Малко след лидерската среща между първите две политически сили в парламента Конституционният съд (КС) отново направи за смях една от темите на разговора между водещите ни политици. Става дума за т.нар. „съдебна реформа“, схващана от част от водещите партийни водачи като драстично орязване правомощията на българската прокуратура.

Един от изразите на този стремеж бе миналогодишното искане на служебния правосъден министър Крум Зарков да провери дали държавното обвинение не нарушава основния ни закон като извършва т.нар. „надзор по законност“. Става въпрос за правомощието на прокуратурата да проверява, например, дали действията на държавните органи не противоречат на правните норми. Оказа се, че Иван Гешев е прав, когато казва, че студенти по право от 2-и и 3-и курс искрено се забавляват с действията на правосъдния министър. Показателно е и решението на КС, който  във вторник отхвърли единодушно поредният опит на служебния министър да атакува неудобния на задкулисните му ментори главен прокурор.

Във всяка цивилизована държава този гръмотевичен провал ще е достатъчно основание за министерска оставка. Само че у нас шумното фиаско не стряска провалените политици, напротив – прави ги още по-нахални, изтъкани сякаш от синдрома „Дънинг-Крюгер“. Такъв е случаят и с Крум Зарков. Вместо да поеме политическа отговорност за поредната издънка, той  по неофициална информация спешно е заминал за Брюксел.  Вероятно Зарков отново пробва да внуши на европейските институции колко важен е прословутият му закон за преследване на обвинител №1. Законопроект, изготвен вероятно от мастити адвокатски кантори, спомогнали за инсталирането както на него, така и на фамозната Надежда Йорданова на най-високия пост в правосъдното министерство. 

За кой ли път в Брюксел Зарков ще обяснява колко лоша е прокуратурата ни? Та нали, същото преди това правеше Надежда Йорданова, а преди десет години и Христо Иванов.  Дали изобщо някой в европейските институции още обръща внимание на подобни доноси в ситуация, в която България очевидно се намира в тежка политическа и икономическа криза, водеща страната и към изолация от Европейския съюз. Икономическите показатели на страната са шокиращи. Прогнозата е за близо 7% дефицит, БНБ очаква рязко повишаване на лихвените проценти. Никой от враговете на Гешев обаче не дава решение на наболелите проблеми, които вълнуват обикновените хора, а особено силно и бизнеса. Вместо това залъгват цялото общество и всичките ни международни партньори с внушения и доноси срещу главния прокурор. Нима това би се случило в друга европейски страна? Никога! Когато Гешев ходи в Брюксел неминуемо се появяват десетки коментари – защо го прави?! Но за Зарков се мълчи! Защото е ясно, че след два месеца излиза ежегодният доклад за върховенството на закона в рамките на ЕС. В него се очаква отново да попаднат клеветите, изфабрикувани в офисите и адвокатските кантори на кукловодите. Нищо ново под слънцето – същите хора издигнаха Надежда Йорданова и Христо Иванов – слугите на олигарсите и обвиняемите клиенти на Темида, които откак се помним все едно и също правят.

Въпреки че сме на европейска тематика, нека върнем малко лентата. Защо Зарков стана борец срещу прокуратурата? Дали пък след като той се провали в опита да заеме поста на Корнелия Нинова, сега не се вторачил в стола на Гешев!? (Важна подробност е, че Крум Зарков е бивш служител на КОНПИ). Помним добре, че сегашният конституционен съдия от президентската квота Янаки Стоилов бе възнаграден щедро с 9-годишен мандат от държавния глава Румен Радев, след като внесе във ВСС доносите срещу Гешев. Доноси, събирани в продължение на месеци от Бойко Рашков и куп НПО-та и адвокатски кантори? Нима мислите, че това се върши безплатно? Огромни финансови средства са хвърлени в последните години срещу магистрати, начело с главния обвинител. 

По същество искането на Зарков до КС не е нищо повече от лобистки акт. Въпросът тук е - кой е този лобист, който може да накара служебен министър да задейства една толкова сложна процедура, която изключва и парламентарния контрол в една парламентарна република. Няма никога да разберем поради простата причина, че 33 години у нас няма Закон за лобизма. Нищо че от Брюксел, а и от Вашингтон много пъти са ни напомняли, че такъв закон е важен, за да изчисти задкулисните зависимости на властимащите, политическата класа и икономическите кръгове, които най-често имат нужда от определен законодателен акт или министерско решение.

Да сте чули от Зарков или от Христо Иванов нещо за Закон за лобизма? Няма и да чуете, защото те биха били първите потърпевши от него. Та нали именно по тази схема преди година бе ликвидирано и спецправосъдието. Можем само да гадаем каква е точната сума, която олигарси събраха в общ фонд, за да прокарат през цели три парламента поправките в съдебния закон, сложили кръст на работата по куп дела срещу влиятелни представители на икономическия и политически елит в страната. 

Отделна е темата, че с непрестанните си атаки срещу Гешев, Зарков чисто и просто издава наличието на комплекс. Очевидно претърпелият провал да развие политическа кариера социалист много се надява да стане някога главен прокурор. Припряността му го издава. Друга тема е дали и какви качества има Зарков като юрист, нищо че в биографията му се изтъква юридическото образование от Сорбоната. Явно доста лекции са пропуснати, иначе не би допуснал да се стигне до ситуация Конституционният съд да му изнася лекции по конституционно право.