Агенти получавали 3000 гроша за информация срещу Апостола, сред тях, за съжаление, е имало и българи. Това каза в интервю за "Стандарт" историкът проф. Пламен Митев.

- Проф. Митев, струва ми се, че с всяка изминала година отбелязването на тази черна за България дата - обесването на Васил Левски, става все по-скромно. Имам чувството, че националната ни памет влезе в режим "delete". Вие имате ли подобно усещане?

- Принципно съм съгласен с тази Ваша констатация. Но за мен не е толкова важно дали е скромно или по-шумно отбелязването на една или друга дата от нашия исторически календар. Особено, когато става дума за личности от ранга на Васил Левски, Георги Раковски, Бенковски, Каравелов, Ботев - да не се връщаме назад в средновековното ни минало. По-важно е с какво помним тези личности. Как сме възприели техните уроци.

В последните 30-ина години някак се поуморихме да представяме Васил Левски като най-великия българин, като иконата в нашата национална история. Сякаш привикнахме с тези силни думи и те с времето започват да се обезценяват, защото ги използваме за какво ли не. Виждаме в ежедневието как големите идеали и мечти на Васил Левски всъщност се обезценяват пред очите ни.

- Защо историците, като че ли не могат да достигнат до единомислие за най-важните биографични данни на Левски?

- И преди Освобождението се спори за подобни неща. Дали ще става дума за царуването на Симеон или онова, което ни е оставил Иван Асен II, или защо Иван Шишман е довел България до положение да бъде лесно завладяна.

Самият Левски се появява на политическата сцена с някакви конкретни решения на въпроси, които звучат толкова елементарно и въпреки това започват непрекъснати спорове - типично по нашенски: оплюване на противника, скандали от всякакво естество. И в крайна сметка се оказва, че от всички балкански народи българите не постигат онова, за което са мечтали поколения наред, защото политическият ни елит не е достатъчно зрял, няма опит, не знае как да го направи, не иска да се откъсне от злободневието, в което се е потопил. И това се повтаря през 40-50 години във всички следващи следосвобожденски години, та до ден днешен.

- Коя е датата на обесването на Васил Левски 18 или 19 февруари?

- С риск да предизвикам допълнителни спорове сред Вашите читатели аз бих казал, че най-вярната дата е 6 февруари.

- По стар стил.

- Да, но това е истинската дата, на която е извършена екзекуцията. През 1916 г., когато в България официално се възприема Григорианският календар, тоест новият стил, в календара са добавени 13 дни. На 1 април 1916 г. българите се събуждат с датата 14 април.

Голямата разлика между 18-и и 19-и февруари се дължи на това, че разликата между стария и новия стил през XIX век е 12 дни. А за XX век - 13 дни. Когато едно събитие се случило през XIX век, за да можем да го отбележим по новия стил трябва да добавим само 12 дни, а не 13 дни, както е за събитията от ХХ век. Някъде след 1916 г. постепенно се налага датата 19 февруари. А, за съжаление, в традицията на нашия народ е нещо, което е придобило гражданственост, много трудно се променя.

- Коя е годината на раждане на Апостола? Защитавате тезата, че не е 1837 г., а 1840 г.

- Аз съм един от авторите на тази публикация в сп. "История" преди няколко години, в която предложихме новата дата...

- На какво се базирате?

- Всичко тръгна от изследванията на един млад специалист от Софийския университет, който откри нови документи в Османския архив в Истанбул. Става дума за регистри, които са се водили в Османската империя много последователно, редовно и сериозно. На основата на тези регистри от подвластното християнско население се събират данъците.

Колегата Григор Бойков - млад и много добър специалист в областта на Османистиката, в момента работи във Виена, намери няколко последователни регистъра за мъжкото население на Карлово през 30-те, 40-те и 50-те години на ХтХ век. В тях се отразяват всички представители на мъжкото християнско население по села и градове. И засичайки информация в продължение на повече от 15 години - за първи път името Васил, син на Иван Кунчев, се появява през 1844 г., като там е отбелязано, че Васил е на 4 години. Което автоматично означава, че той е роден 1840 г. Имаме регистри преди 1840 г., но там името на Васил не се споменава.

- Откъде тогава тръгва информацията, че Васил Левски е роден през 1837 г.?

- Веднага след Освобождението се появяват първите писани биографии за Апостола. И в публичното пространство възникват спорове кога точно е роден. Във връзка с откриването на Паметника на Васил Левски в София, семейството на сестрата на Левски - Яна, се събира заедно с братовчедите на Апостола и особено Васил Караиванов - много близък приятел, съратник на Васил Левски и активен член на революционния комитет в Карлово. Семейството решава, че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. Нямаме запис в църковните кондики, нямаме други документи, по които да бъде установена тази възраст.

- Доскоро се говореше, че залавянето на Васил Левски е едва ли не случайно. Но новите документи от Истанбул сочат, а и Вие сте стигнал до този извод, че още преди обира в Арабаконак турските власти са знаели кой е Левски. От къде и какво са знаели?

- Седмица преди да се извърши обирът при Арабаконак, в един доклад на Дунавския вилает от 16 септември 1872 г., Хамди паша информира великия везир, по това време Мидхат паша, че в българските земи функционира много широка комитетска мрежа, която има за цел организиране на въстание. И че един от водачите й е Васил Левски. Поименно се споменават конкретни дейци, около 10-тина комитети в Тетевен, в Етрополе, в Ловеч, в София и в други градове.

Това показва, че става дума за информация чрез шпионската мрежа, която се поддържа от турската полиция. И е доказателство, подкрепящо това наше съждение. Откриваме го и в телеграмата на търновския санджак, който на 28 декември 1872 г. иска да се похвали пред великия везир, че Левски вече е арестуван.

И той споменава, че "издирваният от 6-7 месеца Васил Левски, за когото сме придобили над 60-70 негови писма, най-после е заловен". Тази информация, че той е издирван от 6-7 месеца отново потвърждава сведенията, които Хамди паша подава на Мидхат паша, че наистина Васил Левски е известен. Че той е водачът на комитетската мрежа във вътрешността на страната.

- В тази мрежа само турци ли са били информаторите или е имало и съмишленици на Левски?

- Това е голямата енигма за нас, историците. Защото и в новите, но и в други документи се вижда, че има българи, които са използвани за агенти. Ние знаем имената на някои от тези агенти, още преди да открием новите документи в Османския архив в Истанбул. Става дума за техните псевдоними. Те се цитират в различни телеграми, които си разменят управителите на санджаците в Дунавския вилает.

Но по-важното е, че в този доклад, който споменах от 16 септември, Хамди паша иска одобрението на великия везир за отпускане на допълнителни средства за финансиране на дейността на агентите - включително агенти под прикритие. И в последващите няколко месеца - октомври-ноември, ако се анализира цялата тази документация ще се види, че наистина в резултат на искането следващият велик везир Рушди паша се съгласява да се изплащат суми до 3000 гроша месечно на всеки агент.

А в случай, че подаде ценна информация, може да получава много по-голяма парична награда. Само за пример ще Ви дам заплатата на едни от най-добрите ни учители, от ранга на Ботьо Петков, на Сава Филаретов, на Добри Чинтулов и т.н. - годишната им заплата се движи между 10 000 и 12 000 гроша.

- А тези агенти са получавали 3000 гроша.

- 3000 гроша на месец, при положение, че ако дадат ценна информация, са можели да получат и повече. И за мен лично най-големият проблем възникна като шок, признавам си. Информацията е от новите документи - турските власти са се сдобили с две писма на Любен Каравелов, които са изпратени до Васил Левски, преди той да ги получи. И дори Хамди паша информира великия везир, че са успели да придобият двете писма - да ги преведат на турски и да ги върнат на куриера и след това те попадат в ръцете на Васил Левски.

- А дали самият Любен Каравелов не ги е предоставил, имайки предвид неговата, да кажем вражда, с Левски по повод мястото и ролята на Русия?

- Изкушението да хвърлим вината върху Любен Каравелов е голямо. Но по същия начин можем да обвиним още две-три лица, все знакови. Затова много трудно бих си позволил да изрека техните имена. И да кажа, че те са потенциалните предатели или са помогнали на турските власти тези писма да достигнат до ръцете на Хамди паша. Защото ние знаем имената на куриерите, през които е минало едното и другото писмо. Става дума за най-доверените хора на Васил Левски.

Достатъчно е да спомена името на Матей Миткалото, защото в крайна сметка той носи тези две писма в Стара Загора на Левски. А преди това са минали през ръцете на Христо Иванов-Големия, евентуално Данаил Попов, евентуално Никола Обретенов. Това са имената на куриерите, през които преминава пощата Букурещ-Гюргево, Букурещ-Турну Мъгуреле, от Турну Мъгуреле към Ловеч, от Русе към Ловеч и Търново и оттам вече към Стара Загора. Но не смея категорично да твърдя по никакъв начин кой е.

- Нека поговорим за залавянето на Левски или по-скоро за предния ден, втория ден след Коледа, когато той тръгва по онова вече несъществуващо мостче, където са заптиетата. Излязоха много версии - че в конкретния момент за предателството роля са изиграли Поплукановите. Така ли е? Особено от гледна точка на това, че в последствие Марин се издига и дава пари за Паметника на Васил Левски? Това ли е нашата българска действителност и история?

- Докосвате с въпроса си най-болезнените рани на българската историческа наука по отношение на Васил Левски.

- Защо историците?

- Защо ние не се уточним по между си кой прав и кой крив и да кажем най-после истината. Не можем да я кажем.

- Но Вие достатъчно сте изследвали този ден. Какво точно се случва?

- За съжаление, и аз не съм толкова склонен с лекота да приема, че срещата при Пази мост е изиграла фатално значение, фатален ефект за разкриване на Васил Левски, за неговото залавяне. И един-единствен риторичен въпрос може да обясни защо така не съм на мнението, което стана много популярно през последните 20-30 години. Че всичко като информация тръгва от тази злополучна среща при Пази мост.

Моят риторичен въпрос винаги е бил един и същи. Ако те са се усъмнили в Левски, откъде са знаели, че точно там ще пренощува? И то точно в това ханче, защото там има две ханчета. Ако те са проследили до момента на влизането на Левски в ханчето - те нямаха да имат времето да се върнат до Ловеч, да се организира цялата тази група, която ще отиде към призори - 4 часа, да извърши ареста на Апостола.

А и Христо Латинеца, който в момента е държател на ханчето, излиза на няколко пъти, влиза - той би забелязал тези турски заптиета, които следят и наблюдават дали Левски е там или не. На този въпрос никой не отговаря. Защото, за да се отиде в това ханче по нощите, означава да имаш предварителна информация. Ами, ако не е останал да спи там? Да е минал през ханчето, да се е видял с когото трябва и да продължи през нощта да пътува? Тоест има нещо, което остава неизяснено.

- Може би наистина са имали предварителна информация, че той ще отиде там и ще спи там.

- За мен тази информация със сигурност е съществувала. Но целият проблем е в обстоятелствата. Не разполагаме с нито един документ.

- Но все пак се знае, че Сиртов в последствие очевидно е бил толкова разстроен, разбирайки че Левски е заловен, че не е искал да говори почти с никого. Пропил се, сложил край на живота си. От него тръгва, че е казал на онази фамилия Поплуканови...

- По принцип фамилията Поплуканови е била информирана за възможните места, където Левски би пренощувал, където би се спрял. Те познават цялата комитетска мрежа в района на Ловеч и Троян. Неслучайно и Никола Цвятков, който го съпровожда, знае пътя. Но за мен съмненията тръгват по принцип при обстоятелствата, при които властите научават кои са ловешките дейци.

Всъщност информацията за ловешките дейци тръгва от разпитите на Димитър Общи. Той пръв споменава Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, казва попа без да уточнява кой поп. Става дума за Иван Драсов, който всъщност е член на революционния комитет в Ловеч, но той в този момент е напуснал Българско, за да продължи образованието си в Чехия. И фактически тази информация дава основание на властите да арестуват Марин Поплуканов и Димитър Пъшков и да ги изпратят към София след няколко дни престой в Ловеч.

И заедно с тях е изпратен и поп Лукан - бащата на Марин Поплуканов. Но, когато правят очна ставка на Димитър Общи с поп Лукан, той казва: Не този поп, онзи поп беше еди-кой си. И споменава вече името на поп Кръстю. След което поп Кръстю е арестуван в Ловеч. Той остава едно денонощие в конака арестуван, след което е освободен. И тук възниква големият въпрос: Защо той е освободен?

- Да. Но в последните години някак си реабилитацията му вървеше много силно.

- Аз и за това съм много предпазлив. И не искам да се впиша в този хор, който върви по линия, така ще го кажа на политкоректното говорене. Защото стана модерно, коректно да се оправдаваме, че поп Кръстю е невинен и че той няма никаква роля. Станаха споровете как да се прочете една телеграма от Мазхар паша до търновския управител, в която се иска допълнителна информация и досието на нашия агент - дали е поп Кръстю или е поп Христо.

Заради сложната граматика в османския език не агент е попът, а всъщност агент е собственикът на лозето, където са се провели съвещанията, за които става дума в тази телеграма. И някак си този спор се разми в публичното пространство и доведе до допълнително налагане на тезата за невинността на поп Кръстю. Ние разполагаме с различни документи за поп Кръстю. Но за мен има един, който някак си остава встрани от погледа ни и е лесно да не му обръщаме внимание.

Преди 10-ина години сръбски колеги публикуваха материали от сръбската полиция, от които се вижда, че поп Кръстю е осъден ефективно за кражба на пари от Раковски по време на Първата българска легия - 1862 г. Защитниците на поп Кръстю си затварят очите пред това твърдение. И някак си се забравя, че ако веднъж си посегнал... Да, всеки може да се промени. Но тук става дума за категорично доказателство. И то публикувано от сръбски колеги, които нямат нищо общо с нашите спорове.

- Носим ли в сърцата си мечтата, заветите на Левски и изпълнихме ли тези завети?

- Категорично не. Не сме ги изпълнили.

- Каква беше мечтата на Левски?

- Мечтата на Левски беше за една силна, независима, целокупна България. България, която да бъде част от модерния европейски свят. Ние много често започнахме да повтаряме, че нашата ориентация е евроатлантическа, което някак си означава, че не сме били в Европа. Да, идеологически, политически сме били свързани с някакъв друг източен лагер. Но това не означава, че сме били извън Европа и едва сега сме си намерили мястото в нея. Левски го е осъзнавал, Левски е казвал, че ние сме част от Европа. Да бъдем като другите европейски народи - това е неговата мечта.

- Нещо повече. За Русия той казва, че това не е целта на национално-освободителното движение и те няма как да подкрепят това.

- Много от нашите водачи на национално- освободителното ни движение са били критично настроени към съществуващия модел на управление на тогавашна Русия. И за тях не Русия е била примерът. По-скоро, не го казвам за политкоректността, примерът на тогавашните наши възрожденски революционери са били САЩ.  Каравелов го казва в почти всеки брой на своя вестник "Свобода", а по-късно и на вестник "Независимост" - че САЩ дават пример как 50 народности, 50 религии, той много често използва числото 50 - могат да живеят без своя монарх, да се управляват демократично на основата на една Конституция. И това е достатъчно. Републиканският модел.

Моят учител проф. Николай Генчев приемаше, че републиканските идеи на Левски трябва да изведем от идеите на Френската революция. Аз съм убеден за себе си, че всъщност републиканизмът на Левски е силно повлиян от републиканизма на Любен Каравелов, който е начетеният човек, който познава европейската литература, европейската политика.

- Имаме ли нужда от нов Левски - като метафора?

- По-скоро за мен във всяко време имаме нужда от онзи политик, който би могъл да ни посочи верния път, начина, по който може да постигнем своите мечти, своите надежди и своите желания като народ, като цивилизационен избор въобще. Левски е правилният човек за ХIХ век. Защото със своите идеи той наистина издига нашето национално-освободително движение на нивото на най-високите демократични ценности на европейския ХIХ век, на новото време въобще.

Днес светът е различен. Не може да бъде сравняван със света на българина от ХIХ век. И затова ние имаме нужда от хора като Левски - честни, последователни. За мен най-ценната черта в образа на Левски е чувството за отговорност, което ние не откриваме в нашия сегашен политически елит повече от 30 години.

- Какъв е Вашият прочит на "Народе" с петте въпросителни?

- Не бих си позволил да вляза в ролята на Левски и да разчета какво точно е искал да каже. Не знам защо, на мен ми се струва, че в тези въпросителни има много силно разочарование. И това разочарование го виждам в протоколите от разпитите на Васил Левски в София. На въпрос на членовете на специалната комисия "Какво искат българите?", Левски отговаря, според мен с тази доза разочарование, която усещам в тези въпросителни - че българинът чака свободата да му бъде поднесена на тепсия.

Някак си много ни е лесно да бъдем сеирджии, извинявайте за грубата дума. Много е лесно да седим в кръчмите, в кафенетата да спорим, да се обиждаме, да чертаем някакви планове, но когато стане дума за реалните дела, малко са тези, които излизат на улицата да постигнат това, което искат. И за съжаление това е съдбата на Левски. И на всички като него в нашата национална история.

Водени от някакви големи идеали те се опитват да променят българската история, да предложат някакви нови програми, нови перспективи, но за съжаление, когато опрат нещата до реализацията става трудно.

Трудно е да накараш хора да последват водача, който има някаква визия за бъдещето. И може би тези въпросителни за мен ще останат една енигма.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук