Проф. Николай Витанов даде кратка информация за сраженията в Украйна към 13 декември. 

Ето какво написа математикът в профила си във Фейсбук: 

Кратка информация за войната за 13 декември 2022 г.

Българската политика си я гледате. Първа серия на сериала върви. Чакаме финала. Знаете мнението ми по въпроса. 20% сериалът да има една серия. 80% - да има повече серии. Гледаме.

Сега за войната.

Не се пънете юрдечета. Няма смисъл. Меркел ви разказа играта. Светът се счупи на парчета. Както отдавна пиша, нашата игра като държава в тази ситуация трябва да е такава, че да има печалба. Англосаксонската стратегия никак не е лоша, ама никак. Трябва да се учим от нея, а не да се превръщаме в крякащи глупаци, които реализират чужди интереси за собствена сметка.

И тъй, по точките за днес.

1. Надпрагов удар? Няма. Ами като няма, войната си продължава бавничко, както досега. Месомелачката при Бахмут работи.

„Независимите“ украински сайтове бълват „информация“ за огромни руски загуби, фактчекерчетата спят. Украински загуби никакви нямало, фактчекерчетата пак спят. Фактчекеризъм в действие.

2. Къде сме ние - набутани сме в тази война, все още индиректно. Ама никой не ни пита, искаме ли или не. Като членове на НАТО и ЕС изнасяме оръжие и парите ни текат за поддържане на Украйна на системи. То не се и крие вече, че Украйна е на системи. Я си помислете, какво ще стане, когато на Запада вече няма да му е изгодно да държи Украйна на системи.

Ще стане това, което ви пиша: атовете ще фиксират разделителната черта, пък от магарето, каквото остане, остане. И никога не забравяйте

Закон на Витанов: За да не те унижават, трябва да можеш да биеш шамари.

Така.

Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, броим дните и кой какви значителни градове е превзел.

И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори към средата на ноември 2022 г. Броим, нали така

Ден 33 – 13 декември 2022 г.

никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.

Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде. Положението при Бахмут е напечено.

Херсонският участък на фронта. Тук, цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки. Сценарият се сбъдва. Украинските резерви тук се теглят в посока месомелачката при Бахмут. Руснаците използват това, за да си подобрят позициите. Ама нямало да тръгнат към Одеса, защото имало американска дивизия в Румъния.

Първо, не е цялата дивизия. И второ, тя пази Румъния. Американците не са тъй глупави, за да я пратят в Одеса и така да се намесят директно в конфликта. Как беше по Бисмарк: животът и на най-смотаното американско войниче струва повече от цялата украинска армия. Имайте го наум стратези от Ганковото кафене, които хвърляте американски дивизии насам и натам. Добре че американските генерали не са на вашия акъл.

На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“ (COIN). Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах. Загубите на украинската армия старателно се крият. Обаче човек като си помисли защо украинската групировка - около 40 000 човека не тръгва в настъпление тук, се сеща, че тези части се използват да крепят фронта в Донбас.

Настъпателният потенциал на украинската армия тук се топи. Какво е останало от него, ще разберем като дойде зимата по същество и замръзне земята.

Руснаците даже почнаха да настъпват в Харковска област. Численото превъзходство на украинската армия се изпарява, генерал Зима скоро ще се появи да командва парада. Да видим кой е по-подготвен за война в зимни условия.

Донецкия участък на фронта. Бахмутската месомелачка си работи. Но това е само прелюдия. Отдавна съм ви писал, че основното сражение ще е за Словянск и Краматорск. Тактиката COIN (Таракан) прогърмя, но то си беше ясно, че срещу плътни отбранителни линии тя няма да проработи. Ами няма да проработи без поддръжка от въздуха, каквато украинците нямат и руската артилерия спокойно си обстрелва украинските бронирани машини.

И понеже тактиката не се сменя, утилизацията на украинските войничета върви непрекъснато. Докато свършат. И като свършат изведнъж в много глави ще се появи нещо невиждано и нечувано – акълът.

Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.

Идеологическият фронт. Какво стана сега. Мамихме руснаците с Минските споразумения и после – ама кой ми .... в гащите, ама защо ми .... в гащите. Аз броя известните шарани, накачени по голите куки и ви казвам: От доста време ви говоря, че нещата не са такива каквито ви ги представят. Като лъжеш в пропагандата, не трябва да си аматьор. Аматьорщина в украинската пропаганда колкото щете.

Електропреносната система на Украйна грохна, ама от 100 руски ракети свалят 500. Да не говорим за това, че те руснаците от март насам им свършиха ракетите. А дали на руснаците са им свършили танковете, ракетите и самолетите, ще видим като замръзне добре земята. То приказките са си приказки, юрдечета мои, но когато тръгне танк срещу вас, не може да го спрете с крякане и пърдене по диваните.

Но вие в казарма не сте ходили, не сте тренирали това с танка, дето минава над вас. А може би трябва да ви върнат казармата, та да потренирате малко, че те жените станаха по-големи мъже от вас.

Обратно към идеологическия фронт. Нещата са ясни. Измамиха мечката и тя вдигна лапата. Значи тактиката е – мечката – агресор бие горкото ербап магаре, което и се зъби. Отзад кой требе – кеши. Това трябва да се гарнира с народно негодувание срещу мечката. И докато умнокросивитета се занимава с народно негодувание, се очертават границите на парчетата, на които се счупва света. И като не мислят с главите си, шараниерос ги хващат на голите кукейрос и следва кряканейрост из локвейрос и Ганкейрос кафенейрос.

Написано е така, за да го запомните по-добре. Не бъди шаран, не бъди юрдек – пак да напиша, та след време като ме попитат – ти колко пъти им го написа, да мога да кажа – 1000.

Украинската пропаганда си работи, въпреки Меркел. Надъхваш украинците, че ще има война до победен край. Победният край се дефинира като предмайданните граници на Украйна. Тази идея ще държи, докато свършат войничетата. Войничета има все още. Като свършат войничетата ще се появи акълът, защото системите ще бъдат спряни. Големите атове ще теглят разделителната черта, а магарето дано да оживее.

Поради разрушаваща се критична инфраструктура и последващите от това студ, липса на електричество и други липси в условията на живот, положението на украинската пропаганда става сложно. Положението се очаква да се усложнява и само голяма военна победа може да го го поуспокои. Такава не се вижда на хоризонта. Някаква надежда е да има пореден юруш в Запорожие.

Е, добре, така поне ще видим таракан боб яде ли. Безвъзвратните загуби се увеличават и пропагандата е насочена да прикрива този факт. Но не може да се крие вечно. И като изплува в общественото съзнание, службите за сигурност трябва да са налице, че да го натискат общественото съзнание. Ще се справят ли? Ама, да, какво си мислите. Промиваш им мозъка и стават зомбита, незабелязващи какво е около тях. Който си позволи да забелязва какво става – кютек. Гледаме дали ще стане така.

Между другото, юрдечета, какво става с партиите в Украйна. Нещо демокрацийка, туй, онуй? За да не ме разберете погрешно, да ви го напиша експлицитно – от математическа гледна точка е правилно това, което правят украинците. Мъчат се да консолидират общественото мнение и това ще работи някое време. Обаче как ви хвърлят демократичната гола кука и вие как кълвете – гледката е безценна.

При руснаците също е напрегнато, но напрежението е много по-малко. Разрушаването на украинската критична инфраструктура върши работа на идеологическия фронт, няма кой знае какви поражения по руска територия.

Проблемът е, че и тук трябват успехи и по фронтовете, а кой знае какви няма. Утилизацията на украинската армия е бавна, но докато я има, не се очакват проблеми. Не се очакват безредици и революции.

Пропагандата у нас. Катастрофейрос. Аматьорщина. Какво друго да пиша. Не може да се направи като хората и това е. Хайде диванници, пропагандата скърца, оправяйте я. Трябва да направите 2 прости неща, но не ви стига акълът. А когато ви дойде акълвът, ще разберете че българската идеологическа подсистема е набита в точков атрактор и не ви стигат ресурсите, за да я извадите оттам. Но какво ли ви обучавам. Да идват американците и да ви оправят пропагандата.

Хайде, стига за това днес.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 73)

Днес – партийната система в държавата. По принцип, в държавата ли следвало да има повече от една партия и като така, партиите влизат в отношения и изграждат връзки помежду си, както влизат в отношения и изграждат връзки и с други обществени системи. Имаме блокове и съюзи, сътрудническо и съперничество, удари зад врата и под пояса и други такива.

Всичката тая работа зависи от това, колко е зряла крушата (обществото, де), как е расла крушата (какви са историческите традиции) , от какво е направена крушата (националният състав), що за червеи има из крушата (социални групи, религия) и какво правят те из крушата (политическо съзнание и култура на социалните групи). Това всичко определя става ли крушата за ядене или не.

И тъй какви видове круши (партийни системи) имаме. Знаем стария метод на тичане по ъглите. Тичаме към ъгъла, наречен характер на политическия режим и гледаме оттам. И какво виждаме. Ще ни се да видим демократични партийни системи – дето са направени така, че правата и свободите на човека се зачитат доста добре. Ще ни се, де, ще ни се. Обаче виждаме доста авторитарни партийни системи – при тях имаме подчинение на властта и властимащия и то безпрекословно. И още имаме и тоталитарни системи – тука освен авторитаризъм имаме пъхане на партийната гага да контролира всички сфери на обществения живот . Как? През държавата, разбира се.

Така, това са чистите видове партийни системи. Какво манджи с грозде могат да се направят от тях, се сетете сами. 70% демократична партийна система, 25% авторитарна и 5% тоталитарна. Ей ви пример за една манджа. А какво е у нас? Ами в Украйна? Ами в Русия? Ами може ли да имаш две държави, където едната партийна система е по-демократична от другата, обаче другата е по-малко авторитарна от първата?

Може, зависи колко е тоталитаризмът. Тъй, де, зависи от това, какво е гроздето в манджата, колко е гроздето в манджата и тъй нататък.

Опитвам се, де, опитвам се да ви обясня, че политиката не е лъжица за всяка уста и там трябват много фини настройки за да вървят нещата добре. Та да разберете, че като нещата не вървят добре, има проблем с настройките. А настройките се оправят от майстори.

Ако я карате по системата: калинка ми ремонтира политическата и партийната система, мила моя майно, льо, далече няма да стегнете. По точно ще стигнете до калта. Я, погледнете надолу, да видите къде сте? А, точно – пред Бъкингамски дворец, точно там сте. Ама като се събудите, да не се изненадате.

Хайде стига толкова затова днес.

Следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 33)

...Във всичка страни – цели на мигрантите, градовете нарастват за сметка на мигрантите....

Цитирем, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Днес дюдюканията срещу Витанов ще са по-малко, защото кандидат-дюдюкарите се съмняват, че този цитат всъщност е четвъртият принцип на Равенщайн за миграцията. Правилно се съмняват. Мигрантите пълнят градовете в приемащите държави и това го виждате покрай гарите в големите европейски градове. Причината е проста. Сещаме се за първия принцип на Равенщайн. Мигранта отива там, където е по – вероятно да има работа или нещо, от което да се изхранва.

По селата няма, защото там трябват сезонни работници през лятото – гурбетчии в смисъла на старите времена. През зимата какво да се прави по селата. И тогава – бух в градовете. Ма ние сега като надокараме мигранти и като ги пратим по селата, ще въздигнем българското село! Ура, дами и господа! Нанай, казва четвъртият принцип на Равенщайн – и да ги набутате по селата, те ще избягат в градовете.

Следва петия принцип на Равенщайн, който е много интересен. Равенщайн казва, че мигрантите на дълги растояния са предимно мъже, а при миграции на къси растояния има повече жени. Тъй. Ма само мъже маршируват от Афганистан, уведомяват ни от телевизиите. Витанов като знае къде е Афганистан и знае петия принцип на Равенщайн, не се чуди.

Петия принцип на Равенщайн казва на Витанов, че когато афганистанките се насъберат из Турция, може да стане опасно, че насам и жени ще тръгнат щото разстоянието е малко и се задейства вторият принцип на Равенщайн. Ма, Витанов, ма то лесно било. Ами лесно е, като имаш правилната теория, нататък е лесно. И това е цитат. От кого бе Витанов. От Деминг. Кой пък беше тоя? Тоя, дето поправя китарите на Роулинт Стоунс -нали може и аз една гола кука да подхвърля.

Накрая шестия принцип на Равенщайн – миграцията пакозва тенденция да се увеличева с развитието на търговията и производството. Ний сега ще се развием значи. И мощни икономически и търговски ще станем. Долбре, вундерба-а-а-а. И ша си завъдите много мигранти – ни плющи по челото шестия принцип на Равенщайн. Тъй, че мислете как ще се оправяте с тях. Ами старите китайци са казали, че кризите отварят възможности-и-и-и-и. Само, че докато спите сладко, възможностите се оттъркавлат, а това, което се търколи по главите ви са бусове с мигранти. Мислете, бе – рекъл зловещият професор и крякането на ревящите срещу него юрдеци стигнало чак до Луната.

Добре. Стига за днес.

Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук