"Аскеер 2011” търси „Изгубения рай” и зове към духовност

Стилна церемония в театър „Българска армия”, „хеттрик” за „Сфумато”

Тазгодишната церемония за наградите „Аскеер 2011” за театрално изкуство ни беше поднесена като романтичен спектакъл „в търсене на изгубения рай” с „активното участие” на Адам и Ева, в които се превъплъщаваха последователно някои от младите, красиви и талантливи актьори и актриси (Леонид Йовчев, Тигран Торосян, Йоана Буковска, Анастасия Ингилизова и др.), с които е дарен Театър «Българска армия».

Справедливо е да кажем, че галаспектакълът не беше може би нито най-добрият, нито с най-свежо чувство за хумор от сродните му през тези вече 21 години на «Аскеер»-ите. Да се поддържа и дори обогатява обаче една такава чудесна идея повече от две десетилетия, при това и в условията на сериозна криза напоследък –този факт заслужава само адмирации. Усилията най-вече на «моторите» на това очаквано винаги с интерес от цялата културна общественост събитие – на председателя на фондация «Академия Аскеер» Милен Миланов, шефа на нейното настоятелство Васил Михайлов и на новия директор на Военния театър Мирослав Пашов (и тримата актьори в ТБА), са наистина похвални.

Спектакълът за «Аскеер 2011» (по сценарий на Ангел Еленков и Диана Добрева и поставен от младата режисьорка) бе обаче стилен, изчистен (използван бе интересният декор на сценографката Нина Пашова за пиесата «Откат») и с хубава музика, подбрана от Петя Диманова. Новото бе включването и сполучливата изява като танцьорки и певици на шест студентки от класа на доц. Ивайло Христов в НАТФИЗ.

И все пак основното за «Аскеер» винаги са били номинациите и наградите в различните категории, които се посрещнаха с одобрение (добра оценка и за журито) от публиката, изпълнила до последното място театралния салон на ул. «Раковски» № 98. Двама от лауреатите дублираха своите награди и от «Икар 2011». Младият и много емоционален Павлин Димитров грабна приза за изгряваща звезда, след като бе вече заслужил «Икар» за дебют, за ролята си на Обичащия в пиесата «Първа любов» по Самюел Бекет, поставена от Нина Боянова в «Червената къща» в столицата. Иван Бърнев, обрал точките на публиката с играта си на заекващия Били Бибит в култовата постановка на Народния театър «Полет над кукувиче гнездо» от Кен Киси, «обра» сега и статуетката – дело на Георги Чапкънов, от ръцете на миналогодишната носителка на «Аскеер» за поддържаща роля Невена Калудова.

Може би най-развълнувани от своите награди и най-топло приветствани от публиката бяха две по-възрастни актриси, които за съжаление напоследък по-рядко имаме щастието да гледаме на сцената. Гергана Кофарджиева бе отличена за поддържаща женска роля – на Щиглеца и жена над 70-те, в които тя наистина блести в иначе доста обърканата и фрагментарна пиеса «Преди/След» от Роланд Шимелпфениг – впрочем нещо доста характерно за модерната германска драматургия. Вдовицата на големия наш режисьор Любен Гройс не бе излизала цели 19 години на сцената и разбираема бе нейната голяма благодарност към Театър «София» и неговия директор Ириней Константинов за гласуваното й доверие. Доверие, за което тя се отплати с ...»Аскеер 2011». «Съхранете духовността си. Нека вдъхновението ви води в живота!», призова достолепната актриса.

Взаимовръзката театър –духовност – човещина в отношенията стана впрочем лайтмотив както в благодарствените думи на редца от отличените тази вечер, така и в някои от интермедиите по време на спектакъла. Друга «гранддама» на родния театър – Невена Мандаджиева напълно заслужено спечели приза за най-добра водеща женска роля. Само този, който не е гледал «Кралицата майка» от Манлио Сантанели в Театър 199 «Валентин Стойчев» би могъл да има някакви резерви към преценката на журито.

Изключителният тандем Мандаджиева – Владимир Пенев превръща постановката на Валентин Ганев (като актьор пък той бе номиниран за водеща мъжка роля) в истински празник. Издигайки високо статуетката на воина с маслинено клонче в ръка и вечна падаща каска, вече 69-годишната Невена (тя е дъщеря и на режисьора проф. Желчо Мандаджиев) справедливо отбеляза, че актьорите са само върха на айсберга на творческия колектив, който прави пиесата. «Владо, половината от тази награда е за теб!», провикна се тя към седящия сред публиката Владимир Пенев и цитира мисълта на големия швед Ингмар Бергман «Без ти, няма аз».

На този фон на скромност и благодарност към колегите малко странно прозвучаха думите и реакцията на Деян Донков при награждаването му за втора поредна година с «Аскеер» за водеща мъжка роля, сега за Сирано в «Сирано дьо Бержерак» от Едмон Ростан, поставена от Теди Москов в Народния театър (тази пиеса бе отличена като най-добро представление). Безспорно талантливият и силен наш актьор енергично скочи на сцената по джинси, бяла фанелка и тъмни очила (в полутъмната зала?!), като в движение нахлузи едно възкъсо сетре. На сцената той се разгърди, гордо показа и преведе английския надпис върху Т-шърта си: «Звездите се раждат, а не се правят». След което каза, че тъй като много обича сцената на Военния театър, щял именно тук да разкъса фанелката си. Стори го, запрати я зад кулисите, остана гол до кръста и после навлече сетрето на голо. В този си вид той не само получи своята награда, но после и като миналогодишен лауреат връчи статуетката на Невена Мандаджиева.

Странно държане , при това не само защото дори в поканите бе отбелязано: обелекло – официално. Актьорската гилдия е наистина нещо по-различно, но подобно поведение би могъл да има някой поп-или рап певец, който така търси популярност. Деян Донков е обаче актьор от такъв ранг, че няма нужда от подобни евтини трикове, които поне на интелигентната част от публиката не се понравиха, а и са малко неуважителни към организаторите на тържеството. При това тази негова реакция дойде непосредствено след призива на връчилата му наградата Ангелина Славова (с «Аскеер 2010» за водеща женска роля :»Уважавайте българския език, радвайте му се! Ползвайте неговите богатства!»

Обратно към духовността ни върна с мъдрите си слова режисьорката Маргарита Младенова. Нейният спектакъл «Зимна приказка» от У. Шекспир в Театрална работилница «Сфумато» сложи във витрината си три статуетки – за режисура, сценография на Даниела Олег Ляхова и театрална музика на Асен Аврамов. «Сфумато» винаги е била фаворит на журито на «Аскеер» и сегашният «хеттрик» бе и своеобразен реванш за факта, че авангардната работилница тази година остана на сухо при «Икар»-ите – без награди и дори без номинации. Изтъквайки, че прошката е най-трудният човешки жест, Маргарита Младенова синтезира своите възгледи за театъра като изкуство:»Театърът е реката да потече обратно към извора или нищо...»

И все пак емоционалната кулминация на вечерта бе удостояването с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство «Аскеер 2011» на Коста Цонев. Всички участници в церемонията, почти целият страхотен колектив на ТБА застанаха на сцената зад седналия на кресло и борещ се упорито с болестта голям български актьор. На видеостената минаха кадри от култови негови роли: в «Скъперникът» от Молиер, любимото му превъплъщаване в Дон Кихот де ла Манча и др. Мъчно ми стана да видя прикован към стола, човека, който така поддържаше винаги своето тяло, оценявайки го като най-важния инструмент на актьора.

Въпреки това с ясен и твърд глас Коста Цонев в развълнуваното си слово накрая призова:»Уважавайте се! Радвайте се на успехите на своите колеги! Хора, бъдете добри! Обичайте се! « Тези думи на вече 81-годишния актьор, оставил ни десетки роли от 1952 г. насам в театъра, киното, телевизията, естрадните спектакли, прозвучаха не само като завет към неговите колеги, но и към всички нас в публиката и на ТВ-екрана. В салона бе министърът на отбраната ген. Аню Ангелов, един истински приятел на театъра и писаното слово. Културният министър Вежди Рашидов бе поздравил «Аскеер 2011» по телефона от Рим непосредствено след аудиенцията на нашата културна делегация при Папата.

Накрая по традиция сцена и публика запяха най-прекрасния химн «Върви , народе възродени!»

Борислав КОСТУРКОВ