Целият живот на Мария Нейкова е низ от трагични изпитания, които съдбата й изпраща, но до края му тя отказва да повярва в лошата съдба.
На 1 август 2002 г., малко преди да отбележи година от смъртта на съпруга си, голямата певица си отива от този свят леко, докато спи. И отнася завинаги тайната за смъртта си

- Непоправима оптимистка съм. Вярвам и продължавам да търся доброто, дори и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария, заявява певицата.

Въпреки всичко, през което преминава, Мария Нейкова до края на дните си остава силен, весел и жизнен човек, със страхотно чувство за хумор. Съдбата й отрежда цялата любов на публиката и същевременно не престава да си играе с нея по най-жесток начин. Но певицата отказва да повярва в съществуването на фатални поличби, освен... датата, на която е родена - 21 декември.

- Това е най-краткият ден в годината и на него се раждат деца кутсузлии. Едно време дори са ги убивали, за да не страдат. Но пък били талантливи, с излъчване. Сталин също е роден на 21 декември. Как да не е бил за убиване... - казва за рождения си ден в едно от последните си интервюта “дамата с китарата”, останала в историята на музиката с незабравимата си песен “Двама” от филма “Козият рог”.

На 21 декември 1968 г. Мария навършва 23 г. Тогава започва големият й възход в музиката. След концерт в зала “България” я канят за солистка в оркестър “София”.

На 21 декември 1971 г. навършва 26 г. Тя е една от малкото оцелели в най-голямата самолетна катастрофа на този ден, в която загиват 32 души, между които една от най-близките й приятелки - Паша Христова. Дестинацията е Алжир, където оркестърът заминава за празниците на българската култура, и Мария се кани заедно с колегите си да отпразнува там рождения си ден. Само час преди трагедията двете с Паша се разхождат на летището и весело си тананикат новата песен на Бисер Киров “Гълъби над София”...

Съдбата отрежда на Мария да оцелее, но животът й е белязан завинаги 

Двамата с Борис Годжунов имат късмета да бъдат в задната част на машината-убиец и когато опашката се откъсва при излитането, успяват да скочат през зейналата дупка от 4 метра височина. Травмите по тялото на Мария са повече от сериозни. Жената, обирала овациите на публиката в десетки страни по света, остава няколко години в плен на болката. След премеждието Мария не се разделя с цигарата. В дома й винаги слагат трапеза на 21 декември, но тя отказва да приеме тържеството, тъй като не може да празнува в толкова трагичен ден. Не обича да говори за ужаса, но всички знаят, че единственото, от което се страхува, е да лети. И че до края на дните си продължава да скърби за незабравимата Паша.

Въпреки преживяното, Мария Нейкова отново тръгва напред и продължава да твори. Година след инцидента създава песента “Добър вечер, лека нощ”, която печели първа награда на “Златният Орфей”, взема специалната награда на Съюза на композиторите - за “създаване на нов национален стил в българската естрада”, а на Мелодия на годината грабва приза за най-добър изпълнител. А през 1973 г. изпява незабравимия си хит “Двама” за филма “Козият рог”, с който ще остане завинаги в сърцата на няколко поколения българи. Но успехите й на сцената като че ли се заплащат с жестока цена

Смъртта неотлъчно я следва по петите, протягайки към нея костеливите си ръце. Така Мария се оказва точно на мястото на един от малкото атентати в социалистическа България - през 1985 г. в кафе-сладкарницата на централния хотел в Сливен гръмва бомба, ранени са 14 души. 

Един след друг си отиват любимите й хора, особено в последните години на живота й - майка й, леля й, свекърва й, сестрата на съпруга й, близките й приятелки композиторката Зорница Попова и актрисата Катя Паскалева.

Казват, че в последните месеци от живота била обзета от странни предчувствия, все повтаряла, че Паша я вика от небето. Още не се е навършила година от смъртта на съпруга й Неделчо Нейков, с когото Мария не само живее 33 години, а той е неин мениджър цял четвърт век. Отличен математик и инженер, Неки, както го наричат близките му, се отказва от кариерата си в името на нейната. Авторката на “Закъснели срещи”, “Мария”, “Гледай в мен”, “Моят рожден ден”, “Яворова пролет”, “Имам земя” може би нямаше да е същата без любовта и самоотвержената подкрепа на човека до себе си.

Мъжът на Мария загива нелепо при нещастен случай, падайки от балкона на семейния дом. И неговата смърт е тази, която тя не успява да преживее - сякаш просто отказва да се бори повече с нещастията.

- Когато мъжът ми си отиде, светът се обърна. Такава болка не бях изпитвала никога, казва съсипана от мъка Мария в последното си интервю. - Това, което се случи с него, ме извади извън равновесие, започнах да заеквам от мъка. Не мога да спя, не мога да мисля... Дори смених жилището си, за да се скрия вдън земя. Той беше много добър, много хубав човек, гледаше ме в очите. И през целия си живот не сме се карали никога.

Дали над “Козият рог” тегне проклятие

От десетилетия битува митът за прокобата, която тегне над екипа на незабравимата кинолента. Казват, че ходжа направил черна магия, която не засегнала само актьорите, изиграли във филма ролите на турците насилници. Един по един от този свят си отиват режисьорът Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева... Самата Катя е много близка на Мария Нейкова и я изпреварва в пътя й към небитието само с 10 дни. Смъртта на поредната й приятелка потриса до дъното на душата й певицата, но синът й твърди, че това изобщо не значи, че е вярвала в суеверието за проклятието над “Козият рог”, напротив. Спекулации по този въпрос били чиста измислица.

Предсказанието на пророчицата не се сбъдва

Три години след самолетната катастрофа Мария Нейкова се среща с Ванга. Тя я посреща с думите:

- Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в катастрофата. Пред тебе има още 40 години живот...

Затова певицата твърдяла на шега, че знае кога точно ще умре. Казват, че не пророчицата сбъркала с 11 години, а самата Мария избрала да се предаде доброволно в лапите на смъртта, за да последва съпруга си.

Щрихи към портрета

Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив и тази година щеше да навърши 75. Висшето си музикално образование завършва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град, а през 1968 г. завършва полувисшия Естраден отдел към БДК в София. Работи като певица в ГДР, но през 1968 г. се завръща в България. Истинската й кариера започва в края на 1968 г. с дебют в зала “България” с последвал голям успех. Става солистка на оркестър “София”.

През 1969 г. получава първа награда на фестивала “Златният Орфей” за песента “Закъснели срещи” - дует с Михаил Белчев. Песента “Яворова пролет” (музика Светозар Русинов), изпълнена съвместно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена с първа награда в радиоконкурса “Пролет” - 1970 г. В края на 1971 г. е заснет новогодишният мюзикъл “Козя пътека”, в който певицата заедно с Паша Христова участват и изпълняват народни песни. Скоро след това Паша Христова загива в тежката самолетна катастрофа при излитане от летище София. В самолета се намира и Мария Нейкова, която оцелява по чудо с тежки наранявания. След смъртта на Паша Христова на 21 декември 1971 г. Мария Нейкова никога повече не празнува рождения си ден.

През 1972 г. печели “Мелодия на годината” с песента “Добър вечер, лека нощ”. През 1973 г. печели втора награда на фестивала “Златният Орфей” за песента “Имам земя”, но това е и най-високото отличие, тъй като първа награда не е присъдена. Същата година тя композира и изпълнява песента към филма “Козият рог”. Песента се превръща в тотален хит, който продължава да се излъчва и харесва и досега. През 1975 г. “Балкантон” издава първата й дългосвиреща грамофонна плоча. Мария Нейкова е авторка на около 100 поп песни. Особено популярни са баладите й “Светът е за двама” (1980 г., изп. Орлин Горанов) и “Ще ти говоря за любов” (2001 г., изп. Стефан Митров). Пише също така музика за филми и театрални спектакли. Умира на 1 август 2002 г., едва 56-годишна, в София. 

Вики ИЛИЕВА