Корупцията може и да мирише. Смрадлива следа, която остава след афери, измами, далавери и мръсни игри. И която води като улика към тях.

А вонята на корупцията у нас е толкова зловонна, че стигна чак до Париж. преносно и буквално.
И явно толкова е замирисала, че се стигна до там френското политическо издание „Рolitique Maтin“ да напише много безкомпромисен материал за нея. В статия със заглавие „Вълна на антикорупционно разчистване в Източна Европа“ френските журналисти посочват и основния източник на вонята на корупцията у нас –

енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. 

В статията медията анализира проблемите в борбата срещу корупцията в Централна и Източна Европа, като дава и най-емблематичните примери за съответните страни. В частта за България, като символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията, посочва именно Прокопиев, когото обрисува като олигарх с политически връзки, притежаващ медийна империя.
„В България феноменът на хищничеството не се ограничава само до политическата класа. Иво Прокопиев например – олигарх, добре известен в страната със значителната си медийна империя и близостта си с ГЕРБ, през 1999 г. успява да придобие минната компания „Каолин“ за само 2 милиона долара, въпреки десет пъти по-високата оферта на голяма белгийска компания, която е отхвърлена. Състояние, което мобилизира в полза на изграждането на медийна империя, като по-специално притежава списанието „Капитал“ и сайта „Дневник“ – две особено силни медии в страната“, пише в убийствено критичния си материал френското издание.

В статията се прави и 
бегъл опит за анализ на политическият инженеринг 
който разградският бос упражнява над страната и се акцентира върху връзките му с ГЕРБ. Обществена тайна (която още преди години потвърди и самият Борисов) е, че с идването на партията на власт през 2009 г. енергийният бос успешно инфилтрира там „5-6 министри“, начело с верните си пионки – финансовия Симеон Дянков и енергийния Трайчо Трайков. Френското издание стига до тук, без да напомни, че и във втория кабинет на Борисов Прокопиев кадруваше, като успя да набута цял коалиционен партньор в правителството. А когато започна да изтърва нишките на куклите си във властта, Прокопиев се върна към любимия си прийом – разклати държавата, за да набута новите си проксита на кормилото й. 

Всъщност в статията „Рolitique Matin“ доста лаконично припомня 
обещанието за „морализиране на политическия живот на България“, с което настоящият премиер Кирил Петков дойде на власт. Изданието съобщава, че само преди два месеца Петков е изразил недоволството си от слабата битка с корупцията, „изисквайки бързи резултати от антикорупционната прокуратура“. Един доста познат лозунг от първите години на ГЕРБ. Всъщност ако задълбочим ретроспекцията, бихме могли съвсем спокойно да кажем, че подобно на първите години на ГЕРБ на власт, Петков видимо ползва услугите на същия олигархичен кръг, който
диктуваше преди над 10 години в ухото на тогавашния премиер. 
Тогава задкулисието шептеше имена на министри и държавни политики, а днес (за по-сигурно) е взело на ръчно управление Петков. Който повтаря опорките на каолиновия бос Иво Прокопиев. И това вече е видно за всеки.

Аферите на самия Прокопиев и видимото овладяване на медиите у нас от него и кръга „Капитал“ също започна все повече да се набива в очите на задграничната публика. Само преди няколко месеца в белгийското издание „Ню Юръп“ се появи 
поредната публикация за аферите на Прокопиев.
В нея черно на бяло се посочва, че той държи над 25 собствени медии у нас и владее още десетки. При това цялата тази медийна империя е построена с пари, „усвоени“ от държавата по време на престъпната приватизация в страната, в която каолиновия бос е бил деен участник.
Всъщност „похвалите“ за Прокопиев от чужбина вече са доста – Вече няколко френски издания го посочиха като емблема на корупцията и олигархията у нас. Преди седмици изданието Еnтreprendre го нарече „емблематичен пример за свързаност между бизнеса, политиката и медиите“, а Еconomie Matin „олигарх, създаден по съветски тертип“.
Видно, на Запад вече добре знаят какви ги е вършил. Не едно или две авторитетни брюкселски издания го посочиха като „сляпото петно“ на медийния пейзаж у нас, овладял десетки издания с подставените лица. Или факта, че е един от малцината, които
благодарение на Костов гушнаха милиони
в ранната си възраст от бандитската приватизация.
И така назначен за милионер, Прокопиев продължи партийната повеля на бащицата си, да дои народа, да пробутва политическите си проектчета и да не забравя да връща ресто на Изток – я под формата на „златни паспорти“ за руски милионери, я като пусне на амбразурата медийната си машина да брани интересите на някой друг кремълски олигарх.
Спомнете си факта, че именно „Капитал“ на Прокопиев
прати свои хора на крака при Константин Малофеев в Санкт Петербург. Целта - да се направи програмно интервю на кремълския олигарх, с което да се защитят опитите му да заграби TV7 и да я превърне в нов клон на „Russia Today”.