Нашумелият случай с предполагаема пантера, забелязана в района на Шуменското плато, е по-вероятно да е шега или резултат от масова самовнушение, отколкото реална заплаха. Това заяви проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при БАН, който анализира разпространените кадри и откритата на място следа.
Според експерта, поведението на заснетото животно не отговаря на това на див хищник. Липсата на реакция към човешкото присъствие е показателна, че става дума за опитомен екземпляр.
„Едно домашно животно би се държало по този начин, като на клипа - не обръща внимание на човека. То няма инстинкта да ловува. Ако го пуснете в природата, ще умре“, коментира проф. Спасов. Той дори допусна възможността за инсценировка: „Много е възможно някой, който си гледа домашна пантера, да си е направил шега. Може да се монтира на това място какво ли не, дори жираф.“
Професорът беше категоричен и по отношение на открития в района отпечатък, който породи дебати дали е от голяма котка. След детайлен анализ той отхвърли тази възможност.
„Следата в Шуменското плато според мен е на куче, а не на леопард“, заяви Спасов. Той обясни и ключовите разлики: „Основната възглавничка на леопарда е характерна със сгъната задна част. Тя има три гънки. Пирамидална е. На кучето пък е триъгълна.“
Директорът на Природонаучния музей свърза разпространяващите се слухове, включително и за подобни наблюдения в Румъния, с психологически феномен. „Това с Румъния и наблюденията е т.нар. синдром на снежния човек. Едно самовнушение, което хората си самовнушават“, заключи категорично проф. Николай Спасов.
