На 13 февруари 1995 г. под моста в софийския квартал “Дружба” случайни минувачи откриват мъртво тяло - покойникът е професор полковник Делчо Наплатанов. 57-годишен, доктор на техническите науки. Според съдебните лекари Наплатанов се е самоубил. 

Четири години преди това - на 8 февруари 1991 г., в 9.15 ч. край на живота си слага дъщеря му - Марина Наплатанова, доказан екстрасенс. Девойката се хвърля от десетия етаж на блока в столичния квартал “Красно село". 

Семейството е потресено, обществото - също

Няма никаква причина здрави и прави люде да посягат така брутално на живота си. Тръгват слухове! Заговорва се за зъл дух, вселил се у невинната Марина. Намесват се нейни колеги екстрасенси. Твърдят, че баща и дъщеря Наплатанови са жертва на конкурентни психо групировки. Трезвомислещи хора обаче се опитват да дадат друго обяснение - търсят допирни точки в работата на бащата и дъщерята. И двамата са включени от бившия началник на Генералния щаб о.з. генерал-полковник Радко Минчев в секретна група, участвала в експеримента “Царичина”. Иде реч за една от най-големите загадки в най-новата история на България - военната операция в софийското село Царичина. 

Хора под пагон твърдят, че там задачата на екипа е била да открие следи от първия човек на земята

Информацията къде точно да копаят изследователите идвала от извънземна цивилизация от съзвездието Феникс. Слуховете се множат. Какво всъщност са търсили военните? Феномен, космически кораб, извънземни? Или неизвестни йероглифи - доказателства за висш разум? Може би изследователите са били подмамени, че ще открият съкровище?

Разкопките продължават в секретност почти 2 години - от 6 декември 1990 г. до 19 ноември 1992 г. На 21 ноември 1991-ва професор Делчо Наплатанов, началник на Научния отдел на Генералния щаб на Българската армия, подава жалба до министъра на отбраната Димитър Луджев и прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов. Жалбата е изпратена и на премиера Филип Димитров, както и в Народното събрание. Текстът е обемен - цели 30 страници. Фактите, описани от проф. Делчо Наплатанов, подсказват, че е възможно активно въздействие с психотронно оръжие върху него и дъщеря му. Професорът е многословен. Той пише жалбата по повод трагедията, разиграла се в Генералния щаб под ръководството на неговия тогавашен началник ген.-полк. Радню Минчев. 

Според професора всичко започва през октомври 1990 г., когато екстрасенси от инициативния комитет за учредяването на Асоциация “Феномени” търсят връзка с него. В приемната на Министерството на отбраната идват председателят на асоциацията Стамен Стаменов и екстрасенсът от Пловдив Димитър Сираков. Казват, че имат договорка със заместника на Наплатанов - полк. Цвятко Кънев. Обясняват, че целта на създаването на асоциацията е да изучават проблемите на биоенергетиката и затова им е нужно сътрудничество с Генщаба. Настояват и за среща с началника на Генщаба - полк. Радню Минчев. 

По същото време Марина започва да се оплаква от дискомфорт, разказва, че в мозъка й влизат чужди мисли, натрапени отвън 

“Тогава аз още не знаех, че телепатичната връзка отдавна е реалност и чрез нея могат не само да се предават чужди мръсни внушения! Че по тоя начин могат да изтезават и убиват”, пише Наплатанов. Консилиум от психиатри на Медицинска академия заключава, че Марина не страда от психично заболяване. Екстрасенсът Димитър Сираков обяснява на Марина, че тя е избрана от извънземната цивилизация под кодовото название “КИКИ” за реципиент, или контактьор, с планетата Земя.

Сираков и колегата му екстрасенс Дора Петрова, работила в специалните служби, отиват на среща с началника на Генщаба. Те сами са пожелали да се видят с него. Той проявява интерес към дейността им. Двамата екстрасенси правят сеанс за подобряване на здравословното състояние на ген. Минчев, който неотдавна е претърпял операция. Контактите им с него зачестяват. 

Копаенето на царичинската дупка тече в пълна секретност

Според Наплатанов екстрасенсите Сираков и Петрова издевателстват над Марина. Налагат мнението, че Наплатанови трябва да бъдат отстранени от копаенето, тъй като от централния компютър на Министерството на отбраната били изтекли 34 страници секретна информация. Професорът сам моли двамата с дъщеря му вече да не участват в операцията. От този момент екстрасенсите и подчинените на проф. Наплатанов полк. Кънев и майор Серафимов минават в нелегалност. През следващите 6 месеца никой от двамата не се мярка на работа, но си получават заплатата редовно. 

Марина започва да приема информация два пъти на ден - в 10 и в 14 ч. Записва я в специален дневник, прочита я на баща си и все пита има ли това някакъв смисъл. С натрупването на информацията професорът, като кибернетик, започва да разбира, че им се подава някаква фундаментална теория, свързана с функционирането на човешкия индивид в Космоса. В жалбата си проф. Делчо Наплатанов обяснява накратко, че става ясно как чрез въздействието със спектрални лъчи върху клетката могат да се изменят характеристиките и функциите на всички органи и системи на човешкия организъм. 

Професорът присъства на грозна сцена

Прибирайки се у дома, заварва дъщеря си почти в истерия. Марина изговаря гласно заплахи, твърдейки, че й ги изпраща Сираков. Думите са тежки - изчадие, покварена душа и пр. Има и заплаха за смърт. Професорът кипва, убеден е, че Сираков използва психологически методи за издевателство. Марина рухва напълно. “Атаките над Марина бяха жестоки и брутални, казва по-късно баща й. - По телепатичен път те успяваха да й внушат, че тя е грешна, че няма право да живее. Непрекъснато й нареждаха, че трябва да се хвърли от терасата или да се отрови. Наложи се да изхвърля всички лекарства от къщи. От всичко това ми стана ясно, че психологическото оръжие е факт.” Проф. Наплатанов обяснява, че зад цялата тази мръсотия стои началникът на Генщаба ген. Минчев, а подчинените му пряко органи на ВКР директно ръководят “операцията”. 

В работния си кабинет в Генщаба проф. Наплатанов усеща, че му прилошава, а слюнката му мирише на олово. Заявява и на заместник-началника на ВКР, Димитров, че психологическото оръжие никой не го е разрешавал и че лицата, които го прилагат към него и дъщеря му, трябва да бъдат арестувани и предадени на прокуратурата. 

След смъртта на Марина проф. Наплатанов решава да проговори за секретни разработки на руснаците, изпробвани у нас

В доклада му до президента Желю Желев тогава се споменава лептонното оръжие. С него, твърди проф. Наплатанов, може да се разгражда психиката на човека и той неусетно да полудее. Военният учен твърди, че въпросното оръжие е тествано и в екипа, работещ в Царичина. Овен на него и дъщеря му, с него е въздействано и на шефа на Института за космически изследвания на БАН акад. Кирил Серафимов. Астрофизикът е починал от тежък инсулт, без да се знае от какво е бил причинен.

В наши дни мнозина поставят под съмнение всичко, което е писано и разказвано за Царичина. Днес там никой не копае. Все още хората се питат дали професор Наплатанов сам се е хвърлил под моста в квартал “Дружба”, или някой му е помогнал? Предсмъртно писмо не е оставено.

Мария СТЕФАНОВА