Използването на историята за създаване на изкуствен политически имидж е често срещана практика, при която някои изследователи избират да служат на властта в името на бърза кариера. Това мнение сподели пред БНР историкът проф. Петко Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Според него историята често е била „насилвана“ от конюнктурата, но истинското предизвикателство е в запазването на независимост – позиция, която днес се оказва едновременно трудна и скъпа.
Проф. Петков предлага нов прочит на общественото разделение, като призовава да излезем от клишетата на русофилството и западофилството.
Той подчертава, че най-важният ориентир трябва да бъде българофилството, измервано чрез отношението към общите национални проблеми и благоденствието на страната. Според историка липсата на национално сцепление е стар комплекс, който пречи на обективния поглед върху миналото ни.
В анализа си той обръща специално внимание на начина, по който 3 март бе обявен за национален празник през 1990 г. – чрез указ, без широко обществено допитване. Това действие е довело до прекомерно сакрализиране на датата и е наложило мита, че граф Игнатиев е авторът на нашия национален идеал.
Проф. Петков категорично възразява срещу тази теза, определяйки я като унизителна за нация с 1300-годишна история. Той припомня, че българските цели са формулирани много преди Руско-турската война и са получили международно признание още със създаването на Екзархията.
Историкът цитира и малко известни факти за ролята на Русия, която според него винаги е преследвала собствените си имперски интереси, често разминаващи се с копнежа на българите за самостоятелно освобождение.
Като пример той дава инструкциите на граф Игнатиев от 1875 г., с които се цели спиране на подготвяното от Ботев и комитета му въстание, определяйки го като вредно за руската дипломация по онова време.
В заключение проф. Петков апелира за коректно боравене с фактите, вместо работа с въображаеми внушения.
Той е на мнение, че ако историците бъдат оставени да работят без политически натиск, те могат да предложат разумен и обединяващ прочит на миналото, който обаче не е удобен за онези, чиято цел е да поддържат разделението в обществото.
