На 3 юни православната църква почита паметта на Св. мчци Лукилиан, Клавдий, Ипатий, Павел, Дионисий и мчца Павла девица.
Св. Лукилиан до старост бил eзически жрец. Но Господ Бог, Който на всички предлага спасение, му дал да разбере истината.
В преклонни години Свети Лукилиан се възродил за нов живот чрез благодатта на Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение.
Изпълнил се с пламенна любов към Господа и без страх проповядвал на елини и юдеи за възкръсналия Христос. Това било в град Никодимия, когато езичниците жестоко гонели християните.
Лукилиан бил обвинен пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на държавата и развращава народа. Жестоко изтезавали стареца и след това го затворили в тъмница. По същото време там били затворени четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, обвинени, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан.
Всички заедно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенна молитва, като се готвели за свещено мъченичество. След известно време те били изправени на съд и тук проявили непоколебимост в християнските си убеждения и твърдост във вярата.
Те били предадени на нови изтезания, но Господ по чудесен начин показал Своята сила и благодат. По-късно те били изпратени във Византион, където били осъдени на смърт: четирите момци били убити с меч, а светият старец Лукилиан бил разпнат на кръст. Това станало през 275 г.
Павла девица
Към лика на тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на служба на бедните и страдащите: извършвала милосърдни дела, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани.
По такъв начин тя служила и на св. Лукилиан и другарите му, и присъствала при техните страдания, като в сърцето си молела Бога да подкрепи Своите служители. Тя отишла подир тях в гр. Византион и след мъченическата им смърт погребала телата им. По-късно свети Павла се върнала в Никодимия, гдето продължавала - както и по-рано - да служи на Господа с милосърдни дела в лицето на по-малките Негови братя.
Скоро езическите власти узнали за нейната дейност в духа на християнското учение и управителят я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията благодат поддържала несломим духа на девойката при нейните страдания. Най-после тя била отправена във Византион, където била посечена с меч.
