74-годишната Радка Чакърова от Бургас се възстановява след 12-часова операция, при която екип от 15 специалисти от УМБАЛ-Бургас възстановиха разрушената от тумор долна челюст с присадка от собствената ѝ тазова кост. Подобна автотрансплантация, при която увредена кост се заменя с фрагмент от таза заедно с неговите захранващи микросъдове, се извършва за първи път в региона. Макар в Западна Европа такива интервенции да са по-често срещани, у нас те остават сложно техническо предизвикателство, изискващо модерна апаратура и добра съгласуваност между специалистите.
При 74-годишната Радка Чакърова всичко започва с болка и постепенно нарастващ отток в дясната част на лицето. Насочват я към утвърдения лицево-челюстен хирург д-р Ивайло Радев, който след рентгенови прегледи установява наличието на развиващ се тумор. Лекарският екип предприема изцяло превантивни действия, тъй като образуванието разрушава костта отвътре.
„Взет бе материал за тъканно изследване, който доказа, че туморът е доброкачествен, но е разрушил челюстта дотам, че има риск от спонтанното ѝ счупване. Това може да стане дори при обичайни ежедневни функции като дъвчене или просто отваряне на устата, камо ли при някакъв лек удар. Затова действахме веднага“, обяснява д-р Радев.
Фатме, дъщерята на пациентката, разказва с вълнение за момента, в който научава страшната диагноза и за какви непоправими последствия би довело забавянето на операцията.
„Казаха ни, че челюстта става като черупка на яйце, може да се строши всеки момент. Обясниха ни, че ако не се вземат спешни мерки, майка ми няма да може да се храни никога повече, а лицето ѝ ще се изкриви грозно“, разказва през сълзи дъщерята.
Поради тежкото увреждане на костната тъкан стандартното дентално лечение се оказва напълно неприложимо, поради което се налага спешно да бъде използван сложен и деликатен метод, познат в медицината като хемимандибулектомия с васкуларизирана илиачна присадка. Тазовата кост притежава естествена извивка, която дава възможност на лекарите да възстановят анатомичния ъгъл на лицето чак до брадичката.
Пренасянето на жива кост, захранвана от собствени кръвоносни съдове, е гаранция, че присадката няма да се резорбира, а ще зарасне стабилно. Цялата процедура е внимателно планирана под ръководството на началника на Клиниката по съдова хирургия проф. д-р Валентин Василев, който посочва изключителната сложност на интервенцията.
„Операцията бе много по-сложна от присаждане на бъбрек. Освен самата кост, трябваше да се вземат и захранващите я съдове и да се зашият към съдовете на шията, което да подсигури кръвоснабдяването и присадката да остане жива и да зарасне. Това изискваше не просто лицево-челюстна намеса, но и сериозна микрохирургична работа от колегите съдови хирурзи за дисецирането и оголването на съдовете с дебелина около милиметър, за да станат удобни за пренасяне“, допълва проф. Василев.
В тази сложна операционна екипна работа участват лицево-челюстният хирург д-р Ивайло Радев, специализантът д-р Илина Костова, както и съдовите хирурзи д-р Огнян Матков, д-р Ивайло Хаджиев, д-р Радослав Шишков, д-р Майя Стоянова, д-р Христо Хлебаров и д-р Георги Миразчийски.
Не по-малко предизвикателство се оказва и поддържането на жизнените показатели на пациента по време на операцията, при която се сменят няколко анестезиологични екипа.
„Да поддържаш стабилен 74-годишен пациент с диабет, неговите усложнения, артериална хипертония и други придружаващи заболявания в продължение на близо 12 часа на операционната маса е истинско изкуство. При толкова дълга интервенция всяка минута е риск за сърдечно-съдовата система. Наложи се постоянно следене на жизнените показатели и тяхната корекция, а след това и плавно събуждане в реанимация“, споделя д-р Даниела Люцканова, началник на Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение.
Две седмици след сложната операция резултатите вдъхват увереност. Радка Чакърова вече говори съвсем нормално, преглъща без затруднение и се храни сама.
Лицето ѝ е напълно симетрично и запазено. Възрастната жена не сдържа чувствата си и през сълзи на радост изказва признателността си към лекарския екип.
„Безкрайно съм благодарна на абсолютно всички лекари тук, които ме спасиха и ми дадоха втори живот. Направиха чудо за мен“, споделя развълнуваната пациентка.
През целия си живот тя е била опора за близките си, а сега разказва за най-дълбоката болка и страх, които е изживяла в дните преди голямото чудо.
„Цял живот съм се грижила за болни хора, помагала съм на толкова много закъсали, давала съм душата си за тях и знам какво е страданието. Когато обаче болестта покоси мен и ми съобщиха за този тумор, бях убедена, че това е краят ми. Мислех си, че всичко приключва и няма спасение. А сега... сега просто плача от щастие! Не мога да повярвам, че отново говоря, че мога да преглъщам и да се храня нормално. Тези златни лекари направиха истинско чудо, върнаха ме от оня свят и ми подариха втори живот“, разказва през сълзи на радост развълнуваната жена.
Пред нея все още стои период на рехабилитация, а накрая предстои и денталното възстановяване на зъбите върху новата кост. Въпреки това голямата победа вече е факт. Бургаските хирурзи посочват, че най-голямото им удовлетворение е именно успехът на този сложен екипен труд.
„За първи път в Бургас се прави подобна интервенция. Лично за мен е пореден път, но не толкова често. Нашето голямо желание всъщност е това да не бъде просто казуистика и повод за телевизия, а по-скоро да се превърне в наше нормално медицинско ежедневие в близко бъдеще“, обобщават лекарите от УМБАЛ-Бургас.
