Прокопиев - сляпо петно за “Репортери без граници”

Не са прави европейските медии. Скандалният бизнесмен и медиен монополист Иво Прокопиев се оказва „сляпо петно“ не само за медийния пейзаж в България, както го охарактеризира още миналата година авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“, а и за международната организация „Репортери без граници“, пробваща да окупира от години класирането на свободата на журналистите и словото в световен и в роден мащаб, пише "Труд".

„Репортери без граници“ рязко започнаха да харесват българските медии

Доказа го публикуваното вчера поредно издание на ежегодния индекс на базираната в Париж организация, направен за периода от началото на 2021 г. до началото на настоящата 2022 г.

В класацията, в частта за страната ни, „репортерите“ посочват, че „Молдова и България изпъкват тази година благодарение на смяната на правителствата в тях и надеждата, че те допринасят за подобряване на положението на журналистите, макар олигарси все още да притежават или контролират медии“.

Мирисът на Прокопиевата корупция стигна до Париж  

Кои са въпросните олигарси обаче не се посочва. А в случая с България той е един конкретен и името му е пределно ясно вече не само у нас, а и в Европа. За Франция, където е седалището на „Репортери без граници“ - да не говорим.

Само преди няколко дни местното политическо издание Economie Matinо писа Иво Прокопиев като олигарх с медийна империя и връзки с политически партии. А също и като символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията.

Преди това пък същият този липсващ в доклада на „Репортери без граници“ бос, дърпащ задкулисно конците на властта у нас, бе окачествен отново от EconomieMatinкато „знаков олигарх на прехода, „създаден по съветски модел“, „притежаващ над 25 издания“ и „използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби“.

От също френското издание Entreprendreго посочиха като „типичен пример за свързаност между бизнеса, политиката и медиите“.

А от Европейската обсерватория за престъпления - като „олицетворение на безнаказаното придобиване на обществени блага“.

Едва ли някой има илюзии, че от „Репортери без граници“ не знаят това. И въпреки това за организацията този толкова знаков скандален бизнесмен и медиен монополист остава „сляпо петно“. Защо ли? Отговорът е прозаичен.

Иво Прокопиев е стара дружка и основен партньор у нас на „репортерите“, когото в продължение на години лично бранеха. Поименно. И по кръгли маси, и в класациите си.

И в полза на когото превърнаха организацията в бухалка срещу враговете му. В частност - срещу депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски, превърнал се в мишена №1 на Прокопиев заради настойчивостта, с която изкарваше и продължава да изкарва наяве престъпленията и схемите му за източване на обществените ресурси. А страната ни - в заложник на класация, правена въз основа на твърденията на шепа хора, все свързани с медийната империя на Прокопиев -кръга „Капитал“ и присъдружните u НПО-та.

С тазгодишната си класация от „Репортери без граници“ всъщност само доказаха, че играят ролята на маша.

Защото Пеевски продаде медиите си още в началото на 2021 г., но както само преди няколко седмици друга международна организация, мереща свободата на медиите и словото - „Амнестиинтернешънъл“ подчерта, ситуацията в сектора е продължила да се влошава и през миналата година. Съвсем логичен извод предвид факта, че не Пеевски е причина за проблемите в сектора, а именно Иво Прокопиев, наложил монопол над медиите чрез издания, контролирани пряко от него.

А там, където официално не се води собственик - чрез журналисти, близки или направо произлизащи от кръга „Капитал“.
На този фон, да посочат поименно кого точно имат предвид с изречението за олигарсите, държащи медии в България, би било самопризнание от страна на „Репортери без граници“. Разобличаващо ги в манипулация.

И хората, имащи последната дума за класацията на страните много добре знаят това. Затова предпочитат да си мълчат и да не посочват истинския медиен монополист у нас. А в същото време да обясняват внезапния ни и изненадващ на фона на доклада на „Амнести“ скок на България напред в индекса с идването на власт на кабинета „Петков“.

Нищо, че правителството на „промяната“ се закле в края на 2021 г., а за месеците оттогава досега доказа ясно, че дневният му ред се диктува не от интересите на обществото, а от тези на Прокопиев. Опитът им да налеят стотици милиони от европарите за възстановяване на държавата в банковите му сметки го доказа достатъчно ясно.

Но да се върнем на скока от 112-та позиция в индекса за 2021 г. на обявената днес 91-ва. Обяснението за него също е прозаично и не - не се крие в официалното обяснение от страна на организацията, а във факта, че тихомълком „Репортери без граници“ са сменили методологията си.

И този път класацията е била правена въз основа на пет критерия, повечето от които базиращи се изцяло на факти, а не както досега - само на интервюта с ограничен кръг хора. Ако се питате колко ограничен е бил този кръг, можете да потърсите в Гугъл интервюто на президента на организацията Пиер Аски. През 2020 г. Аски призна, че анкетите, въз основа на които се класират различните страни по света, не търсят представителност. И се основават на допитване за себеусещането за свободата на словото до около 10 души в държава - журналисти и медийни експерти.

Нужно ли е да казваме от кой кръг бяха досега въпросните 10 души? Едва ли ще има изненадани от отговора - все приближени на кръга „Капитал“ на Прокопиев. Въпросът е ще кажат ли сега от „Репортери без граници“ защо смениха методологията си. На другия ключов въпрос - коя методология е била по-обективна и сами можем да си отговорим.