"Формално сме свободни. А дали сме одухотворени – това зависи от всеки от нас." С тези думи историкът Пламен Митев, преподавател в Софийски университет Св. Климент Охридски, коментира как днес разбираме свободата – 148 години след подписването на Санстефански мирен договор пред bTV.
По думите на проф. Митев, ако сравним усещането на българите през 1878 г. с днешните спорове около датата, ще видим съществена разлика.
"Нашите предци са вярвали, че този ден им открива нов свят и ново бъдеще", подчерта той.
За тогавашните българи 3 март е бил не просто дипломатически акт, а начало на възстановена държавност.
Предварителен договор, голяма надежда
Историкът напомни, че още тогава е било ясно, че договорът е "прелиминарен" – предварителен. Самото му заглавие подчертава, че окончателният мир следва да бъде уреден от международна конференция на Великите сили – което по-късно се случва чрез Берлински договор.
Но това не намалява символния заряд на датата.
Цената на свободата
Като най-подценяван аспект проф. Митев посочи жертвите. Около 12 000 души Българско опълчение. Близо 20 000 доброволци в тила на османската армия. Между 40 и 50 хиляди жертви сред мирното население.
"Много често оставаме с усещането, че свободата ни е дарена. А всъщност не е така", подчерта той.
В заключение историкът очерта две опасности: Да забравим собствената си история и да следваме чужди интереси вместо националните. Защото свободата не е еднократен акт, а е исторически, морален и личен процес.
