че повечето колеги не гледат на археологията като на обществено, на историческо значимо дело, а като на трамплин за осъществяване на лични интереси.

- Имате ли достатъчно финансиране за предстоящия археологически сезон?
- За Перперикон има достатъчно финансиране. За него аз не съм молил, държавата просто е разбрала, че това е нещо, което си струва, и превежда средствата на община Кърджали, за да се развива този изостанал край. Ние показахме, че нещата могат да се променят.