Изследователска експедиция, проведена между 17 и 28 юни 2025 г. в Монголия, хвърля нова светлина върху драматични събития от XIII век, оставили трайни следи в българската история.
С подкрепата на „Експлорърс клуб България“ и под научното ръководство на проф. Николай Овчаров, екип от български учени и журналисти, сред които проф. Николай Кънев, инж. Младен Станев и Георги Карамфилов, посети важни исторически обекти в Монголия със съдействието на местни учени от Академията на науките в Улан Батор.
Основна тема на експедицията е големият татарски поход от 1236–1242 г., при който след разгрома на Волжка България, куманите и руските княжества, монголските войски нахлуват в Централна Европа и стигат до българските земи.
През зимата на 1242 г., при завръщането си от Унгария, отрядите на хан Бату и хан Кадан преминават през Белград, Видин и Сърбия, достигайки до Търново – столицата на България. Под натиск, управлението на малолетния цар Коломан I Асен признава върховенството на Монголската империя и се задължава да плаща данък.
Монголите опустошават Велики Преслав, Шумен, Овеч и Варна, като оставят следи от пожари и разрушения и по течението на Русенски Лом и Дунав. Археологически разкопки в Червен, Свищов, Силистра и други средновековни градове потвърждават мащабите на разрухата. Има данни за походи дори до Константинопол и Тракия.
В Каракорум, столицата на Монголската империя, управлението преминава през сериозни вътрешни борби между наследниците на Чингис хан. В този период до Монголия стига и прочутият монах Вилхелм Рубрук, пратеник на френския крал Луи IX. Макар и да не преминава през българските земи, Рубрук отбелязва съществуването на младия цар Михаил II Асен, "угнетен от игото на татарите".
По време на престоя си в Каракорум през 1253–1254 г. Рубрук открива множество отвлечени европейци, включително и български занаятчии. Особено внимание привлича френският ювелир Гийом Бушие, отвлечен от Белград, тогава в границите на България, който изработва прочутото Сребърно дърво в ханския дворец. Това свидетелства за практиката на монголите да отвличат занаятчии от завладените територии.
Очакванията на българските учени са, че бъдещи открития в монголски музеи и археологически обекти може да разкрият още материали за българското присъствие в сърцето на Монголската империя.
