Професор Юлиян Вучков в петъчния си коментар днес анализира днешната психология на българина, но не подминава и злободневните теми. Той сподели, че ВИП Брадър е гнусотия, от която се срамува.
”Младите вече отдавна не се вълнуват нито от малкото радости, нито от големите безобразия в обкръжаващата ги среда. Обществено-политическият живот е извън тяхното собствено лично съществуване и изобщо не ги интересува, ако то не е свързано с техните лични финансови интереси. И семейството е много разклатено вече. Много са му хлабави, а и често са драматични връзките му с него. Вижте какви са отношенията с децата. Родителската двойка се грижи основно за тяхното здраве, за физическото им оцеляване. Тя не общува с тях душевно, емоционално, духовно ако щете.
Тя не е в течение какво те правят извън нейното отсъствие. Какви са им интересите? Към какво се насочват, с кого общуват, в каква среда живеят...
Ходят ли редовно на училище? Учат ли както трябва, или обратно – безделничат. Просто са оставени около 50% от подрастващите деца извън системния родителски контрол. Вече на са малко бездушните и равнодушните семейства, с тежка вътрешна атмосфера, с лошо отношение между съпругата и съпруга. Виждаме зачестяващи пиянства в родителската среда, грубиянства, много разводи.
Всичко това разстройва и същевременно настървява младите. Днес това подрастващо поколение е разположено в две основни групи. Средната група е много малка. Една част от учениците са много будни, много напреднали. Неслучайно правят много силно впечатление, когато отидат на Запад и печелят състезания. Остават да работят и са уважавани. Но другата част от тия подрастващи не стават за нищо. Празни, бездушни, безотговорни във всяко едно отношение. Нямат никаква ценностна ориентация. Вихрят се свободно, но не и красиво. Държат се безотговорно. Крещят, забавляват се предимно с възрастни хора. Друсат се от наслада, особено когато имат възможност да се изгаврят с някой известен човек, защото самите те се поставят над него и над всичко, ако щете. Това са деца, на които им се повръща от всичко сериозно. Тях сериозното ги разсмива, то ги отегчава. За тях интересното е само удоволствието. Ама кое удоволствие? Само онова, което не ги обвързва, което не ги задължава и те да му дадат нещо. Никога не мълча на тези деца. Срещам ги често в превозните средства. Държат се изключително обидно и унизително с обкръжението си. Правя им бележка, защото не съм от тези хора, които се правят на равнодушни. Но когато правя остри бележки на тия ученици и ученички, възрастното ми обкръжение тъпо и невъзмутимо мълчи. Вместо да заеме моя страна и да защити високите морални и нравствени ценности за нещата. Като ги гледам колко брутално се държат, често ги питам: “Вие луди ли сте?”
Би трябвало, когато им задам този въпрос, те да се обидят. Но става обратно. Тия деца се радват, когато им кажеш, че са луди. Защото за тях нормалният човек не е хармоничният, не е уравновесеният, за тях нормалният човек е непредвидимият, неуправляемият, с когото и Господ не може да се справи. Явно няма никаква ценностна ориентация в тях. Аз искам да задам въпроса как сега тия деца ще се развиват като миролюбиви хора, като доброжелателни, след като те нямат взискателни родители. Родителската двойка няма изисквания към тях, няма претенции. Тя не им предоставя едни или други условия, които да ги накарат да придобият един по-сериозен житейски опит и утре да бъдат полезни.
Ми вижте каква е телевизионната среда, с малки изключение. Ми то маса предавания се гаврят с всичко свято. Вече няма нищо свято, нищо човешко, нищо задължително. Как искате тогава тия млади хора и те да уважават вечните добродетели. Върхът на безобразието е тоя ВИП Брадър. За мен това е една гнусотия! Аз се срамувам да гледам това явление, което се коментира от разни безобразни коментатори и гости. Като че ли става дума за нещо много сложно, много велико и трябва да бъде разбрано, разчепкано и ... Като че ли става дума за някакво философско предаване, че да му се обръща такова внимание. Това просто е смешно и същевременно много жалко.
Не са добре нещата и на работната площадка често. Ако един ръководител е много взискателен и подгони, притисне една разтакаваща се група на работното място, останалите не го подкрепят, защото и те са от тази категория. Разбирателство няма даже и в роднинството. Много братя и сестри вече се забравят напълно и се сещат само когато трябва да делят имот.
Много българи надигат глас срещу злината само ако тя ги засяга лично. Ако злината засяга голяма част от народа, не ги интересува. Това ме огорчава, защото хората надигат глас само ако им се наруши спокойствието. В държавния, в обществения живот има безобразия, има нередности, държавата е в тежка криза. Питам аз, не ги ли интересуват хората тези проблеми. Не, те, хората, са поначало черногледци. Нямат нужда да се интересуват от държавните проблеми. Това им е философията.
Изумява ме и това, че всеки втори българин си навива и самовнушава, че може всичко, че може да бъде всичко. Много сме властолюбиви българите. Всеки от нас си въобразява, че може да стане и министър. Никой не отказва, когато му се предложи да поеме една такава длъжност. Макар и да знае, че няма качества за това. През последните 23 години колко не отклониха поканата да станат министри и не си подадоха оставките, макар че се провалиха в политиката. Провалиха редица области, но не си подадоха оставката. Това самочувствие без никакво покритие мен винаги ме смазва. Как се държим ние на публични места. Всеки дърпа чергата към себе си. Например, всеки шофьор на пътя смята, че само той е важен. Тази себична нагласа, този чудовищен егоизъм на много хора им пречи да има разбирателство между нас, да се допълваме. Тази егоистична нагласа е продукт на голямото себенадценяване, или е продукт на нахалство, на голямо самодоволство, или от оглупяване. Защото и глупакът много често обича да се самонадценява. Другата причина за този егоизъм да дърпаш чергата само към себе си са комплексите. Да имаш знание, че цената ти не е висока и чрез надуване и важничене да се опитваш да прикриващ своето чувство за малоценност. Тия комплекси, този егоизъм ни пречат да има разбирателство в нашето общество. И великият не може да напредва без другите, ако не получи тяхното признание за успехите си. Ние имаме нужда от морална гледна точка от хората до нас.
Много българи смятат, че получават по-малко отколкото заслужават, макар и да знаят, че нямат основание да искат повече. Характерно е за българите да обещават нещо без да мислят. После забравят какво са гарантирали да направят. Колко често вече българинът пита, когато кандидатства за работа, колко ще получи, а не какво ще даде. И в един момент увисва на държавата, получавайки социални помощи. Трябва да се излезе от това положение. Българите са черногледи, но и наивни, когато избират своите власти. Те ги избират не въз основа на фактите, а само на основа на фалшивата агитация и пропаганда на медиите. Твърдя, че имаме много лоши управници, но и много плитки и лекомислени, безотговорни избиратели.
И ние, редовите българи, не сме читави. И за нас няма угодия. Много сме трудни за управляване, за организиране. Много сме опърничaви. Къде, всъщност, се крият корените на тази наше опърничaвост? Пак опирам до 700-годишното робство – първо гръцкото, после турското. Особено през турското робство българският народ е навикван, унижаван, унищожаван и той е мразил пет века турската власт. Тази омраза още не е прекипяла. Тя преминава и към сегашната власт”, разви тезата си професор Вучков.
