Българският елит е длъжен да познава историята си и да носи отговорност към фактите. Това казва историкът проф. Пламен Павлов в интервю, пише epicenter.bg.
- Проф. Павлов, каква е историческата истина - има ли роля Граф. Игнатиев в обесването на нашата национална икона Васил Левски?
- Може да прозвучи нескромно, но аз самият съм написал 3 книги за Апостола - неговия живот и дело, с най-големите документални детайли, които съществуват. Нямам, разбира се, претенции да имам монопол върху живота и делото на Васил Левски.
По повод на скандала в тв ефира снощи, ще си позволя само да кажа, че поведението и на журналиста, и на политика смятам за недопустимо, особено по повод на един чужд политик, работещ за руската империя по онова време. Всичко това да се обявява за обида към паметта на българския народ, ми се струва нелепо.
По време на споменаваните събития Игнатиев е генерал, а не граф - такъв става по-късно за своите заслуги към руската империя, бил е и външен министър на Русия.
Не е вярно, че той е създател на нашия национален идеал, но е истина, че е в основата на Санстефанския мирен договор. Националният ни идеал е много по-древен - има Паисий, има Раковски, има Васил Левски, има Христо Ботев и апостолите на Априлското въстание.
- В последните години наистина се заговори за "роля на Игнатиев" в екзекуцията на Апостола, има ли някакво историческо основание за такива твърдения, преди време и Иво Инджев говори затова?
- Тази теория, че Игнатиев има някаква роля в обесването на Левски, се говори отдавна. Тези, които я коментират, се подкрепят от няколко писма на Игнатиев. Едното е на Найден Геров, който по онова време е бил вице-консул в Пловдив, но разполагаме само с отговора на Игнатиев.
Геров предложил да отиде в София и да наблюдава процеса срещу заловените след обира на хазната в Арабаконак български революционери. Самото писмо на Геров, както казах, не е запазено. Отговорът на Игнатиев е в забраняващ на Геров да има отношение по въпроса.
Друго писмо на Игнатиев пък е изпратено до неговите началници в Петербург, а в него се казва, че всичко е свършено, двама са обесени, други са заточени и това е. Да се правят обаче от тези фрази генерални заключения, че Игнатиев е пратил Левски на бесилката, е погрешно. Не е правилно също така да се твърди, че Русия по онова време е имала общо в революционната организация у нас.
Игнатиев е имал много силно влияние върху османското правителство и някои велики везири. Проблемът е, че комисията, която осъжда Васил Левски, е от хора на Митхат паша, който не е под влияние на Игнатиев. Ето защо съм категоричен, че не бива да се спекулира с историческите факти и документи - това е нередно и неправилно.
Игнатиев по онова време, както споменах, е от военното крило на руската дипломация, което работи за връщането на влиянието на Русия в Черноморския басейн.
- Какво е било отношението на самият Левски към Руската империя по онова време?
- Крайно е било отношението му. Бил е обект на интереса им, но ясно е казвал, че им е хванал "шмекериите" и е наясно с чуждите интереси към страната ни, включително и тези на Русия. Затова казвам, че крайните русофилски или русофобски позиции към историята, са плод на емоции, които не са полезни.
Левски не е изключвал Русия да е съюзник на България, но на равноправни начала. Това личи от неговата цялостна дейност, както и на неговите съратници. Апостола е казвал, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи. Той е имал проевропейска ориентация, каквато са притежавали всички наши революционери от онова време.
- Трябва ли в съвремието ни да се правят публични дискусии, дебати по тези противоречиви исторически теми, както предложи един журналист-анализатор?
- Не мисля, че такива публични дикусии биха довели да положителен за обществото ни ефект.
